ЕАЦС: Енергийният сектор е силно зависим от Русия и с огромен корупционен потенциал

По отношение на АЕЦ "Белене" те изтъкват, че за пореден път се лансира идеята за нов, трети поред рестарт на проекта, без да се предостави необходимата информация какви са причините предишните два опита да се провалят и какво ще костват тези провали на българското общество.

Публикацията в годишника съвпада и с актуалния задочен спор между ЕК и енергийния министър Теменужка Петкова за това има ли нужда от ново разрешение от Брюксел за "Белене". От дирекция "Енергетика" в Европейската комисия заявяват, че България ще трябва да получи ново разрешение, но според Петкова ЕК била вече нотифицирана.

В отделен анализ - на състоянието на българската енергетика, инж. Иван Хиновски коментира, че липсата на ясна визия за бъдещето на генериращите мощности води до загуба на перспектива за въглищните региони, както и на сериозни европейски средства. "Отрасълът ще се окаже в сериозен риск и в случай че някои проекти като АЕЦ "Белене", газов хъб "Балкан" и др. подобни бъдат реализирани въпреки отрицателните мнения на широк кръг специалисти", обобщава той.

Русия запазва икономическото си и политическото влияние в Югоизточа Европа

"Русия умело блокира проектите за доставки към региона от юг и югоизток и съумява да запази своето икономическо, а вследствие на това и политическо влияние. Реализацията на "Турски поток" особено много засилва тази тенденция и създава трудно преодолими пречки пред реалната диверсификация на източниците на природен газ за региона", се казва в годишника.

Според анализа ключовото значение на енергийните коридори, преминаващи през България и региона, се оказват мотив за засилената дейност на руските разузнавателни служби. Припомня се разкриването на агенти на руското военно разузнаване (ГРУ) в края на 2019 г. в Сърбия и България, когато и в София, и в Белград властите обявиха, че служители под дипломатическо прикритие в руските посолства са се опитали да вербуват високопоставени офицери от местните служби за сигурност.

Обърнато е специално внимание на случая със собственика на оръжейния завод "Дунарит" Емилиян Гебрев и опита на бъде отровен от представитители на ТРУ. "Сили, свързани с интересите на Русия, са особено ревниви към загубата на традиционни пазари и към бума на оръжейни доставки за различни регионални конфликти. На повърхността натискът на тези външни сили се упражнява главно по линия на т.нар. оръжейни лицензи - настойчиви, но безпочвени руски претенции за контрол върху производството и износа на българска военна продукция, които нито едно българско правителство не е признавало до неотдавна", посочват авторите.

Според експертите на центъра е необходимо западните ни партньори да обърнат сериозно внимание на руските разузнавателни операции на Балканите: "Шпионските войни на Балканите, организирани и провеждани от Москва, ще засилват напрежението в региона, което може да го постави в състояние на вакуум и безнадеждност, докато бъдат преодолени историческите проблеми".

Борисов има колеблива политика за заплахата от Русия

Според експертите на центъра анексията на Крим през 2014 г. е направила Русия доминиращ военен фактор в черноморския регион - "С натрупването не само на отбранителна, но и далекобойна ударна мощ в Черно море Русия се позиционира като нарастваща заплаха за черноморските държави и НАТО в региона". На този фон България се стреми да поддържа "приятелски отношения с Русия и продължава да не вижда заплаха за своята сигурност от руските агресивни действия".

"Премиерът на България е категорично и против изграждането на съюзна военноморска база в Черно море, за да не предизвиква Русия, а част от парламентарно представените политически партии в Народното събрание са склонни да подкрепят отпадането на европейските санкции срещу нея", се посочва в анализа. Изводът на авторите е, че колебливата политика към заплахите в Черно море, пълната зависимост от Русия в енергийния сектор и в поддържането на основните оръжейни системи на армията, не допринася за изработването на единна стратегия на НАТО за отговор на агресивността на Русия в региона. "Нежеланието на България да да предложи развитие на съюзна инфраструктура на своя територия е възможно да породи съмнения за нейната солидарност с усилията на НАТО за укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на алианса в черноморския регион", заключава още анализът.