Политика

Радан Кънев и Елена Йончева искат дебат в ЕП за кризата в България

Все още е под въпрос дали искането на Йончева и Кънев ще бъде прието в дневния ред, особено без подкрепата на ЕНП

Деян Димитров

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Евродепутатите Радан Кънев и Елена Йончева внесоха в петък искане за пленарен дебат в Европейския парламент (ЕП) във връзка с институционалната криза и върховенството на закона в България, подписано от 55 евродепутати. Минималният брой народни представители, необходими, за да се разгледа искането, е 36, а решението дали дебатът да бъде включен в дневния ред в пленарната зала ще бъде взето на закрито заседание от Председателският съвет на ЕП. През последните няколко месеца и Кънев, и Йончева системно се опитват да насочат вниманието на ЕП и на Европейската комисия (ЕК) към случващото се в България.

Дебат за кризата в България

Радан Кънев (ЕНП/ДБ) и Елена Йончева (ПЕС/БСП) са от противоположни политически семейства в ЕС, но в случая действат заедно. "Смятам, че това съвместно действие е необходимо, защото България се намира в кризисен момент - на карта е заложена демокрацията - и имаме обща кауза това авторитарно еднолично управление в България да падне", обяснява Йончева пред "Капитал" и допълва, че в момента не може да има противопоставяне между ляво и дясно, докато в България има "мафиотско управление". Кънев е формалният вносител на искането, но обясни пред "Капитал", че с Йончева заедно са формулирали въпросите и са събирали подписите.

Искането за дебат поставя следните устни въпроси пред Европейската комисия:

Как комисията оценява настоящата ситуация в България по отношение на свободата на медиите, антикорупционните реформи и независимостта на съдебната система?
Какви инструменти могат да бъдат задействани на равнище ЕС, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на принципите на правовата държава в България?
Какви конкретни стъпки е предприела комисията по отношение на България и какви допълнителни препоръки могат да бъдат ефективни за подобряване на ситуацията?

"Ако този дебат се проведе, това ще бъде първият пленарен дебат, посветен на България, в историята на ЕП. Така че това ще бъде много голямо събитие, ако се случи. Това означава, че всяка група трябва да има позиция, изразена от лидерите й. Аз като вносител ще имам право на петминутна реч за представяне на тезите и на въпросите, комисията трябва да отговори с официално становище и това би бил много голям пробив", обяснява Кънев пред "Капитал".

За да се случи това обаче, Председателският съвет на ЕП (ръководството на парламента плюс председателите на парламентарните групи) трябва да одобри включването на дебата към дневния ред на закрито заседание. Председателският съвет трябва да реши и дали дебатът да е със или без резолюция. Първата пленарна сесия на ЕП е на 13-и септември, а втората - през октомври. Това са евентуалните дати, на които дебатът може да се състои.

Битката с ЕНП

Според Йончева водеща е битката с Европейската народна партия (ЕНП), в която членува ГЕРБ. "Европейските лидери знаят кой е г-н Борисов, но нашата работа като евродепутати е да дадем публичност за състоянието в България, така че самите европейски лидери да се почувстват политически компрометирани, когато защитават г-н Борисов и неговото управление, особено европейските лидери от политическото семейство на Борисов", обясни Йончева по повод целта на съвместната инициатива с Кънев.

"Имаме притеснение, че към момента и ЕНП, и консерваторите и либералите не дават знак, че ще ни подкрепят. Ние и в момента мобилизираме усилия поне да не попречат на дебата, защото подписи от ЕНП извън моя имаме само още един. Към момента е очевидно, че ЕНП гледат да скрият Бойко Борисов от такъв дебат, а ДПС - да скрият главния прокурор Иван Гешев", обяснява Кънев. Той споделя, че подписите, събрани от него и Йончева, са приблизително равно разделени между зелените и социалистите (според Йончева две трети от подписите идват от групата на социалистите). По време на събирането на подписи Кънев и Йончева са срещнали евродепутати, желаещи да подкрепят провеждането на дебата в пленарна зала, но нежелаещи да се подпишат. "Очевидно е, че и в двете групи - ЕНП и на либералите, има макар и неформално, но политическо решение да не се съдейства", смята Кънев.

Йончева се надява да се привлече и вниманието на европейските медии да дадат гласност на проблемите с върховенството на закона в България и по този начин "водещи европейски политици от семейството на ГЕРБ да не могат да си позволят да не реагират, защото техните избиратели няма да им позволят да не реагират". Според Кънев тезата за ГЕРБ като важен член на политическото семейство остава много силна в ЕНП. "Скриването от дебат и особено след скриването на Борисов от дебат в българския парламент, е много тежък репутационен удар върху тях в България. Те трябва да разберат, че репутацията на ЕНП в България е вече на ръба, и то точно сред избирателите, които по принцип споделят идеите на ЕНП", обяснява евродепутатът от листата на ДБ.

Опити за фокусиране на вниманието на ЕС

След като прокуратурата влезе в президентството, Кънев внесе сигнал за разследване на кризата на правовата държава в България, по който на 9 юли се събра за обсъждане Антикорупционната интергрупа към Европейския парламент. В изказването си пред интергрупата тогава Кънев се обърна към други членове на ЕНП, че трябва да се действа сега, за да не стане България като още една Полша или Унгария и за да не се стига до проблем в ЕНП, подобен на този с партията "Фидес" на Орбан. "Не искам това да е анти-ЕНП коалиция, която използва, че в България правителството е на ЕНП, и по този начин да се стигне до политически сблъсък, а максимален брой мои колеги от ЕНП да осъзнаят, че ситуацията в България е изключително тревожна", обясни тогава Кънев.

Йончева също е активна - на 12 юни тя е внесла писмен въпрос до ЕК за състоянието на антикорупционните реформи в България, подкрепен с подписите на водещи евродепутати, членуващи в Антикорупционната комисия на ЕП и в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Йончева още не е получила отговор от ЕК, като срокът е три месеца. Тя е събрала и достатъчно подписи, за да предизвика дебат в LIBE за състоянието на разделението на властите в България. Дата за дебата обаче още не е насрочена, но представителката на ПЕС се надява той да се състои в началото на септември.