Новият пакет пари от Европа

Общата сума включва няколко твърди стойности и няколко пожелателни (виж графиката). Твърдите ангажименти са в следващия бюджет за седемгодишния период и според договорката, в него страната ще получи малко над 11.4 милиарда евро, без да се смятат директните плащания (земеделските субсидии). Заедно с тях, сумата става над 16.5 млрд. евро. Това е с милиард повече, отколкото имахме в досегашния програмен период, ако не се счита националното съфинансиране, а основна част от това увеличение са 500 млн. евро от Фонда за справедлив преход и увеличение на парите за кохезионна политика.

Новите пари

Останалите пари са включени в новия елемент, който се появи след коронакризата и който носи името Механизъм за възстановяване и устойчивост или Next Generation EU. Първите средства, които България ще получи оттам, ще са 656 млн. евро по React-EU - инструмент, насочен специално за преодоляване на преките последици от коронакризата. Те ще могат да бъдат налични още до края на тази година и да се харчат до края за 2023 г., като интересното е, че тези пари ще се смятат към досегашните оперативни програми - те са част от преформатирането на сегашните програми, за да могат да се финансират закъсали общини и бизнеси. Засега не е ясно дали България ще се възползва от всичките 656 млн., тъй като реално похарчените пари за кризата са доста по-скромни като сума.

Отделно идват по-големите суми по Механизма за възстановяване и устойчивост, който се финансира от гарантиран от ЕС заем и чиято цел е да финансира средносрочното развитие на икономиките в съюза. От него България ще има достъп до 6.2 млрд. евро грантове и до 4.5 млрд. евро заеми, гарантирани от целия ЕС.

Тези суми са под въпрос поради две причини. Първо, част от грантовете (до 30%) ще зависят от нов начин на изчисление, при който основна тежест ще има спадът на БВП заради коронавируса през тази година, 2021 и 2022 г. Това означава, че ако българската икономика се възстанови по-бързо или по-бавно, тази сума ще варира. И второ, заемите са възможност, не задължение. Т.е. България може да реши да използва тези 4.5 млрд. евро, може и да ги пропусне, ако сметне, че не са й нужни.

Все още не е ясно как точно ще може да се кандидатства за заемите и дали те ще се смятат към външния дълг на дадената държава. Но дори и да реши да се възползва от цялата сума, теоретично България може да си го позволи заради много ниското съотношение на показателя дълг към БВП - към първото тримесечие на тази година то е 21.8% от БВП или 12.4 млрд. евро. Тази година правителството беше планирало да излезе на външните пазари, откъдето - ако се стигне до емисия (най-вероятно през есента) ще търси около 1-1.5 млрд. евро. Но дори и така показателят за страната пак ще остане в рамките на маастрихтските критерии, според които дългът не трябва да превишава 60% от БВП.

Какво губим

Заложената идея в Механизма е с него да се финансират "публични инвестиции и реформи с цел възстановяване от кризата и за постигането на устойчива, климатично неутрална, дигитализирана и ниско въглеродна икономика". Съветът е променил предложението на Комисията и тези пари също ще се забързат - теоретично при готови национални планове, парите могат да започнат да пристигат още през лятото на следващата година. Срокът за договарянето им е до 2023, а за харченето - до 2026 г., но предвижданията са, че основната част от парите ще дойдат в периода 2021-22 г.

Но както отбеляза пред "Капитал" анализаторът от тинк-танка Bruegel Гунтрам Волф, първото, което е било орязано при преговорите, са били именно политиките за инвестиране в бъдещето, точно както става при националните бюджети - научните грантове за Horizon Europe, помощта за съседни държави и най-вече - фондът за справедлив преход. Този фонд трябва да финансира региони, зависещи от въглищата и друга стара енергетика, да преминат към нисковъглеродна такава.

На пръв поглед, именно орязването на фонда за справедлив преход е един от големите удари, от който ще страда и България, където десетки хиляди хора зависят от въглищния добив и централи. Предложението на Комисията за 40 млрд. евро е било орязано от държавните ръководители до 10 млрд. евро. Според разбивката на парите, България ще получи половин милиард евро в редовния бюджет и още 673 млн. евро в извънредния пакет по Механизма. Това е повече от два пъти съкращение спрямо оригиналното предложение на Комисията. Истината е обаче, че българската страна и досега нямаше идея какво да прави с тези пари, така че вероятно не е вдигнала много шум по темата. Например, министерство на енергетиката възнамерява да не концентрира тези средства в двата региона, които имат нужда от тях - Стара Загора и Перник - а да ги разпръсне из страната. Ако тази стратегия продължи и сега, при орязването на парите двойно, това значи, че двата миньорски града трябва да се откажат от надеждите си за развитие след въглищата.

Тайната на Борисов

Основният въпрос, който остава неотговорен след маратона в Брюксел, е какво точно е сложил на масата Борисов, за да получи бонус от над милиард евро повече в сравнение с предварителните разчети. Извън собствените му твърдения, че европейските лидери са му благодарили за "конструктивната позиция", преговорната позиция на правителството беше абсолютно непрозрачна и неясна. Въпреки, че беше питан неколкократно за позицията на София за грантове или заемни средства например, той отказа да заеме публично позиция, очевидно, за да не дразни нито едната, нито другата група. Логиката сочи, че България би трябвало да предпочита грантове, най-малкото защото финансовите инструменти по досегашните европейски програми се движат бавно и тромаво и са доста по-сложни за присвояване.

Евродепутатът Радан Кънев коментира пред "Капитал", че той не знае такава национална позиция да е била обсъждана и с българската делегация в Европейския парламент. Кънев посочва, че обикновено правителствата ползват европейските депутати от своята страна, защото така могат да добият идея дали пакетът ще бъде одобрен или не в Европарламента.

Очевидно е, че Борисов отиде на този съвет притискан от протестите в страната и под залпа от негативни публикации за управлението му в европейски медии. Скандалът с холандския премиер Марк Рюте, когото Борисов обвини, че иска да е "полицаят на Европа", явно е бил оставен настрана, защото София е подкрепила "ръчната спирачка" на Рюте - възможността дадена държава да поиска спирането на парите за друга, защото тя не ги харчи по предназначение. Другото, което България е подкрепила, е механизмът за върховенство на закона при разпределянето на парите от новия фонд. В заключителния текст се казва, че Комисията предлага, а Съветът одобрява с квалифицирано мнозинство спирането на финансиране за държава, която нарушава финансовите интереси на съюза или върховенството на закона. Комисията също така ще трябва да предложи още мерки за опазване на бюджета от измами, като не е уточнено какви да са те.

Сега целият договорен от лидерите на 27-те пакет трябва да бъде одобрен от Комисията и от Европейския парламент, за да влезе в сила.