"Дали ще спрете парите на тези бандити?" или как Борисов започва да губи подкрепата на Брюксел

На заседанието Вера Йоурова заяви, че наблюдението по МСП може да приключи, но България трябва да продължи да работи за постигане на конкретни резултати, за да затвърди постигнатия напредък, особено в борбата срещу корупцията по високите етажи. Тя направи уговорка, че все още предстои Съветът на ЕС да вземе решение за прекратяване на МСП за България. "Би било преждевременно да дам дата в момента. Трябва да огледаме събитията в България, тъй като те не би трябвало да доведат до обратимост на тенденциите, очертани през 2017 г. Усилията ни сега са насочени към новия механизъм", каза Йоурова.

Наблюдението на по-нататъшното изпълнение на реформите ще се гарантира в контекста на новия механизъм за върховенството на закона, който има по-широк обхват от МСП, доколкото включва наблюдение не само по отношение на съдебната реформа и борбата срещу системната корупция, но и медийната свобода и плурализма, както и институционалните възпиращи и проверяващи механизми, посочи Йоурова.

Интеграцията на България в новия механизъм показва, че сътрудничеството между комисията и България влиза на нов етап. При всички случаи ЕК ще продължи да следи ситуацията в България и да докладва, каза Йоурова. Тя очерта областите, по които България има особен ангажимент да продължава да работи:

• реформи по отношение на борбата срещу корупцията;
• процедури по отношение на отговорността и отчетността за главния прокурор;
• реформи за независимост на съда в съответствие с препоръките на Венецианската комисия;
• мерки за контрол върху действията на прокурорите в рамките на досъдебното производство;
• да се продължава сътрудничеството със Съвета на Европа по темите за борбата с корупцията и ефективността на разследването и др.

Новия доклад за върховенството на закона във всички държави ще бъде оповестен на 23 септември т.г., каза Йоурова, като даде да се разбере, че той няма да е положителен за България. Изказването й наложи впечатлението, че очевидно на фона на протестите не е удачен ход да се прекрати МСП за България, но същевременно съществуването на два паралелни механизма за България не се оценява за приемливо.

Принципно МСП е замислен като временна мярка, очакваше се той да бъде прекратен още преди десет години. Същевременно настоящата комисия е обвързана с обещанията, дадени от предишния председател Жан-Клод Юнкер, който обяви, че мониторингът върху България ще бъде прекратен, с което въпросът бе политизиран. Независимо от заявките за високо вдигната летва по отношение на върховенство на закона и борба с корупцията, комисията Фон дер Лайен е хваната в капана на комисията Юнкер по повод България, коментира за "Капитал" Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи, по повод на дилемата на ЕК.

В този контекст един от начините ЕК да излезе от този капан е на 23 септември да предложи силно критичен доклад за България в рамките на новия механизъм за върховенството на правото, като индикации, че той е достатъчно действен. За подобен ход вече има доста индикации.

На няколко пъти в изложението си тя подчерта, че ЕК "насърчава България" да се допитва до Венецианската комисия и другите органи на Съвета на Европа по отношение както на промените в Закона за съдебната власт, с които трябва да се въведе механизъм за отчетност на прокуратурата и главния прокурор, новите правила за отстраняване от длъжност на магистрати, срещу които има образувано разследване и др., така и по отношение на конституционните промени.

В Румъния отстъплението от реформите доведе до допълнителни препоръки през 2017 г., които все още не са изпълнени, каза накрая Йоурова.

Евродепутатите: В България има регрес и ендемична корупция

Изявлението й предизвика остра реакция на някои от евродепутатите, които дадоха да се разбере, че ЕК си затваря очите пред проблемите в България. Мнозина в изказването си подчертаха, че събитията в страната показват сериозен регрес по отношение на демократичните процеси, съдебната реформа и корупцията. В България има данни за ендемична корупция, а преди да се прекрати настоящият МСП и да се замени с новия механизъм, трябва да се види как ще действа новият.

Румънски депутати заговориха за двойни стандарти на ЕК спрямо България и Румъния, защото при протестите в Румъния ЕК реагира, а в момента няма такава реакция, въпреки данните за корупцията в страната, случаи като "Апартаментгейт" и др.

Румънката Рамона Стругару направи паралел между България и Беларус. В Беларус 12-13 годишни деца са бити и задържани по протестите, а в България протестиращи са задържани и държани с часове без вода, храна, лекарства и медицинска помощ. Срамно е това в страна от ЕС, ЕК дава лош сигнал в момента, никой не иска МСП завинаги, но преди това трябва да се постигнат определени стандарти, каза тях.

Много остра бе реакцията на ирландката Клеър Дели от групата на Европейска обединена левица/Северна зелена левица, която охарактеризира България като най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС: "Ако Европейската комисия наистина смята, че напредъкът в България през последните 13 години е добър, то заключението ми е, че вие сте или дълбоко некомпетентни, или че напълно слугувате на интересите на Бойко Борисов заради връзките му с определени групи в този парламент и с интереси в Европейския съюз. Сигурна съм, че хората, които споменавам, сега ни гледат и ни се присмиват. Гешев, когото поканихме, ни се присмива, присмива се на процедурите и механизмите на Европейския съюз, които са толкова откъснати от реалността. През април 2019 г. Европейската комисия каза, че Механизмът за сътрудничество и проверка не бива да бъде отменян. Сега се колебаете как да постъпите с него", каза Дели.

Как точно ще се действа по два паралелни механизма, които формално съществуват, попитаха някои евродепутати. Елена Йончева попита, след като все още не е отменен МСП, дали се готви доклад за България по него и ако не - защо не се използва тази възможност. Какви конкретни действия планира ЕК по отношение на събитията в България, попита още тя.

"Следя ситуацията в България и съм разтревожена", отговори на въпросите Йоурова. "Ако демокрацията не функционира едновременно от горе надолу и от долу нагоре, ЕК не може да направи кой знае какво по отношение на държавите членки. Функционирането на демокрацията отгоре надолу означава добре функционираща система за контрол и насрещен контрол, означава, че политиците трябва добре да си вършат работата, докато са обект на контрол от страна институциите. Функционирането на демокрацията от долу нагоре означава честни и свободни избори, правото на гражданите свободно да изразят политическите си възгледи и да участват в мирни протести. Те нямат тази възможност в България", каза Йоурова. Същевременно ЕК не е конституционен съд, не е прокурор, не е арбитър на вътрешни политически събития, каза еврокомисарката. Негативните тенденции в България са очевидни, и това ще стане ясно от доклада, но негативни тенденции има и в други страни, каза тя.

Йоурова категорично възрази на предположението на Клеър Дели, че колаборира с Борисов и заяви, че си върши работата прозрачно.

Заседанието на LIBE започна с дискусия по доклад на полякинята Магдалена Адамович за състоянието на медийната свобода в съюза, където отново България бе спомената неколкократно като лошия пример, която заема 111-о място в в класацията на "Репортери без граници". Рамона Стругариу отбеляза данните за посегателствата над журналисти в продължаващите протести в страната - малтретиране, арести, счупена техника и др. В този контекст бе поставен въпросът за необходимостта от европейски механизъм за наблюдение на състоянието на медиите, както и подпомагане на журналистите.