Радан Кънев: В последните години има загуба на приличие от властта

- По много причини, но основната е, че ние в най-голяма степен отговаряме на понятието на "пленена държава". В България основните институции не си вършат работата и затова е много важно да използваме възможностите за сътрудничество и подпомагане от ЕС, от който сме интегрална част. За България за съжаление вицът, че гробищата никога не се реформират отвътре, е особено актуален за последните пет години и е трудно да очакваме, че без външна подкрепа в българската публичност ще възникне толкова критично мнозинство, което може да осъществи реформите. Да започнем от най-важното - парламента, защото България е парламентарна република. Народното събрание не само законодателства, но има и други основни функции - да излъчва правителството, да го контролира как изразходва бюджета, да спира злоупотребите му и ако то не се справя, съответно да го отстранява. Българският парламент не изпълнява нито една от тези функции. Ние всъщност нямаме парламент. Депутатите от ГЕРБ не изпълняват възложената им от конституцията и политическата традиция роля поради характера на властта на г-н Борисов в партията му и взаимоотношенията на пряко и безгласно подчинение. Коалиционните партньори на ГЕРБ, които по смисъла на парламентаризма би трябвало да са коректив и контрапункт в тези процеси, се държат все едно са част от ГЕРБ. Ако погледнем поведението на ВМРО или на "Воля" например, ще видим, че те са подчинени на Борисов по същия начин, по който е подчинена и ГЕРБ. Това отчасти е и заради ролята на ДПС като сигурен съюзник на ГЕРБ, който обезсмисля другите партньори в управлението в ролята им на коректив. За тази роля на ДПС мога да говоря от първо лице.

Ние влязохме в парламента през 2014 г. с много ясната заявка, че ще бъдем именно липсващият коректив на ГЕРБ. Тогава тази роля беше много желана както от нашите избиратели, така и от голяма част от избирателите на ГЕРБ, които не харесват тази тоталитарна структура на обществото и на партията, за която гласуват. Оказа се обаче, че когато неофициалната коалиция ГЕРБ - ДПС има мнозинство, възможността да има коректив е твърде малка, защото във всеки един момент по линията Борисов - Пеевски ГЕРБ и ДПС имат мнозинство. В тази ситуация как да си решим структурните проблеми, като формално цялата власт е в парламента, а на практика тя е някъде другаде? Това означава, че е счупен институционалният ред от самото начало. Тежкото мафиотско влияние пък върху правосъдната система прави съдебната власт неотговаряща на конституционните изисквания и очаквания към нея. Към тази картина трябва да добавим и състоянието на медиите и безпомощността на местната власт, която по конституция няма никакви правомощия. Всичко това обяснява защо България в момента няма институционалния потенциал да се справи сама с тази много тежка кризисна ситуация и съвсем нормално търси подкрепа в партньорските институции в рамките на ЕС. Нещо повече - от гледна точка именно на защита на правата на гражданите и на защитата на парите на данъкоплатците ние търсим в ЕП нашия парламент.

Има ли механизъм, по който европейските институции могат да помогнат? Много хора - и в България, и в Брюксел, казват, че решаването на тези проблеми е наша работа. Включително Бойко Борисов казва - като сте толкова умни, явете се на избори, спечелете си ги и си управлявайте.

- Естествено, че голяма част от задачите са национални и партийно-политически и не могат да бъдат решени в европейските институции. ЕС не сменя властта в нито една държава членка, не такава е идеята. От друга страна обаче, когато става въпрос за правата на гражданите на ЕС, всяка една европейска институция има не само правото, но и задължението да вземе отношение. Резолюция на ЕП няма пряко действие в нито една посока. Тя няма правни последици. Като цяло обаче европейските институции имат значителен набор от инструменти в ръцете си, чрез които могат да влияят. В момента се обсъжда възможността при високи нива на корупция и прекрачването на принципите на върховенството на закона да бъдат спирани европейски фондове. Същевременно има доста случаи, когато без дори тази клауза да е обсъждана, фондове са спирани. Така че всяка реакция на ЕК трябва да бъде сигнална лампа за всяко правителство, защото реалните инструменти на комисията, когато става дума за бюджет, са много големи. А това, че обикновено не се използват, е защото кохезионната политика на ЕС си има цел и тя е по-бедните да настигат по-богатите. Това е обща цел на съюза и по тази причина спирането на парите на по-бедните държави е винаги много крайна и нежелана мярка. Но това е само една от възможностите, с които европейските институции разполагат.

Новият европейски бюджет, когато бъде одобрен, ще се състои от две части. Едната е досегашната бюджетна рамка, а другата, най-общо казано, е възстановителният план, програмата Next Generation EU, която е почти толкова голяма, колкото е европейският бюджет. Когато говорим за възстановителния план, трябва да имаме предвид, че финансирането по него се осъществява изцяло на база национални и регионални планове, които трябва да отговарят на приоритетите на ЕК и да бъдат одобрени от нея. Тоест тези пари не са гарантирани. В ситуация, в която очевидно нивата на корупция в България са необичайно високи, шансът да се гледа много по-внимателно на българските програми за тези пари е неизбежен. А той е неизбежен не защото се е състоял дебат в ЕП, а защото чувствителността по тази тема в западноевропейските медии, в медиите на страните донори и общественото мнение в тези държави са изключително изострени. При всички положения първият непосредствен ефект от резолюцията на ЕП ще е един много по-строг контрол върху България. Другият е, че тя ще има много по-силно възпиращо действие спрямо българските управляващи. Нямам предвид сегашните, които си отиват. Имам предвид следващите управляващи в България. На тях ще им свети много голяма червена лампа. Със сигурност обаче още сега ще видим намаляване на ежедневните безобразия, защото през последните години имаше загуба на приличие, имаше едно разпищолване на властта, което стана особено видимо, след като в последния си доклад комисията "Юнкер" каза, че България вече няма нужда от мониторинг. Това беше възприето от властта в България като знак да се чувстват свободни да правят безобразия, защото никой не ги гледа.

Освен вас още петима евродепутати от ЕНП подкрепиха резолюцията за България, а 23-ма се въздържаха и така не се съобразиха с препоръката на ръководството на групата да се гласува против. Знак за какво е това неподчинение?

- Тук не става дума за препоръка, а за една много пряка и категорична инструкция, така че всичките 28 мои колеги, които подкрепиха резолюцията, са класически бунтовници по понятията на ЕП, без значение дали са гласували "за" или "въздържал се". В случая те се противопоставиха на една много ясна заявена и формално задължителна политическа линия. Трябва да се има предвид, че всяко подобно гласуване носи определени санкции в рамките на групата. Те не са финансови, а по отношение на това колко време за изказване в комисии и в пленарната зала ще получиш. Лоялните се награждават, а бунтовните се наказват. Това са правилата на работа на камарата.

На второ място трябва да кажа, че бяхме на ръба тези 30 души да бъдат към 50. Така че реалните настроения в групата не са отразени от това гласуване. Числото на бунтовниците в ЕНП е много по-голямо, защото има теми като климатичния закон и процента на намаляването на въглеродните емисии, по които ЕНП е тежко разломена на три части. Въпреки това различното гласуване на тези 29 евродепутати от официално заявената позиция показва една наистина много голяма промяна в отношението на ЕНП конкретно към България и изобщо към този тип лоялност към правителства, вместо към граждани, която е характерна за европарламента. Тук искам да отворя една скоба - системното обвиняване на ЕНП, че прилага двойни стандарти, когато става дума за нейни правителства и за такива, за които съответната партия е в опозиция, не е твърде справедливо. Този подход е характерен за всички политически групи. Специално трите големи групи, които имат много правителства - ЕНП, социалистите и либералите, имат за съжаление много ясно изразени двойни стандарти. Например от групата на либералите освен ДПС и чехите не подкрепиха резолюцията за България. Хората на чешкия премиер Бабиш гласуваха "против", защото разликата между Бабиш и ГЕРБ е, общо взето, само в детайла и това, че едните са попаднали в ЕНП, а другите при либералите, е стечение на обстоятелствата. Доскорошните правителства в Словакия и Румъния, ноторно корумпирани, пък бяха социалистически.

Конкретно в ЕНП все по-ясно се оформят два основни лагера и големият играч - германците, са между чука и наковалнята, защото опитват да удържат всички заедно. Ще дам един образен пример: да си представим ЕНП с две лица. Едното - на Борисов седнал на пънчето пред казана за ракия, а другото - на гръцкия премиер Мицотакис на среща с академичната диаспора на Гърция при колегите си от "Харвард". Ако сравним политиката, която в момента води правителството на България и правителството на съседна Гърция, която съвсем не е известна като най-модерната и прогресивна държава в ЕС, ще видим двете лица на ЕНП. И всеки, който е в ЕНП, рано или късно ще трябва да избере между тези две лица и да работи за едното. Моят избор е много лесен.

Много хора ме питат дали ще напусна ЕНП и когато ми задават този въпрос, винаги се сещам за колонката на покойния Александър Божков в "Дневник" "Мисли за душата". Имаше една статия, която се казваше "Кой да си тръгне от ресторанта". Поводът за нея беше едно интервю на тогавашния главен секретар на МВР, днешен премиер, който в онези мутренски войни беше посъветвал хората, ако забележат в ресторанта да влизат "добре облечени бизнесмени с охрана", да излизат от заведението. По този повод Сашо Божков беше написал, че значи той, който работи и влиза в любимия си ресторант, за да изхарчи честно изкараните си пари, за които е платил данъци, трябва да излезе, защото от тези, които са изкарали парите си по нечестен начин и не са си плащали данъците, се очаква да се държат по неприемлив начин в ресторанта. Работата на МВР, на държавата и на властта е да осигури честните да седят в ресторанта, а мутрите да излязат. По същия начин възприемам призива да изляза от ЕНП, защото там са влезли мутрите. В крайна сметка ЕНП е партията на Аденауер, на Робер Шуман, които са антитеза на мутрите като политическа философия. Така че от този ресторант мисля други да излязат, а не ние.

Доколко е реалистично да се очаква при сегашната конфигурация в ЕП и при съпротивата на Полша, Унгария и Чехия да се стигне реално до използването на инструмента със спирането на евросредствата ?

- Сблъсъкът е много твърд. Не мога да предвидя какво точно ще се случи накрая. Ние тук в България виждаме реакцията на Полша, на Унгария, до известна степен и на Чехия. По-слабо видима от наша перспектива е линията, която държат скандинавците, холандците, белгийците, Люксембург, която е по-тиха, но не по-малко твърда. Така че не става дума за ситуация, в която източните режими лесно ще извият ръце, за да обезсмислят инструмента. Орбан и Качински заплашват с блокиране на бюджета на ЕС, само че Унгария и Полша не могат да функционират без европейския бюджет. Тези правителства стоят на власт много повече благодарение на разточителна и успешна социална политика, отколкото на идеологическите си икони, които размахват. А те не могат да водят тази политика без еврофондовете. Така че по-скоро виждаме опит за блъф. Холандците не са по шумните сцени, но не мисля че можем да очакваме отстъпление от тях. Те не приеха немския компромис, който и в Германия беше приет с голямо неудоволствие, защото без да обезсмисля възможността за спиране на европейски средства, я отслаби. ЕП също не приема този компромис. И ЕНП не го приема, въпреки че той произлиза от правителството на канцлера Меркел. Предстоят много тежки преговори. Все пак мисля че ще има ефективен механизъм.

Интервюто взеха Алексей Лазаров и Велина Господинова