Проектът на ГЕРБ предвижда да няма машинно гласуване при избори за ВНС
Това е само една от многото противоречиви, подвеждащи и опасни промени в Изборния кодекс, които властта предлага
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Проектът на ГЕРБ за промени в Изборния кодекс (ИК) предвижда да няма машинно гласуване при евентуални избори за Велико народно събрание (ВНС). Това коментираха за "Капитал" изборните експерти Цветозар Томов, социолог и бивш член на ЦИК, и Ваня Нушева, преподавател по изборни системи и изборна администрация в СУ. Съгласно § 21 от законопроекта, "машинното гласуване се произвежда само на избори за народни представители, на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на избори за членове на Европейския парламент" (вижте проекта тук). На практика с този параграф се отменя машинното гласуване в изборите за ВНС, направено с преходни и заключителни разпоредби, обяви в четвъртък Томов в предаването "Алтернативата" по ТВ1.
Досега въпросът за машинно гласуване на ВНС не е бил поставян, защото просто не е имало необходимост да се обсъжда такава опция. И до момента Изборният кодекс не допуска машинно гласуване на местни избори.
Парадоксът идва оттам, че управляващите мотивираха необходимостта от промени в Изборния кодекс именно с възможността за осигуряване на машинно гласуване още на следващите избори и то в контекста на евентуални избори за ВНС. Проектът на промени в ИК беше внесен от 49 депутати на ГЕРБ едновременно с оповестяването на идеята на управляващите за нова конституция и свикване на ВНС. А мотивите на законопроекта започват с това, че неговата цел е именно да се удовлетворят исканията на гражданите, партиите и неправителствените организации за въвеждане на машинното гласуване. Доколкото това послание беше направено едновременно с анонсирането на идеята за свикване на Велико народно събрание, общото впечатление беше, че гласуването за ВНС, ако наистина се тръгне към свикването му, ще се произведе машинно.
Оказва се, че това далеч не е така. Това, впрочем, обяснява и опасенията на ЦИК да обяви обществена поръчка сега. Тези опасения, разбира се, са валидни само ако за пореден път се върви към наемане на машини за гласуване, а не към закупуване, което е далеч по правилният подход - и финансово, и организационно.
Много са противоречивите и подвеждащи промени в във връзка с машинното гласуване, заяви Ваня Нушева в предаването "Алтернативата". Вниманието беше насочено върху това, че трябва да се променят правилата за машинното гласуване, защото някъде може да се повреди някоя машина и тогава трябва да има алтернатива за гласуване с хартиена бюлетина. Само че промените са в други насоки, а чл. 206 ал. 1 от проекта за промени в ИК продължава да допуска по избора да се гласува с бюлетина или с машина. Това означава, че отново оставяме на секционните комисии да насочват избирателя дали да гласува машинно или с хартиена бюлетина, казва Нушева. И отбелязва, че предишните избори за Европейски парламент са показали много силната роля на секционните комисии в това отношение, според това към какво насочват гласоподавателя. Тя даде и пример, как в две съседни секции във Велико Търново в едно и също училище, съответно 21 % и 74 % са гласували с машини. Проверката показва, че в едната секция членовете на комисията са съветвали избирателите да гласуват с хартиена бюлетина, за да се избегнат грешки. Въпросът е защо се продължава с наслагването на двете технологии за гласуване, след като това затруднява изборния процес, а после членовете на секционните комисии, които са стояли по 15 часа по време на гласуване, са натоварени и да броят, посочва Нушева.
Според Цветозар Томов, проектът на ГЕРБ за промени в ИК е "уникално съчетание на злонамереност, глупост и опит да бъдат подведени избирателите". Като "удивителна глупост с историческо значение" той сочи текста на чл. 306г , ал.1, т. 2 от проекта, според който ЦИК определя броя на едномандатните райони, в които ще се гласува мажоритарно, като спазва изискването, че в един едномандатен район не може да има секции от различни общини. Подобно нещо е практически неосъществимо, казва той. В България има 265 общини, а едномандатните райони, предвидени в закона, са 200, колкото следва да са избраните мажоритарно депутати. От това следват най-малко два извода, казва Томов. Първо, законопроектът е писан от хора, които не знаят колко общини има в България, но правят изборно законодателство. Второ, прави се опит да се въведе някакъв административен контрол за произвеждането на изборите в едномандатните райони - няма друга логика.
Много трудно може да се пристъпи към организация на мажоритарни избори и определянето на едномандатни райони, без да се въведе активна регистрация и без да се изчистят избирателните списъци от случаите на български граждани, живеещи извън страната, но имащи постоянен адрес в България, казва Томов. Според него това са повече от 1 млн. души. При мажоритарни избори нещата ще станат драматични, непрочистените избирателни списъци ще се окажат много силен инструмент за манипулиране, прогнозира той.
2 коментара
Това се очакваше! А инак как БХ ще спечели ако той не "брои" гласовете?
Няма защо да се обсъжда динената кора, която искат да ни подложат - оставка и това е!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.