🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

И твойта нива също

Земеделците в България и досега страдат от проблемите с напояването, въпреки отделения ресурс за това

Сушата през тази година ще донесе най-лошата реколта за земеделието през последните 6-7 години
Сушата през тази година ще донесе най-лошата реколта за земеделието през последните 6-7 години
Сушата през тази година ще донесе най-лошата реколта за земеделието през последните 6-7 години    ©  Надежда Чипева
Сушата през тази година ще донесе най-лошата реколта за земеделието през последните 6-7 години    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Такава суша България не помни. Думите са на земеделския министър Десислава Танева от август, когато тя обяви, че в шест източни области добивите от земеделската реколта са на рекордно ниски нива. Действително 2020 г. ще се окаже най-лошата за земеделието за последните 6-7 години: според актуалните данни зърнената реколта в страната е едва 4.6 млн. тона, което е спад от над 20% на годишна база. Но че проблемът е повсеместен се вижда и по данните и от другите култури: течащата в момента кампания по прибирането на царевицата и слънчогледа върви със спад между 15 и 25%, при зеленчуците намаление е между 15 и над 30% за отделните видове, проблеми в отделни региони има и при лозите.

Логичният въпрос в тази драматична ситуация е: ако няма вода отгоре, защо не идва отдолу? В крайна сметка, България има цяло дружество само за напояване, както и язовири, които се ползват предимно за тази цел.

С известно разминаване в официалните данни в България за годни за напояване се смятат около 5 млн. дка. А според данните на държавния монополист в тази дейност - дъщерното на агроминистерството дружество "Напоителни системи", през последните пет години в страната са се поливали едва между 230 и малко под 300 хил. дка (виж графиката), главно в района на Пловдив и Пазарджик, където производството на ориз и на зеленчуци изисква големи количества вода.

Освен чрез "Напоителни системи" поливната инфраструктура по закон може да се стопанисва и от сдружения за напояване от земеделци, които са над 100 в страната, но според източник на "Капитал" в повечето случаи и те, както много други неща, съществуват само на хартия. Общото ползвано количество вода от земеделието в България е малко над 13% от цялата, сочат данните на Националния статистически институт.

Ниското ниво на напояване в страната се дължи на много причини, но земеделците очертават три основни. Едната: главна поливна инфраструктура има само в някои региони на страната, а там, където съществува, е силно амортизирана.

"Напоителни системи" контролира и 190 язовира. Ситуацията в някои от тях е видимо по-лоша от средното за страната. Например язовир "Жребчево" с общ обем 400 млн. кубика, който така или иначе отдавна не е достигал този си обем, трябва да напоява площи в посока Сливен и Нова Загора. Видимо от данните за последните пет години, ситуацията там се влошава непрекъснато. В момента язовира е на под 25% от нивото си. Подаваните за напояване количества варират непрекъснато - от над 10 млн. кубика до под 6 в Сливен, и от 10 млн. до под 1 млн. в Нова Загора, без земеделието наоколо да е променило структурата си или да е станало многократно по-малко или голямо. Съмнението е, че и там, както на други места в страната, водата в язовира е била използвана не за напояване, а за производство на ток в двата ВЕЦ-а на изхода. Това бе отречено от министрите на екологията и земеделието Емил Димитров и Десислава Танева в края на юли, след като местните обявиха готовност за протест.

Отделно от това е силно затруднено и изграждането на алтернативни източници за напояване. "Проблемът с напояването е убийствен за нашия бранш, инвестиции в многогодишни насаждения, които са направени със собствени и европейски средства, просто загиват", разказва председателят на съюза на градинарите Марияна Милтенова. По думите й през настоящия програмен период, когато в програмата за развитие на селските райони бяха заложени евросредства за напояване на ниво стопанство, държавната администрация не е приела предложението на бранша като допустими инвестиции да се приемат и резервоари за напояване, чрез които може да се доставя и съхранява вода. "Отделно от това е много тежка и тромава процедурата за узаконяване на водоизточник", казва още тя, допълвайки, че често отнема повече от година и половина-две.

Всъщност преди няколко седмици земеделският министър Десислава Танева обяви на среща със земеделци, че в момента се работи по облекчаване на условията за издаване на разрешителни за сондажи на вода, необходима за селското стопанство.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    aussie avatar :-|
    aussie
    • + 3

    Логичният отговор е да подкрепят зеленчуко и плодово производителите. Житните и ечемичени култури вече се возят в БМВ.

    Нередност?
Нов коментар