Столичната община прави опит да сложи край на практиката "ремонт на ремонта"

През май тази година обаче бяха открити поредните дефекти по ремонта на "Графа" - пропаднали и разбити плочки. Тогава се оказа, че заради проектантска грешка настилката не била пригодена за преминаване на автомобили, въпреки че на няколко места улицата се пресича от автомобилен трафик. Нередностите бяха отстранени за сметка на "Джи Пи груп".

Какво ще се промени

Според юриста Георги Георгиев, който е изработил новите текстове, прехвърлянето на топката от строител на проектант, на надзорник и т.н., докато изтекат сроковете за гаранционна отговорност, е един от ключовите проблеми. Затова идеята е да се въведе т.нар. солидарна отговорност при проявили се скрити дефекти след приемане и въвеждане в експлоатация на обекта. Тя ще обхваща проектанта, строителя, консултанта, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническия ръководител и доставчика на машините, съоръженията и технологичното оборудване.

Целта е общината да може да търси отговорност у всеки един от участниците и по-бързо ще може да получава обезщетения.

"Сега поради липсата на нарочен орган или комисия, които да изследват кой от участниците в строителството е отговорен за проявлението на скрития дефект в рамките на гаранционните срокове, често възникват проблеми в успешното търсене и реализиране на гаранционната отговорност. Така например по време на извършване на конкретните строително-монтажни работи, оценяването на съответствието на инвестиционните проекти и упражняването на строителен надзор се осъществява от консултанта. Наред с това отново той извършва проверка и контрол на доставените и влагани в строежа строителни продукти, с което се осигурява изпълнението на основните изисквания към строежите", коментира Георгиев за "Капитал"

Конфликтната точка се оказва това, че след приемането на строежа няма кой да установи дали проявил се след въвеждането в експлоатация дефект се дължи на погрешно проектиране на строежа, дали на некачествено извършени строителни дейности или на някаква друга причина. "Невъзможно е да се създадат и нарочни извънсъдебни институции и механизми, които да установят виновният участник в строителството по един задължителен и непререшаем начин. В тази връзка липса и специална нормативна уредба относно пределите на гаранционната отговорност, от и спрямо кого се носи", допълва Георгиев.

"Необходимостта от предприемането на подобни действия цели излизането от този порочен кръг, в който законът урежда носенето на отговорност, но не е предвиден ефективен начин за нейното търсен", казва общинският съветник от ГЕРБ и председател на комисията по финанси и бюджет - адвокат Георги Георгиев. Фотограф : Велко Ангелов

И задължителна застраховка

Друг текст в законопроекта е свързан с определяне на минимални застрахователни суми за всеки конкретен участник в строителството, съобразно прогнозната стойност на конкретния обект. Целта е да се гарантира качествено строителство, като се покрие отговорността от неизпълнение на сключения договор, както и тази за вреди върху строежа, материалите, строителната механизация и оборудването на строителната площадка, настъпили в срока на строителството, в случай че те са заплатени от възложителя или са негова собственост.

По думите на главния архитект Здравков сега застраховката е 300 хил. лв. за проектанти и надзорници и 600 хил. лв. за фирмата строител за обекти с обществено предназначение. "Не може общината да инвестира 15-20-50 млн. лева в даден проект, а после той да е изпълнен некачествено и санкцията за това да е несъразмерно по-ниска", посочи той.

От Столичната община не отговориха на въпроса на "Капитал" за кои големи проекти през последните пет години кметството е търсило отговорност за изпълнението през застраховател.

Втора порция несигурни промени в ЗУТ

Това всъщност е втората инициатива за промяна на текстове в Закона за устройство на територията от страна на Столичната община. През ноември миналата година главният архитект Здравков поиска да се спре строителството на сгради с намален брой паркоместа и отстояния, прекратяване на практиката да се крият жилищни сгради зад фиктивни нежилищни, премахването на формулировката "ателие", въвеждане на изискване за по един гараж или паркомясто за всеки апартамент и др. Въпросните промени обаче така и не бяха обяснени на обществото и засега не изглежда, че да бъдат осъществят скоро. "Сформирана е работна група към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която още работи", обясниха от пресцентъра на общината.

Сега новият пакет промени тепърва се пуска по дълъг административен път. Най-напред ще трябва да се направят предварителна оценка на въздействие и обсъждане в различните държавни институции. "После законопроектът следва да се вкара за гласуване в Народното събрание от народни представители или Министерски съвет, които съгласно КРБ имат право на законодателна инициатива", обясни Георгиев.