Фискалният съвет: Икономическата прогноза на бюджет 2021 е твърде оптимистична

Мерките за преодоляването на COVID кризата трудно се разграничават от общата политика на правителството

Част от членовете на Фискалния съвет (от ляво надясно) - Юнал Тасим, доц. д-р Григорий Вазов, проф. д-р Борис Грозданов (председател)

Лилия Игнатова

Част от членовете на Фискалния съвет (от ляво надясно) - Юнал Тасим, доц. д-р Григорий Вазов, проф. д-р Борис Грозданов (председател) © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Прогнозата на Министерството на финансите за спад с 3% на БВП през тази година и ръст с 2.5% догодина изглежда "изключително оптимистична", а това създава риск от неточно планиране на държавните финанси, на дефицита и съответно на нужния дълг за неговото покриване. Това е един от изводите на Фискалния съвет в своето становище по проектобюджета за 2021 г., който беше публикуван миналата седмица.

Според съвета България теоретично може да си позволи да поеме нов дълг през следващите години, но е нужна повече аргументация за това. Повишено внимание се обръща и на разходните политики - те нарастват през следващите години в опит да се преодолее кризата според мотивите за бюджет 2021, но от Фискалния съвет не виждат връзка между част от мерките и пандемията.

Като цяло към момента експертите не виждат значителни рискове пред устойчивостта на публичните финанси, но от становището става ясно, че бюджет 2021 е създаден върху нереалистична основа и има нужда от повече обяснения, отколкото са предоставени към момента в законопроекта.

Проблем с разходите

На ниво ЕС няма технически проблем с бюджета предвид отмяната на фискалните правила от страна на Брюксел още в началото на кризата. В България обаче все още са активни национални правила, като например това, че бюджетните разходи не трябва да превишават 40% от БВП.

По-притеснителен е характерът на разходите. Според експертите в съвета антикризисните политики и мерки трудно се разграничават от досегашните действия на правителството. Пример за това дават с вписването на разходите за военна техника в графата за COVID-19 - "не става ясно защо се поставят в една група", пишат от съвета. Същевременно разходите за здравеопазване отново остават на заден план. Според експертите трябва да се аргументира връзката между мерките, кризата и пандемията.

В плюс на сегашната средносрочна бюджетна рамка е това, че досега България водеше консервативна политика по отношение на дълга и е в топ 3 с най-нисък дълг в ЕС. Което означава, че има фискално пространство за увеличение. Но от съвета отбелязват ускорението на темпа на задлъжняване и според тях е "необходима по-задълбочена аргументация относно необходимостта от поемане на дълг в следващите години".

Твърде хубаво, за да е истина

Увеличението от почти 10% на постъпленията в бюджета през 2021 г. изглежда реалистично, ако се гледа макроикономическата прогноза, която от финансовото министерство са заложили. В същото време големият двигател на растежа през 2021 г. ще бъде публичният сектор, което означава, че очакванията за приходната част на бюджета може да са надценени дори при сегашния сценарий, който сам по себе си изглежда крайно оптимистичен.

"Дори правителството да не предприеме отново по-строги мерки за физическа дистанция, неконтролируемото разпространение на вируса все пак ще окаже пагубен ефект върху икономиката", казват от Фискалния съвет и добавят, че поддържането на капацитета на здравната система остава най-същественият проблем. Предвид новия темп на разпространение на вируса и възвръщането на строги мерки в Европа експертите считат, че до края на годината икономиката ще претърпи вторичен шок от новата вълна на пандемията.