ВМРО се прицели в децата

Всичко в името на биологичните родители

Показателно е, че законопроектът е с обем от осем страници, а мотивите към него са само половин страничка с общи фази, сред които акцентът пада на необходимостта от спазване на интереса на родителите/законните представители, на които да се осигури "равнопоставено участие в процеса" по налагане на мерките за закрила. "Интересите на детето могат най-добре да бъдат защитени чрез увеличаване на състезателното начало в процеса, като всяка страна има равни възможности да доказва правата си и да възразява срещу исканията на насрещната страна", се казва в мотивите.

Проектът е крайно непрецизен от правно-техническа гледна точка, включително и с погрешно посочени текстове и цитати от закона или препращане към несъществуващи текстове, но това е най-малкият проблем. Същественото е, че той предлага премахването на базисни позиции в закона, като от друга страна вкарва в него термини, които освен че са неясни и обтекаеми в контекста, в който са поставени, превръщат текста в безсмислица.

Така например няма никаква обосновка защо се предлага от закона изцяло да отпадне текстът, който предвижда, че "Специална закрила се осигурява на дете в риск". Същевременно, значително се променя съдържанието на понятието "дете в риск", като се вкарват многозначителни уговорки към съществуващите формулировки. Към сегашната формула за дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му, се прави уговорката: "нехуманно и нечовешко отношение, свързани с проява на физическа агресия, при вземане на предвид на нуждите на възрастта му" (правописът е запазен). Извън факта, че нехуманно и нечовешко са синоними, същественото в случая е, че неприемливостта на физическата агресия към дете се поставя под условие - според "нуждите на възрастта". Изразът е неясен, защото очевидно няма как да се каже в прав текст, че боят като форма на родителско отношение и поведение, може да бъде оправдан според възрастта на детето.

Към момента за дете в риск се смята такова, "за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие". Сега този текст се променя по следния начин - "за което би могло да се направи основателно и писмено предположение, че съществува посегателство върху неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие".

Това означава, че първо, наличието на опасност от посегателство не е основание да се определи едно дете в риск, а трябва това посегателство да е реализирано и това извършителство да може да се обоснове писмено. Другояче казано, този, който иска да сигнализира за дете в риск, трябва много да се замисли, преди да направи това. В проекта има специален текст, който предвижда, че сигнал за наличието на дете, нуждаещо се от закрила, който може да бъде подаден до службите по социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето или МВР, трябва да бъде придружен с писмена декларация, подписана от сигналоподателя "за истинността на посочените от него факти и обстоятелства" и във връзка с отговорността по чл. 313 от Наказателния кодекс за невярна декларация.

"При преценяване на риска не следва да се вземат предвид временното финансово състояние и жизнен стандарт на биологичното семейство", се казва в проекта. Така излиза, че ако в биологичното семейство няма средства за осигуряване на храна и подслон на детето и то живее в кашони на улицата, това само по себе си не е критерий детето да се определи в риск, но ако не става въпрос за биологичното семейство, това вече може да е проблем.

Терминът "биологично семейство" за първи път се вкарва в закона, като това създава своеобразни абсурди.

Така например в чл. 2, където се казва, че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот, се добавя: "както и пълноценното им развитие в биологичното им семейство". Така излиза, че държавата няма ангажимент за пълноценното развитие на осиновените деца.

Всъщност проектът изрично поставя осиновяването като последна алтернатива на закрилата - след всички останали мерки. Министърът на труда "упражнява контрол върху процедурите по осиновяване, като гарантира, че към осиновяване се пристъпва след изчерпване на всички останали мерки за закрила по този закон", се казва в проекта. Друг е въпросът, че осиновяването се извършва по съдебен ред.

"Понятието "биологични родители" не е правно определено в законодателството и не се използва никъде до момента", коментира Георги Богданов. "За закона е важна не биологичната, а правно установената връзка - правно установеният произход на детето, който може и да не съвпада с биологичния. Или с две думи - осиновителите също не са биологични, но са родители. Терминът е дискриминационен. За интереса на детето е важно да има хора, които да полагат грижи, дори и те да не са биологични родители - това е принципно положение в българското право и в цялото международно право.", казва още той.

Особено съществено е, че сред принципите, при които се осъществява закрилата на дете, се прибавя и възможност за "временно спиране на действието на лиценза или отнемане на лиценз на неправителствените организации - доставчици на социални услуги, при възбуждане на на процедура или процес пред съда за извършени нарушения, свързани с правата на децата, техните законни представители или действащото законодателство". Така всяка жалба срещу дадено НПО, при това за много широк кръг от твърдени нарушения, може да стане основание да му се спре или отнеме лиценза, независимо доколко тази жалба е съществена или основателна, или какъв е изходът на административното производство или съдебния процес.

Георги Богданов: Детето не е ничия собственост, а е човешко същество с права

Източник: Георги Богданов

"Като цяло този законопроект не следва интересите на детето и е в пълно противоречие както с българското право, така и с международното право", коментира пред "Капитал" Георги Богданов. "Ние нямаме реформа в системата за грижата към хората, особено за най-уязвимите хора и всичко това е нападнато от едни пропагандни тези, като тази, че детето е подчинено на своето семейство и аз мога да си правя с детето, каквото си поискам. Това е абсолютно недопустимо от гледна точка на международното право, защото детето не е собственост на никого," добавя Богданов.

На биологичните родители се дава допълнително предимство и при определението на кои деца са в риск, т.е. те имат първостепенна роля при преценката за риска. "Ако детето обаче е в опасност именно от биологичните родители, тоест биологичен родител бие, пребива, изнасилва едно дете, как тогава ще се съотнесе неговата безопасност с това изрично постановено поставяне на първостепенна роля на биологичния родител", пита Богданов.

Тревожни са предлаганите промени в понятието за "най-добър интерес на детето", което по принцип е критерий за предприемани мерки. Проектът добавя, че най-добрият интерес се определя от традициите, моралът и добрите нрави на държавата. " Как може изобщо да бъдем сигурни, че спазването на определена традиция води до спазване на интереса на детето? Някои традиции повеляват децата да се женят рано, на други места се отрязват половите им органи. Според някои е традиция "да се бие детето за да стане човек". В този смисъл - абсолютно недопустимо и изключително вредно е да се видят такива общи трактовки в този закон", коментира Богданов.

Изискването подателят на сигнал за дете в риск да подписва декларация за истинност е абсурд, "защото тогава човекът, който подава сигнала се превръща в детектив", казва Богданов. За него е очевидно, че идеята на този законопроект е да се спре докладването за деца, които биват изоставяни, бити и тормозени. "В този смисъл на обществото се казва, че насилието и изоставянето на деца не е обществена грижа, а децата са собственост на родителите-насилници или на тези, които просто ги изоставят", смята Богданов. Абсурд според него също е и забраната за участие на доброволци и граждански организации в дейности за подкрепа на деца и семейства въпреки "доказаната неспособност на държавата да се справи с осигуряването на адекватна грижа и помощ за най-уязвимите деца" и неработещите институции.

Проблем е и възможността за "предварително осиновяване", която законопроектът въвежда, като дава опция на биологичния родител приживе да определи на кого да бъде поверено детето, в случай на негова смърт или друга невъзможност да упражнява родителски права. Според проекта на закон това може да става автоматично и да се поема грижата над детето с нотариално заверена декларация. "Тук изцяло се отнема ролята на съда и на социалните служби да осигури най-добрия интерес на детето. Това е все едно завещаваш детето си като предмет на някой друг, ако на теб ти се случи нещо. Ами ако този някой друг е изпаднал в несъстоятелност, ако не иска да гледа това дете, ако иска да го използва като роб, тогава какво се прави. Тук също се влиза в редица противоречащи законови рамки, свързани със Семейния кодекс, със Закона за социалните услуги, с много други нормативни рамки и най-вече с Конвенцията за правата на детето на ООН", коментира Богданов.

От Националната мрежа за децата ще изпратят становище по законопроекта до Народното събрание, но също така планират да алармират международната общност за това какво се предлага в България и каква е тенденцията по отношение на закрилата на децата тук. "И правата на детето, и гражданските организации, и изобщо правата на хората в България, са сериозно атакувани чрез дезинформация и пропаганда, която се развива на територията на страната ни през последните три години и това е абсолютно недопустимо. Всички политически партии трябва да си направят извод и да поемат политическата отговорност накъде всъщност се развиват държавата и обществото по отношение на правата на човека и правата на детето", смята изпълнителният директор на НМД.