Месец преди изборите ГЕРБ води, но прогнозите са по-трудни от всякога

• Ако настоящите прогнози се потвърдят, България ще има по-скоро шарен парламент и интересни, макар и трудни възможности за потенциални коалиции - и управленски, и опозиционни.
• При ниска избирателна активност обаче печелят партиите с твърди ядра - големите плюс ВМРО, което означава парламент с 5 или дори 4 формации, трудни управленски формули, ниска представителност и вероятна нестабилност.

Кой (най-вероятно) ще влезе в парламента

В месеците от лятото насам ГЕРБ се мобилизира и вече има комфортна преднина пред БСП, показва проучването на "Алфа рисърч". Според управляващия съдружник в агенцията Боряна Димитрова става дума не чак толкова за висок ръст при ГЕРБ, колкото за слаба мобилизация на БСП, където има вътрешно напрежение и конфликти.

Преднина на ГЕРБ между 3 и 5% показват прогнозите и на другите агенции.

Проучванията предвиждат и силно оспорвана надпревара между "Има такъв народ" и ДПС за третото място. Предимството на ДПС е в огромния изборен опит и високата мобилизация на електората на партията. От друга страна, както отбелязват социолозите от "Екзакта", електоратът на Слави Трифонов все още няма достатъчно голямо твърдо ядро и прогнозите за резултата на "Има такъв народ" са предизвикателни.

Петото място пък е за "Демократична България", която обаче отчита известен спад на подкрепата от пика при протеста на "Росенец". По принцип коалицията има твърдо ядро и активни симпатизанти, които се мобилизират в последния момент, разчита и на вот от чужбина и това в други обстоятелства би било достатъчно да гарантира влизане в парламента. Сега обаче според социолозите от "Алфа рисърч" на коалицията е нужна още по-силна кампания и мобилизация, тъй като протестният вот се разпилява сред още няколко субекта с шанс за политическо представителство. Сред тях е и обединението около Мая Манолова и т.нар. "Отровно трио", което е на ръба да влезе в парламента.

На ръба е и ВМРО, а другото патриотично обединение - НФСБ/"Воля", е малко по-назад.

Още няколко малки партии пък са близо до 1% подкрепа според "Алфа Рисърч", което означава, че имат шанс поне да получат държавна субсидия.

Крайните резултати на формациите, които са около 4-процентната бариера, ще зависят в голяма степен от предизборните им кампании, смятат социолозите. Според "Алфа рисърч" около 15% от всички избиратели (почти 1/3 от заявилите твърдо, че ще гласуват), или 400 хил души, още не са решили окончателно за кого ще дадат гласа си. Този доста висок дял има потенциал да предопредели кои формации ще влязат в следващото Народно събрание и дори да пренареди и челните места при сравнително близките резултати.

Възможните управленски формули

Ако ситуацията се запази такава, каквато предвиждат данните в настоящите проучвания, ГЕРБ има шанс да постигне около 85 мандата - една трета от всички, което безспорно го прави водещ претендент за съставяне на правителството, казва Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Политическите стратегии на ДПС и "Има такъв народ" до голяма степен обаче ще определят характера и изобщо възможността да се случи бъдеща управленска коалиция, сочи анализът на агенцията.

Ако се реализира вариантът за шест- до седемпартиен парламент, това би дало шанс за повече коалиционни комбинации и излъчване на макар и трудно съставено правителство, коментират още социолозите. Същевременно е ясно, че раздробяването ще пречи на появата на ясна и убедителна алтернатива. При формулата "всички срещу ГЕРБ" партията на Борисов би била силна опозиция, а шансовете за устойчиво мнозинство с участието на три до четири от останалите партии не могат да бъдат оценени като особено високи, коментира Боряна Димитрова.

От "Алфа рисърч", както и други агенции, не изключват и варианта с нестабилен парламент и нови парламентарни избори, въпреки че желанието след вота да се излъчи правителство, което да се бори със здравната и икономическата криза, ще е силно.

Избирателната активност този път ще е много важен фактор

"Алфа рисърч" прогнозира 52.5% избирателна активност - с около 3% повече спрямо януари. "Тренд" смята, че 47% ще отидат до урните, а "Екзакта" - 45%. Ходът на епидемията обаче може да намали значително броя на хората, които ще идат до урните, като от "Екзакта" прогнозират активността по-скоро да намалява до датата на вота, като може да падне и до 40%.

Това може да доведе до съвсем друга ситуация в парламента: ако избирателната активност падне под 2.5 млн. души, това би имало два ефекта върху изборите, казват от "Алфа рисърч":

• Прекият ефект ще е в превръщането на вота в състезание между твърдите ядра и потенциал за сериозно разместване на сегашните електорални пластове
• Косвеният - по-слаба легитимност на излъчения парламент и трудно съставяне на управленска коалиция

По думите на Боряна Димитрова спад в активността автоматично води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати - ГЕРБ, БСП, ДПС. "Възможно е при такъв сценарий някои от по-малките партии да изпаднат от парламента и независимо че няма да е толкова фрагментиран, в такъв парламент ще има също сериозни трудности за съставяне на правителство. Възможно е нито една партия да не се окаже достатъчно силна, за да състави правителство, но не и достатъчно слаба, за да бъде елиминирана. Как в тази ситуация се съставя правителство е големият въпрос", казва тя.

На старта на предизборните кампании темата за потенциално лошо развитие на епидемията като цяло се избягва и от политиците, и дори от здравните власти, но данните за заболеваемостта, хоспитализациите и смъртността очертават тревожна тенденция, която може да достигне висок пик към края на март. Как ще реагират хората и дали това ще ги спре да стигнат до урните е по-сложен въпрос. Според проучването на "Алфа рисърч" в значителна част от хората страховете от заразата са живи, но все пак те, изглежда, не се тревожат особено от непосредствена опасност специално в изборните помещения (виж графиките). Така при рязко влошаване на епидемията не е ясно накъде ще се задвижат емоционално-психологическите нагласи на хората, коментират от "Алфа рисърч".