🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Freedom House: Демокрацията в България се влошава още

Влошените показатели тази година се дължат на понижаване в оценката за работа на съдебната система, страната се приближава до "хибриден режим"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Качеството на демокрацията в България продължава плавното си влошаване, като страната ни вече е близо до категорията "преходни или хибридни режими", показва годишното проучване на Freedom House "Страни в преход". За изминалата година фондацията регистрира влошаване в съдебната система в странатa заради акциите на главния прокурор Иван Гешев, доклада на ЕС за върховенството на закона в България, наложените от САЩ санкции на съдията Андон Миталов и още. Докладът за България сочи, че резултатът се понижава заради "притеснения за политизацията на прокуратурата, липсата на отчетност за нередности при работата на полицията и прокуратурата и дискриминационно отношение към ромите по време на пандемията от COVID-19".

Скалата за демокрация

Скалата, по която Freedom House оценява демокрациите, варира от 1 (авторитарни режими) до 7 (консолидирани демокрации). Тази година резултатът на България пада от 4.54 точки до 4.5 точки, което я поставя точно в средата на графата "полуконсолидирана демокрация". Полуконсолидираните демокрации според Freedom House са демокрации със сравнително високи стандарти при подбора на националните си лидери, в които обаче има слабости при защитата на политическите права и гражданските свободи.

Това отговаря на спад с един процентен пункт в "процента за демокрация", който мери организацията - от 59% на 58%. През 2011 г. България също се е намирала в същата графа, но с общ резултат от 4.93 - на ръба на това да се счита за консолидирана демокрация (5.01 - 7.00).

Резултатът на страната ни плавно пада през всички от последните 10 години с изключение на 2019 г., когато остава непроменен от 2018 г. Ако устойчивият спад продължи, следващата категория (3.01-4.00) е на "преходни или хибридни режими" или демокрации, които "изпълняват само минималните стандарти за подбор на национални лидери", с крехки институции и неясна перспектива за създаване на либерална демокрация.

Влошаване в съдебната система

Резултатът на България за съдебната система се влошава от 4.5 точки до 4.25 точки. Иван Гешев все повече политизира българската прокуратура чрез действията си и е описан като връзка между правителството и бизнесменът (и вече бивш депутат от ДПС) Делян Пеевски. Докладът сочи, че медийните му участия варират от критики към президентството или обвиняеми по все още активни разследвания, публикацията на доказателства в социалните медии, телевизиите или чрез прессъобщения до лично участие в "специални акции" срещу престъпността при дребни кражби на село.

Нагледни примери за спорните действия на главния прокурор са дадени с различните му акции срещу президента Румен Радев - от въпросите на Гешев към Конституционния съд за имунитета на президента през януари 2020 г. през разследването за търговия за влияние между президентския съветник Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков, кулминирайки в нахлуването на прокуратурата в президентството през юли, което беше и едно от двете събития заедно с "Росенец", заради които започнаха протестите против правителството и главния прокурор.

Докладът също посочва сагата за разследването на главния прокурор и последвалото предложение това да се извършва от специално назначен за целта прокурор, както и доклада на ЕС за върховенството на закона през септември, който също сочи към безконтролността на главния прокурор.

По другите измерватели на индекса, които са национално демократично управление, електорални процеси, независими медии, борба с корупцията, местно управление и гражданско общество, оценката за България остава непроменена.

В хибриден режим за медиите и корупцията

Докато средният резултат на България е в графата полуконсолидирани демокрации, страната ни е по-скоро в хибриден режим, когато става дума за борбата с корупцията (3.75) и независимостта на медиите (3.50). И двете графи остават непроменени от 2020 г.

Докладът посочва, че използването на сила и нападенията над журналисти през изминалата година са се увеличили, а медийната собственост в България е станала още по-концентрирана с продажбите на двете най-големи частни телевизии. Журналистите не могат да разчитат на подкрепа или защита, ако са изправени пред натиск, заплахи за насилие или директни физически атаки. За пример са посочени отказът на прокуратурата да разследва смъртните заплахи срещу разследващият журналист Николай Стайков и семейството му миналия юли, полицейското насилие срещу журналиста Димитър Кенаров и последвалото решение на СДВР, че за такова "няма данни" и още.

Колкото до корупцията, докладът посочва, че с изключение на условната присъда срещу Румен Овчаров за умишлена безстопанственост от август 2020 г., за изминалата година в България няма нито едно високопрофилно дело за корупция въпреки редица скандали със замесени високопоставени политици. Дадени са за пример предполагаемата къща на Борисов в Барселона, неразследваните твърдения на бизнесмена в изгнание Васил Божков, че е плащал подкупи за десетки милиони левове на Борисов и бившия финансов министър Владислав Горанов, за да получи чадър над хазартния си бизнес, случая с певицата Лилана за злоупотреба с евросредства, също свързан с Божков, заемът за 75 млн. лв. на колекторска фирма, за който директорът на Българската банка на развитие Стоян Мавродиев беше уволнен от Борисов, но не и разследван и още.

Влошаване в демокрацията почти навсякъде

"Страни в преход" обхваща 29 държави от Източна Европа и бившите съветски републики. Тази година се отчита спад в качеството на демокрациите в 18 държави, 5 остават без промяна, а само 6 са се подобрили. Freedom House определя това развитие като антидемократичен завой в страните в преход, който се дължи както на ефектите от пандемията, които правят политическия опортюнизъм по-лесен, така и на провала на институциите в държавите, в които се наблюдава спад, да се справят с проблемите на обществото.

България въобще не е най-тежко влошилата се държава - в страната по-скоро става дума за плавен спад през изминалите 10 години. Най-влошили се са Полша, Унгария, Сърбия и Словения, като Унгария е единствената държава, членуваща в ЕС от изследваните, с резултат, който я поставя в графата хибриден режим.