Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През лятото на 2015 г. двама над 80-годишни японци излизат от джунглата на Филипините. Цузуки Накаучи и Йошио Ямакава твърдят, че са войници от японската армия, които са избягали по време на битка и 60 години се крият, за да не бъдат наказани за дезертьорство. Светът покрай тях се е променил сериозно, но те някакси не са разбрали за това.
В същата ситуация рискуват да попаднат сега трите национални телевизии - БНТ, Нова и bTV, с все по-видимата си подкрепа за ГЕРБ. Тази седмица, в деня на назначаване на служебното правителство, най-гледаните слотове в сутрешните блокове и на трите канала бяха заети от лица на вече бившите управляващи. Тази демонстрация на подчинение и журналистическа раболепност не беше единствената от последните дни.
Хората, които разчитат само на телевизиите, за да разберат какво се случва в България, пропуснаха един от най-големите политически скандали на последните години. Свидетелствата на агробизнесмена Светослав Илчовски в парламента, поне първоначално, бяха смачкани до неутрални репортажи за някакъв скандал без никаква дълбочина. Самият той не беше поканен да говори в нито една от големите телевизии.
През последните дни се видя и част от механизма, по който властта контролира големите медии. С решение на правителството беше намалено финансирането на БНТ, БНР и БТА, заедно с още няколко бюджетни организации. Преди това обаче парите за държавната телевизия бяха увеличени с около 20 млн. лв, за да покрие тя задълженията си за разпространение на тв сигнала към собственика на "Нова" - БТК. С един бюджетен трансфер се купи мълчанието на две медии.
БТА също по-рано получи допълнително финансиране на по-голяма стойност от намалението на бюджета. Така реално с по-малко пари остана само БНР. Това е и единствената медиа на държавна издръжка, която се държи като обществена. Единствената с високо вдигната глава. При управлението на ГЕРБ това е нарушение, което се наказва, в случая с глоба. Който не слуша, не трябва да яде.
2 коментара
Колко му остава на този излишък Кошлуков? Интересно ми е къде ще се намести (ще го наместят!), след като го изритат от телевизията.
Благодаря за темата. И заглавието е топ.
Но ми е странно защо Капитал доста противоестествено рови за въже в къщата на обесения?
Защото темата за финансирането и зависимостите, до които то докарва финансираните, касае пряко Икономедия и всъщност опира и до изправения гръбнак на работещите в медиите.
Както се видя на Петър Волгин, на Силвия Великова, на Даниела Якова, на Даниела Големинова, на Лили Маринкова, на Петьо Цеков, на Светослав Терзиев, на Огнян Стефанов и пр и пр. свиването на финансирането (и уволненията) не им счупиха гръбнака. Тоест финансовите зависимости на собствениците не е задължително да скопяват професионално журналистите. Напротив.
Но през 2014 г продаването на Националния демократически институт на САЩ счупи гръбнака на водещата тогава БГ медия Капитал и я превърна в неолиберална йоркширка – много дребна, но много вреслива.
Какво стана с топжурналистите им отпреди 2014 г Йово Николов, Росен Босев?
Обществените медии се опитва да ги камандори правителството чрез бюджета им.
Частните медии се оглеждат откъде духа вятъра, за да си докарат договори като тоя, дето показа Черепа – рекламен за ..20 г (!?)
Грантовите медии също се гушкат в Козяк-ци и не изпускат зърното им.
Та, с какво Емо Кошлуков е по-различен от Радосвет Радев или от Иво Прокопиев? И тримата са изключително наясно кой поръчва музиката и не отделят очи от връчената им партитура.
И отново опираме до изправения гръбнак на журналистите да отстояват съвестта си.
Медийните мекотели няма да оставят следа.
И колкото и да е странно – мъчно ми е за Капитал.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.