🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Първа стъпка за връщането на държавата: реформа на съдебната система

Какви промени в съдебната власт и КПКОНПИ предлага пакетът законопроекти на Демократична България, внесен в първия ден на новия парламент

Заседание на 45 Народно събрание, НС, пленарна зала, парламент Христо Иванов, Демократична България
Заседание на 45 Народно събрание, НС, пленарна зала, парламент Христо Иванов, Демократична България
Заседание на 45 Народно събрание, НС, пленарна зала, парламент Христо Иванов, Демократична България    ©  Юлия Лазарова
Заседание на 45 Народно събрание, НС, пленарна зала, парламент Христо Иванов, Демократична България    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • В първия ден на новия парламент "Демократична България" предожи пакет законопроекти за промени в съдебната власт и КПКОНПИ
  • Те залагат дълъг хоризонт и показват целите, от които партията няма да отстъпи
  • Отваря се възможност да започне диалог за конкретни решения

"Демократична България" (ДБ) работи за отстраняването на Цацаров! Така в някои медии бе представен проектът на ДБ за промени в антикорупционния закон и разделяне на емблематичната комисия КПКОНПИ на две, както беше преди - комисия за конфликт на интереси и друга комисия по конфискация на незаконно имущество. Представянето на законопроекта като анти-Цацаров обаче е много далеч от истината, защото с него всъщност се цели цялостна реформа на т.нар. антикорупционна комисия, която през последните години бе изградена като бухалка на властта, но и като инструмент за прикриване на корупцията. По същата логика и предлаганата от ДБ реформа в съдебната система не цели просто уволнението на главния прокурор и на Висшия съдебен съвет(ВСС), макар че предвижда и тези стъпки. Дългосрочната цел е много по-голяма - повече никога да не се налага обществен натиск за оставката на ВСС и главния прокурор.

За темата в цялостния контекст на съдебната реформа четете прегледа ни "Най-важните въпроси и отговори за съдебната реформа".

От ДБ не спират да повтарят, че съдебната система е най-важният гарант за функционирането на държавата, за работата на администрацията, намаляването на корупцията, за инвестициите, икономиката и стопанския живот, защото "нищо от това не е възможно без законност", по думите на съпредседателя на партията Христо Иванов. "Това не е някаква абстрактна тема. Това е темата за хладилника и за джоба, това е темата за достойнството и за перспективата да си гледаме децата в България", заяви Иванов в петък в предаването "Панорама".

Маргинализираната тема за съдебната реформа, която стана централна

Темата за съдебната реформа и за статута на главния прокурор дълго оставаше неразбрана от обществото. Задкулисното овладяване на възлови звена на прокуратурата и съда нямаше как да се осъществи докато към тези институции е насочено общественото внимание, затова всякакъв опит да се ангажира публичното пространство с проблемите на правосъдието биваше представено като битка за власт между различни лобита вън и вътре в системата.

Докато през лятото на м.г. България се превърна в първата държава в световната история, където политически протест издигна основно искане за оставката на главния прокурор. Това беше ясен знак, че съдебната реформа е влязла в дневния ред на обществото и в политическия дневен ред и от маргинална някак неусетно се превърнала в централна. Заслугата за това е последователната дейност на извънпарламентарната опозиция (и никога на парламентарната) и на част от неправителствения сектор, които през годините успяха да обяснят колко е важно работещото правосъдие за демокрацията и просперитета на обществото.

Публиката обаче продължи да пита за конкретните решения. Преди година и половина президентът Радев обяви, че започва консултации за промени в основния закон и за съдебна реформа, но така и не намери подходящо време да представи проект. Проектът на ГЕРБ за промени в Конституцията от миналата есен, с който Борисов се опита да отбие исканията за неговата оставка, дори не си заслужава да се коментира.

В този контекст още в първия ден на новия парламент "Демократична България" депозира пакет от законопроекти за съдебна реформа и реформа в КПКОНПИ. Първият от тези проекти е за промяна в Конституцията, който всъщност не е официално внесен, защото няма необходимите поне 60 подписа, а шансът да бъде придвижен в този парламент е нищожен и зависи от много фактори. Сред другите предложения има такива, които могат бързо да бъдат реализирани, ако наистина има съгласие в опозицията, като например премахване на спецсъдилищата и спецпрокуратурите, а има и такива, които не търпят отлагане, защото диагностицират сериозна заплаха за правата на гражданите, като реформата на КПКОНПИ.

С този ход ДБ показва, първо, че залага на дълъг хоризонт и, второ, още в началото постави на масата целите, от които няма да отстъпи. "Това ще бъде най-важната демаркационна линия в този парламент. От нея ще се определи дали този парламент има шанс да живее дълго или не. Дали той ще може да реши този наистина фундаментален проблем за българската държавност", заяви Христо Иванов.

Очаквано, предложенията не се оценяват еднозначно, веднага се появиха разнопосочни критики, включително и концептуални, но така или иначе това провокира конкретния дебат.

Пълно разделение на съд и прокуратура, но в рамките на съдебната власт

Прокуратурата да остане в съдебната власт, но административно напълно отделена от съда, за сметка на това изпълнителната и законодателната власт да получат лостове за контрол върху нея. Изцяло нови правила за избиране и освобождаване на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Редуциране на правомощията на прокуратурата само до наказателния процес и отпадане на т.нар. общ надзор за законност. Последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокурора, отнасящи се до съществените етапи от наказателното производство. Това са основните жалони на съдебната реформа в проекта за промени в Конституцията.

В него се предлага ВСС да остане кадрови и административен орган само за съдиите, като съставът му се редуцира до 15 членове - 8 избрани от съдиите, а пет от Народното събрание с мнозинство от 2/3 от всички народни представители (160 души) плюс двамата председатели на върховните съдилища. В момента Съдийската колегия на ВСС e от 14 членове, като съдиите, избрани пряко от съдии са шестима, колкото е и парламентарната/политическата квота. Проектът предлага също така съдиите, избрани за членове на съвета, да останат действащи съдии при съобразяване на тяхното натоварване, което всъщност връща предишното положение, съществувало до есента на 2007 г. Основното предимство на тази система е, че се запазва връзката на членовете на съвета с техните колеги магистрати, вместо да се превърнат в скъпоплатени бюрократи с мания за богоизбрани.

Кадруването в прокуратурата да се извършва от Прокурорски съвет от 11 членове заедно с главния прокурор, но съотношението на избрани от колегията и избрани от парламента да е точно обратното на това във ВСС: четирима, избрани пряко от прокурорите, петима - от Народното събрание с мнозинство от ⅔, главният прокурор по право, както и министърът на правосъдието с право на глас. За членовете на Прокурорския съвет обаче не е предвидено да са едновременно и действащи прокурори по една проста логика - докато съдиите по условие нямат началници и не са подчинени на никаква йерархия, то прокурорите в системата са йерархично подчинени на главния прокурор.

Принципът, който проектът следва: независимост за съда, отчетност и отговорност за прокуратурата. Затова Прокурорският съвет, доминиран от представителите на парламентарната (обществената) квота, при участието и на министъра, е гаранция срещу концентрацията на власт от главния прокурор.

Подходът на разграничаване на съда от прокуратурата е прокаран и в предложения нов ред за назначаване и освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Запазва се сегашното положение, че председателите на ВКС и на ВАС се назначават от президента по предложение на ВСС за срок от седем години без право на повторно избиране, като президентът не може да върне една кандидатура втори път. Новото е, че за председатели на ВКС и ВАС могат да бъдат предлагани само действащи в съответния съд съдии.

Последният председател на Върховния касационен съд, избран измежду действащите съдии през 1996 г., е Румен Янков, останал на поста до 2000г.

От възстановяването на Върховния административен съд през 1996 г. досега първият председател, който е избран измежду съдиите в неговия състав, е настоящият Георги Чолаков.

Другата новост е идеята двамата председатели да се освобождават от Конституционния съд по предложение на ВСС, което според мотивите ще гарантира "справедлив съдебен процес като превенция срещу политически мотивирани инициативи за освобождаване".

Съвсем различна процедура се предлага за главния прокурор - той да се назначава и освобождава от президента по предложение на Народното събрание, прието с мнозинство от три пети от всички народни представители (144 депутати). Номинация може да издига министърът на правосъдието или една пета от народните представители (48 души). Мандатът на главния прокурор да се намали от седем на пет години. В мотивите не се обяснява защо главният прокурор трябва да се избира с по-ниско мнозинство от членовете на ВСС.

И се стига до преходната разпоредба, която предвижда, че в шестмесечен срок от влизането в сила на промените се организира избор на Висш съдебен съвет, Прокурорски съвет и нов главен прокурор.

Основната концептуална критика срещу тази постановка е, че тя налага политически контрол върху прокуратурата. Подобен механизъм може да действа успешно в много демократични страни, но в България той всъщност само ще формализира неформалното политическо влияние върху прокуратурата, коментират опонентите. Българският главен прокурор и самата прокуратура не осъществяват наказателна политика, за да се отчитат в парламента, за разлика от други системи. По нашия закон прокуратурата е длъжна да прилага закона неизбирателно и такъв, какъвто е, към всички деяния, които осъществяват престъпления. Според опонентите решението по-скоро трябва да се търси в разширяването на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата и съвместно управление на системата, но със силен превес на съдиите в него.

Реформата на КПКОНПИ

Проектът за промени в антикорупционния закон не просто предлага разделянето на сегашната комисия на два нови органа - съответно Комисия за противодействие на корупцията и санкциониране на конфликт на интереси и Комисия за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество (КУОНПИ), но и редица гаранции за правата на гражданите в производството по гражданска конфискация.

На първо място, предлага се дефиниция на "незаконно придобито имущество" - не такова, за което не може да се докаже произходът му, ако гражданинът не си е водил собствено деловодство през всичките години, а имущество, което представлява средство или облага от незаконни дейности, което пък трябва да се обоснове, а не просто да се твърди. Съответно се предлага и определение на "незаконна дейност", както и на "средства за извършване незаконна дейност". Липсата на такива дефиниции в момента позволява на КПКОНПИ да си запълва тези понятия в закона с каквото си иска съдържание.

На второ място, създава се възможност за обжалване на актовете на КПКОНПИ пред съда. Изрично се записва, че производство за отнемане на незаконно придобито имущество се започва само при подробно мотивирано обосновано предположение, че конкретни имуществени права са средства и облаги от незаконни дейности. Предлага се да отпаднат от закона текстовете, които сега предвиждат, че производството по конфискация продължава дори когато наказателното дело, по повод на което то е образувано, е прекратено или пък подсъдимият е признат за невинен. Изяснява се как се преценява "несъответствието" в имуществото на проверяваното лице, а именно разликата между действителната стойност на придобитите имуществени права и нетния доход. Разграничава се гражданската конфискация от тази в наказателното производство или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Урежда се спиране на всички висящи производства по отнемане на имущество докато не бъде издадена наредба за реда за извършване на проверките, както и на методика за оценка на съответствието между имущество и доходи.

Проектът предвижда закриване на КПКОНПИ до един месец след приемане на закона и нов избор на членове на двете нови комисии, създадени на нейно място.

Закриване на спецсъда

Може би най-консенсесната част от предлаганите от ДБ промени е закриването на специализираните съдилища и прокуратури, като магистратите в тях или се възстановяват на предишните си длъжности или пък се преназначават в съдилища и прокуратури по списък, утвърден от ВСС. Висящите дела да се разпределят по подсъдност на компетентните съдилища, и по възможност при същия съдебен състав, предвижда проектът за промени в съдебния закон и НПК. По тази тема като че ли има най-голямо съгласие в опозицията, а и технически тези промени могат да се вместят, колкото и кратък да е животът на този парламент.

И още: Лустрация, гражданска законодателна инициатива, индивидуална конституционна жалба

В проекта за промени в Конституцията, лансиран от ДБ, се съдържат и редица други интересни предложения, някои от които с потенциала да възбудят сериозни противопоставяния, особено темата за лустрацията:

  • Законите, чието приемане е предвидено изрично в конституцията, се приемат с мнозинство повече от половината от всички народни представители, т.е с поне 121 гласа, а не както сега - с гласовете на повече от половината от присъстващите при кворум повече от половината народни представители (минимум 61 гласа). Става въпрос за голям брой закони - за въоръжените сили, за политическите партии, Кодекса на труда, за държавната и общинската собственост, за концесиите, за земеделската собственост, за българското гражданство, за чужденците, съдебния закон, процесуалните закони, за референдумите, за митингите, събранията и манифестациите, Семейния кодекс, за здравословни и безопасни условия на труд, за социално подпомагане и социално и здравно осигуряване, данъчните закони, Изборния кодекс, ратификациите на международните договори, бюджета, за Сметната палата, за омбудсмана, КСНС и още много други. Логиката е това да важи и за всички промени в тези закони;
  • Създаване на законова уредба за лустрация на две категории лица - заемащи висши публични длъжности и кандидати за такива, както и заемащи публични длъжности в държавната администрация - за които се установи принадлежност към репресивните органи на тоталитарния режим, както и поради членство в ръководни органи на комунистическата партия. Предлага се срокът на действие на лустрацията да е 10 години - до 2030 г. Трийсет години след прехода лустрация на това основание очевидно няма да засегне много хора и е по-скоро демонстрация и реверанс към част от коалицията. В мотивите се излага допълнителна концепция за такава лустрация, която в конституционния текст не е развита: първо, тя да е ограничена само до секторите национална сигурност, отбрана, вътрешен ред, правосъдие, второ, установеното лустрационно основание да не води непременно до отстраняване, ако лицето приеме да се извърши цялостна проверка на неговия интегритет, вкл. на лоялност към демократичните ценности и принципи и покрие определените стандарти;
  • Далеч по-широко приложение би имало предложението за създаване на законова процедура за периодични проверки за почтеност на лица, заемащи висши публични длъжности, както и публични длъжности в държавната администрация, както за и основания за освобождаване от длъжност според резултатите;
  • Десет хиляди граждани с избирателни права да могат да реализират законодателна инициатива по ред, определен със закон;
  • Публична процедура по избор на членове на независими регулаторни и контролни органи, ограничаване на броя на последователните мандати;
  • Изрично да се гарантира съдебния контрол върху актове, които засягат основни права и свободи на граждани;
  • Разширяване на възможността за сезиране на КС с индивидуална жалба от всеки гражданин, но само за противоконституционност на закон, с който се засягат негови права и свободи - при условия, определени в закона. Отделно от това, всеки съд, а не само върховните съдилища, да може да сезира КС за противоконституционност на закон, установена при прилагането му по конкретно дело.


5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 1
    • + 9

    Очевадно е, че единствената партия, която желае да свърши нещо (обществено полезно) в този парламент е Демократична България. Нека да не бързат към нови избори, защото при следващи такива, в парламента почти сигурно ще влязат Обединените идиоти, Черепа и Копейкин.

    Нередност?
  • 4
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • + 7

    Каква невероятна и мълниеносна загуба за статуквото! Ако заявките на новите партии са валидни, ДБ ще промени за няколко дена това, за което ГЕРБ им пречеше цяла година!

    Стискам палци!

    Нередност?
  • 5
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • + 2

    Рано е да се радваме. Мисля, че ДБ няма достатъчно подкрепа. Следващите избори обаче ще са съвсем скоро и тогава пожелавам още по-добри резултати на нашите хора.

    Нередност?
Нов коментар