Избори зад граница: какво ще се случи този път

Най-много секции ще има във Великобритания (135), Германия (117) и Турция (112).

"Голяма част от секциите, за които хората се бореха досега да бъдат отворени, бяха заявени", казва Боян Юруков, който от години се занимава активно с темата. "Това помогна особено за Германия, където доста по-рано се иска разрешение, то да бъде получено и одобрено. Помогна за отварянето на секции на места, където досега нямаше надежда за голяма активност."

"Бяхме свидетели на невиждани административни препятствия от предходната ЦИК относно откриването на СИК в чужбина, особено в страните извън ЕС. Тази значителна позитивна промяна се дължи изцяло на промените в Изборния кодекс", казва Ангел Ангелов, който е организатор на секции в Испания.

Какво означава

Всички тези рекорди обаче не означават задължително рекорд по отношение на броя гласове от чужбина. Първо, такъв рекорд вече беше постигнат през април, когато гласуваха над 171 хил. души. Възможно е мотивацията сега да се сблъска с летния сезон. На 11 юли сезонът на отпуските вече навлиза в разгара си. В същото време много от хората, с които "Капитал" разговаря, казват, че точно тогава немалка част от работещите и учещите в други страни гласоподаватели ще са в България. Така те все пак ще гласуват, но няма да влязат в статистиката като гласове от чужбина. От друга страна е вотът в традиционни ваканционни дестинации като Гърция, където този път много българи ще могат да гласуват по-лесно.

"В най-лошия вариант активността ще е много малко по-ниска в сравнение с април, но може да бъде същата или дори по-висока. Трябва да се има предвид, че една голяма част от българите, живеещи в Испания, ще гласуват по родните си места в България, бидейки в годишни отпуски", казва Ангелов.

Основната причина за новите секции беше хаосът с часовете чакане миналия път Фотограф : Асен Терзи

Радослав Бимбалов, който заедно с агенцията си The Smarts стои зад кампанията "Имаш право на България", насочена към общностите навън, не очаква активността да се промени особено. Кампанията продължава и сега, като според него тя в момента е единствената не само извън, но и вътре в страната, която призовава да се гласува.

Основната цел на промените в Изборния кодекс бе да се премахнат преди всичко опашките, които в последните години и особено на изборите през април се появиха заради интереса от страна на българите в чужбина да гласуват. Тогава хора във Великобритания и Германия чакаха часове наред и дори бяха пренасочвани. Повечето секции ще бъдат и голямо облекчение за САЩ, където заради действалото ограничение хората трябваше да пътуват огромни разстояния, за да гласуват.

Така, след като изчезна проблемът със секциите, сега предизвикателствата във вота зад граница са практически същите, каквито и в България - активността и машинното гласуване там, където над 300 триста души са гласували на предишните избори или, което е рядкост, са подадени над 300 заявления за откриване на секция.

Трудности произлизат от пандемичната обстановка, но те вече са ни познати, а и така или иначе не могат да ни откажат. В момента основно става дума за риск член на СИК да бъде поставен в карантина и да се наложи да бъде заместен в последния момент.

Ива Ганева, Брюксел

Боян Юруков предупреждава, че заявленията невинаги отразяват нивото на очаквана активност. И той, и Бимбалов казват че истинските проблеми не са в машинния вот. "За да отвориш секция, ти трябва място. Това, че някъде е имало преди 5 години секция, не значи, че днес има там активна общност", казва Юруков. Много по-трудно е и намирането на доброволци в комисиите, допълва Бимбалов. На доста места са успели в последния момент да попълнят бройката.

На място: няма притеснения

Ива Ганева, доброволец по организирането на изборите в Брюксел, казва, че има напрежение около машините, но не заради ползването им, а заради кратките срокове за организацията. Въпреки това очаква те да са готови за 11 юли. "Тук всички сме свикнали да боравим всеки ден с всякакви видове машини, без значение дали е на касата в супермаркета или в банката, а в Белгия електронното гласуване съществува от 1991 г.", казва тя.

В случая заради скорошните априлски избори организаторите имат възможността да предполагат каква ще бъде активността спрямо актуални данни, а не спрямо такива от преди години.

"Моето лично наблюдение е, че гласоподавателите нямат особени притеснения от машинното гласуване. От организационна гледна точка всяко ново нещо е леко плашещо, защото е различно", казва Милена Везенкова, която отговаря за организацията на шест секции във Великобритания. "Разчитаме, че този път обработката на протоколите ще става по-бързо и няма да се налага чакане цяла нощ за потвърждение от ЦИК. Това и големите опашки за гласуване не трябва да бъдат допускани."

Ваня Божилова-Креймър, която живее в Чикаго, казва, че седмица преди изборите вече всичко е подготвено - от помещенията до членовете на секционните комисии. "Не съм усетила да има притеснения относно машинното гласуване. Хората тук гласуват машинно от 15 години, защото има много българи с американско гражданство. А дали повечето избирателни секции ще доведат до повече гласуващи? Много бих искала, но се опасявам, че няма да е така. Причината е една - изборите са по средата на лятото", казва тя.

"Заради карантината и ограниченята за пъруване в разгара на пандемията,  миналото лято много българи от САЩ пропуснаха ваканциите си в България през 2020 година  и сега са нетърпеливи да прегърнат родителите и близките си. Много от моите познати си закупиха самолетните билети и планиараха почивките си преди да бъде обявена датата  11 юли. Моето семейство включително."

Ваня Божилова-Креймър, Чикаго

Резултатите? Вероятно същите

Що се отнася до резултатите, то те вероятно няма да претърпят особена промяна. На априлския вот първи бяха "Има такъв народ", следвани от "Демократична България", ДПС и ГЕРБ. "Активността вероятно ще бъде същата, каквато и на миналите избори, резултатите вероятно също ще бъдат подобни - ИТН първи и ДБ втори", казва Теодора Александрова, част от организацията на изборите във Франкфурт.

Контрастът е особено силен спрямо предишни избори - през 2017 г. например вотът в чужбина бе спечелен от ГЕРБ, а втора бе практически несъществуващата вече ДОСТ. През 2014 г. ДПС спечели внушителните 45% от вота (повече относно вота в Турция виж в карето).

Затова си има причини. По отношение на ИТН обяснението е ясно - Слави Трифонов е един от най-известните българи въобще, а и през годините е правил редица концерти извън страната, насочени именно към емигрантските диаспори. "Демократична България" залага на българите, напуснали страната през последните десетилетия, за да получат образование и да постигнат по-добра професионална и житейска реализация.

Интересен е казусът с "Възраждане", която получи 7.4% от гласовете в чужбина, далеч над общия си резултат от 2.45%. Там отговорът се крие в активността на партията в социалните мрежи. И през април, и сега най-активните онлайн партии са формацията на Костадин Костадинов и "Демократична България". Докато ИТН и ГЕРБ почти не пускат реклами през фейсбук например, "Възраждане" таргетират активно през социалната мрежа. Един от постовете на Костадин Костадинов например е интерактивна карта на всички секции зад граница, създадена "от активисти на "Възраждане".

Радослав Бимбалов смята, че резултатите няма да се променят коренно, освен че ГЕРБ ще претърпи още по-голям срив, ако не договори нещо с гласове от Турция. "Предполагам, че ще се задържи високият резултат на "Възраждане", но няма да скочи нагоре - не виждам какво ново са направили. Формацията на Васил Божков пък ще понесе репутационен удар след "Магнитски", смята той.

Всъщност проверка в модула за политически реклами на фейсбук показва, че рекламите на "Българско лято" са деактивирани от американската компания. Ако "Българско лято", която беше спомената поименно от властите в САЩ като санкционирана, не може вече да използва социалните канали, това би бил доста сериозен удар по партията, която взе под името БНО над 5% от вота зад граница.

Според Ангел Ангелов от Испания, където ИТН спечели убедително през април, "значителната икономическа и социална независимост на българите в чужбина рефлектира и върху различните изборни резултати. Има я и възможността да сравняваш българските власти с чуждите, в който случай изпъкват ясно видими дефицити в здравеопазването, образованието, социалните услуги, инфраструктурата и градската среда."

"Ако в България имаше честни избори, без купен и манипулиран вот, резултатите щяха да бъдат по-близки до тези, които бяха извън страната през април", заключава Станислав Русев от Лос Анджелис. "Не същите, но по-близки."