Уроците от вота в чужбина

Налице бяха редица ограничителни фактори, произлизащи от самата пандемия, но и от правилата в Изборния кодекс, както и от организационните решения, идващи от България, обикновено в последния момент, които реално създадоха горна граница в това колко души могат да гласуват. Тези избори показаха, че интересът на българите зад граница към какво се случва в България е изключително висок, но реалната регистрирана активност най-вероятно далеч не отговаря на потенциалния брой гласуващи, ако гласуването в чужбина беше по-добре устроено.

Според Юруков, българите в чужбина с избирателни правила са максимум един милион - тоест дори при рекордния интерес към този вот избирателната активност е под 20%.

Рекордният брой секции пак не бяха достатъчно

Изключително показателни за интереса на българите в чужбина към тези парламентарни избори бяха събраните заявления за разкриване на секции. По данни, компилирани от glasuvam.org, тази година са били подадени 89 793 заявления спрямо 44 950 от последните парламентарни избори, което доведе и до абсолютен рекорд от общо 473 секции, разкрити в чужбина.

"Дори при рекордния брой секции е практически невъзможно да гласува значителен брой българи в чужбина, защото средно реалистичният брой хора, които могат да гласуват в секция, е 700 - 800 в нормални условия, сега дори по-малко. Не говорим за някаква сериозна бройка хора, които гласуват. Дори в момента бяха на лимит", смята Юруков.

Тези ограничения доведоха до опашки от по 4-5 часа пред много секции в Германия и Великобритания, а на някои места дори се наложи местната полиция да разпръсква опашките заради антиепидемичните мерки. Според Юруков това се дължи и на факта, че въпреки по-високия брой секции общо те включват и тези в далечни дестинации като Япония и Куала Лумпур, докато на местата с най-голяма концентрация на българи те не са били достатъчни.

В Германия, където тази година имаше 69 секции, се стигна до огромни струпвания на хора и заради по-големия интерес, като българи са пътували понякога и по 2-3 часа, за да гласуват. Председателят на изборната комисия в Регенсбург Антоанета Тончева в неделя разказа пред "Капитал", че за секцията са били планирани 800 бюлетини, но към 16:30 местно време й се наложи да пътува до съседен град, за да поеме допълнителни 300 бюлетини от куриер на посолството заради огромния интерес в Регенсбург. В Мюнхен изборният ден беше продължен до 9 часа вечерта и останаха негласували хора.

Във Великобритания секциите бяха ограничени до 35, въпреки че имаше заявления за 87 секции. В Лондон те бяха толкова претоварени, че вечерта в неделя започнаха да препращат избиратели към секции извън града. "От баталните секции в Лондон започват да ни пращат на талази върнати хора след часове чакане", написа във Фейсбук към 5 часа британско време в неделя журналистката Мария Спирова, която доброволстваше в секцията в Оксфорд. В най-натоварените секции в Лондон, подобно и на Мюнхен и Берлин, останаха хора, които не успяха да гласуват.

Реалността на тези избори е, че въпреки рекордния брой гласували реалният резултат можеше да бъде много по-висок. Това е особено очевидно, когато нещата се погледнат в перспектива. В Германия са гласували 33 355 души, но според Юруков там живеят над 350 000 българи. Реално са гласували само тези с най-голямо желание - готови да чакат по 2-3-4 часа пред секция.

Неразбиране на демографията

Боян Юруков

Фотограф : Цветелина Белутова

Друг извод от тези избори е разбиването на илюзията, че в чужбина се гласува монолитно, или убеждението, че оттам гласуват "умните и красивите". Реално в чужбина са представени българи от всякакви сфери и нива на образование и е нормално да гласуват различно. Юруков посочва, че само 17% българите в Германия имат висше образование, а още толкова са само с основно или без никакво. "Това, че някой е учуден от електората и от как са гласували хората, означава, че всъщност нито не разбират демографията на тези хора, нито какво търсят те", добавя Юруков. Според него гласовете за Слави Трифонов са логични, тъй като той е силно разпознаваемо лице за хората в чужбина, както и обект на носталгия.

"В чужбина ги няма зависимостите от местни велможи, както е в по малките населени места в България, или почти ги няма. Видяхме колко ГЕРБ загуби, колко БСП загуби, ДПС извън Турция почти нямаше. Точно защото тези зависимости в чужбина ги няма. За мен лично гласуването в чужбина е отражение на това как истински хората искаха да гласуват и какъв може би щеше да бъде в немалка степен резултатът в България, ако тези зависимости ги нямаше на местно ниво. Не казвам, че Слави щеше да спечели, в никакъв случай, или че "Демократична България" биха били втори, защото отново, чужбина не е представителна извадка на България. Но в същото време виждаме как щеше много сериозно да се пренареди листата именно защото ги няма тези зависимости", смята активистът.

Какво още попречи на активността

Покритието на секциите и чисто физическите лимити на това колко хора могат да гласуват в тях не бяха единствените ограничаващи фактори. Организацията на самите секции играе огромна роля. Докато на някои места изборните комисии се състоят от 5 до 7 души, имаше секции като тази в Мюнхен с комисии от по само трима, които просто не смогваха. Не помогна и фактът, че много изборни комисии нямаха достатъчно опит в организацията на избори в чужбина. "Като разбраха каква ще е активността, партиите, главно ГЕРБ и ДПС, на някои места, особено в новите секции, смениха комисиите с партийни. По принцип секциите в чужбина се организират дългогодишно от доброволци с вече насъбран опит в това, но на някои места ставаха много бавно нещата, защото комисиите бяха сменени с неопитни хора", смята Юруков.

Друга хватка, която тази година беше приложена като пречка за работата на секциите в чужбина, бе въвеждането на затормозяващи организацията изисквания, често извън правилата, определени от ЦИК. Такова например беше изискването, спуснато в цели региони, изборните комисии да мерят температурата на всеки гражданин и да го връщат при температура над 37.1. "Получихме изискване да се мери температурата на гражданите. МВнР го прокара по много особен начин - разпечатан документ, без да е ясно оказано, че не е от ЦИК. Оказа се, че няма такова решение на ЦИК и че меренето е по преценка на комисията", разказва пред "Капитал" Ивелина Бенева, председател на изборната комисия в Единбург.

"На изборния ден не сме мерили температурата - организационно беше невъзможно това нещо, а и контактът с 1000 души щеше да е много по-голям, ако трябваше да мерим на всеки температурата", добавя Бенева, според която обаче някои секции в Лондон са се излъгали да го правят и така допълнително са забавили работата си.

В секцията в Единбург тази година са гласували над 1000 души при 330 през 2017 г. - много над очакванията на Бенева, дори като се отчете липсата на секция в съседния Глазгоу този път. Въпреки това с организация и информационна кампания преди изборите хората да не се струпват по едно и също време, още към 15:00 британско време вече са били гласували 850 души, а чакането на опашка в пиковия час на изборния ден е било 40 минути.

Изборите в Единбург, Шотландия Фотограф : Никола Нанев

Юруков потвърждава за практиката с термометъра и сочи, че подобни изисквания са спуснати и в Мюнхен от МВнР, както и в цели области. "Това е абсолютно незаконно и давах съвети да се подават сигнали бързо в ЦИК", добавя активистът.

Имало е и други пречки, чисто информационни. Локациите на секциите в чужбина са обявени на сайта на ЦИК едва 12 часа преди началото на изборите. Това очевидно не е изиграло особена голяма роля, тъй като местните доброволци работят за разпространението на подобна информация от много по-рано, а и тя беше достъпна в платформи като glasuvam.org, но за пореден път демонстрира отношението на държавата.

Не на последно място Юруков разказва и за прокурорски натиск над организатори на изборите в чужбина от предишните парламентарни избори. "Мой приятел, участвал в комисия в чужбина през 2017 г., беше спрян на границата, получил е писмо на стар адрес, на който той не живее. Причината е, че имало някакъв сигнал за незаконно гласували и прокуратурата, вместо да проверява сигнала, чрез данни, които веднага могат да изтеглят, привикват абсолютно всички членове на комисии в чужбина, по служебен път ги разпитват три години поред. Просто бяха хванали по азбучен ред хора от комисии в чужбина да им пращат призовки. Доколкото разбирам, това е масово - буквално до два месеца преди сегашните избори имаше оплаквания в групи, които събират такива организатори, че са ги привиквали. Това прави работата на комисиите в чужбина още по-неблагодарна", разказва активистът и определя действията на прокуратурата като чист тормоз с цел демотивация.

Какво трябва да се направи

Може би най-важната стъпка, която тези избори показаха, че трябва да бъде взета, е да се премахне ограничението за разкриване на до 35 секции в страни извън ЕС, въведено по искане на Патриотичния фронт през 2016 г. Във Великобритания то създаде предизвестен хаос.

Според журналиста на свободна практика Никола Нанев, един от организаторите на изборите в Единбург и съпруг на Бенева, това ограничение реално се е превърнало в допълнителен мотивиращ фактор на българите в страната да гласуват и да искат промяна.

То обаче доведе и до драматичните опашки в Лондон и други места във Великобритания, които българи споделяха в социалните мрежи. "В САЩ не повлия много, в Турция не повлия почти. Ако дословно гледахме хората как са писали заявленията си за гласуване, реално можеше да има два пъти повече секции в Англия, два пъти повече секции можеше да има в Лондон", смята Юруков, според когото премахването на ограничението от Изборния кодекс трябва да е първа задача на новия парламент.

Другият голям извод според Юруков е, че трябва да бъде въведено гласуване по пощата, опции за ранно гласуване и електронно гласуване. Това би позволило на избирателната активност в чужбина да е над 20%, като паднат някои от чисто физическите и географски ограничения в гласуването. Електронно гласуване би позволило и на хората в чужбина да гласуват с преференции по родните си места. "В този момент тези хора ще гласуват по родните си места и имат интерес, защото това е място, където биха се върнали, ако решат да се връщат, и те имат интерес там да се промени нещо", добавя блогърът.

Гласуване в чужбина за парламентарни избори 2021, Берлин Фотограф : Асен Терзи