Политика

Между дипломацията и бизнеса - къде са истинските интереси на България в Северна Македония

Отворените въпроси, които стоят между България и югозападната ни съседка са важни, но критично е осигуряване на инфраструктура и стабилна бизнес среда за компаниите

Моника Върбанова

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Желание за разширяване на Европейския съюз (ЕС) има, но конкретика във времето по-скоро липсва. Това беше посланието от изявленията на лидерите след срещата на върха между ЕС и Западните Балкани, провела се на 6 октомври в Словения.

Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел заговори за първи път за нуждата от политическо решение за малцинствата и начина, по който те са третирани в някои от държавите. Без да конкретизира, стана ясно, че визира българите и албанците в Република Северна Македония (РСМ) и напрежението около резултатите от текущото преброяване в страната по изискване на ЕС (последното е правено преди 19 години). От своя страна, председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, заяви че "Западните Балкани са част от същата Европа, от която са и страните членки и ЕС не е завършен без тяхното присъединяване, което е и крайната цел". Липсата на яснота кога точно във времето ще се реализира тази цел тя компенсира с икономически план за 9 млрд. евро в региона, който се очаква да генерира допълнителни 30 млрд. евро инвестиции в икономиките, както и с пътна карта за зелен преход, допълнително намаляване на таксите за роуминг и др.

Урсула фон дер Лайен заговори и за останалите "5+1" отворени въпроса между София и Скопие, за които Европейската комисия би искала да съдейства при преговорите и за ускоряване на разрешаването им. Въпросите не бяха официално споменати, но се смята, че се основават на Меморандума за отношенията между България и РС Македония от 2020 г., който беше основа в усилията за сближаване на страните от германското и португалското председателства на Съвета на ЕС. Сред тях са защита на правата на македонските българи, промяна на учебниците, изменение на конституцията, включване на българите сред държавотворните народи, изброени в нейния преамбюл и др.

Президентът Румен Радев, който участва на срещата в Словения, заяви в писмен отговор на въпрос на "Капитал", че "успехът на този процес (присъединяването на РСМ към ЕС - бел. ред) зависи единствено от действията и реалното ангажиране на югозападната ни съседка за разрешаване на откритите въпроси и за постигане на необратими резултати в двустранните отношения с България".

История на дипломатическия разрив

Северна Македония е първата държава от Западните Балкани, която подписа Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС през април 2004 г. и получи статут на кандидат през 2005 г. През 2009 г. ЕК прави препоръка за започване на преговорите, а година по-късно падат и визите за гражданите от Северна Македония.

Отнема 10 години и промяна на името на страната, за да може Гърция да вдигне ветото си в Съвета на ЕС за реално започване на преговорите. Година по-късно, след констатиран значителен напредък по ключови теми, включително в борбата с корупцията, Европейската комисия представя рамката на преговорите. От 2020 г. Република Северна Македония е и член на НАТО.

Днес споровете с България са определяни като основна пречка по пътя на югозападната ни съседка към ЕС. Въпреки подписаното Споразумение за приятелство, добросъседство и сътрудничество през 2017 г. София обвинява Скопие в неизпълнение на договореностите и подмяна на историята. В същото време, след приетите промени в методологията за присъединяване към ЕС в началото на 2020 г. и новия метод на кръстосано покриване на 35-те преговорни глави, разговорите за присъединяване могат хипотетично да бъдат блокирани, отложени или прекратени при липса на задоволителен напредък. Такива съмнения вече бях изразени от някои европейски партньори, което допълнително усложнява ситуацията.

ЕС - основен търговски партньор и инвеститор в Македония

За Северна Македония ЕС е най-големият търговски партньор с преки инвестиции в страната в размер на 25.28 млн. евро през 2020 г. Допълнително 74% от износа на Северна Македония е към ЕС и 46% от вноса.

Съюзът предоставя 1.25 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ от предприсъединителните фондове (за периода 2007 - 2020 г.) и 940 млн. евро под формата на заемни средства през ЕИБ за същия период. Към тях влиза и съфинансирането по европейския транспортен коридор Х, както и подпомагането на ключови сектори в икономиката като селското стопанство, 24.3 млн. евро за подкрепа на гражданското общество, за 11 600 участници в различен вид програми и обучения по програма Еразъм+ (2014 - 2020) и др.

В момента икономиката на Македония е изправена пред сериозни трудности след ковид пандемията. Дългът нарасна от 40.7% от БВП през януари 2020 г. до 51.2% през декември същата година. Брутният вътрешен продукт се е свил с 4.5%, безработицата остава 17% с тенденция за плавно възстановяване паралелно с икономическото стабилизиране и очакване за растеж през 2021 г. от 3.6%.

През декември 2020 г. ЕК прие грантов пакет на стойност 70 млн. евро, за да подкрепи държавите от Западните Балкани в борбата с коронавирусната пандемия и бяха осигурени 650 000 дози от РНК ваксините на Pfizer/BioNTech за региона, като за Северна Македония са предвидени 119 000 дози.

Страда ли българският бизнес от отношенията между България и РСМ

През 2020 г. привлечените инвестиции от България към Северна Македония възлизат на 23.3 млн. евро. След рекордни години в стокообмена през 2017, 2018 и 2019 г., за 2020 г. се отчита лек спад с 2% (общо възлиза на 300.6 млн. евро), ръст на вноса от България от 2.7% (435.7 млн. евро) и спад на износа за България от 8% в сравнение с 2019 г. Търговското салдо остава положително за нашата страна и се равнява на 135.1 млн. евро. Всъщност България е шестият основен вносител в РСМ (основно съдове или амбалаж от стъкло, нефтени масла и др.) и вторият износител за страната (основно оловни руди и медни руди и техните концентрати, електрическа енергия и др.).

Числата звучат обещаващо, но зад тях е крият и много трудности за българския бизнес. За това допринасят и изострените дипломатически отношения между страните. Благой Климов, ръководител на службата за търговско-икономически връзки между България и Македония в Скопие (2018-2021), а към момента съветник към комисията по външни работи на Европейския парламент в Брюксел, споделя, че "в някои сектори като енергетика, банкови, финансови услуги и ИКТ, инвестициите се случват сравнително успешно, но има и такива, които остават по-скоро ограничени за български инвестиции, например хранително-вкусовата, фармацевтичната промишленост, медии, култура и образование и др."

Интересно е да се отбележи, че службата за търговско-икономически връзки между България и Македония в Скопие е затворена през 2015 г., за да отвори отново през 2018 г., малко преди Европейската комисия да предложи преговорната рамка. Към днешна дата посолството в РСМ е една от най-големите български мисии зад граница и службата за търговско-икономически връзки е удостоена с четвърто място сред най-ефективните за 2020 г. от Българската-търговско промишлена палата.

В РСМ български компании инвестират и се развиват успешно в сферата на банковото дело (ЦКБ, УНИБанка или Първа инвестиционна банка, Капитал банк), финансовите услуги и бързи кредити, енергетика (предприятия за соларни панели) и др. Сред най-мащабните са ИКТ проектите - българската софтуерна компания "Скейл фокус" ще инвестира 45 млн. евро до 2025 г. и ще отвори 300 работни места за софтуерни инженери в Скопие. През 2015 г. "Мусала софт" също инвестира 20 млн. евро и откри 300 работни места в югозападната ни съседка. Предстои и революция в ритейл сектора чрез влизането на германската верига Lidl през българския й клон.

В същото време по-скоро затворени за български инвестиции остават сектори като хранително-вкусова промишленост (в РСМ не се предлага нито едно българско вино или минерална вода) и медии (на национално ниво достъп има единствено до две музикални програми и от скоро до БНТ 4 на български език). Не са малко и компаниите, които се оплакват от неконкурентни условия, влошена бизнес среда и враждебно отношение (медийни атаки, контролно-административен натиск, допълнителни бюрократични спънки) вследствие на влошените дипломатически отношения между двете държави.

Към това се прибавя и изключително лошата инфраструктура - липса на жп свързаност, магистрален път (след няколко отменени в последния момент обществени поръчки) и директна самолетна връзка. Интересно е, че като малък пазар Северна Македония субсидира международни полети на нискотарифни превозвачи към Западна Европа, но отказва да засили по същия начин туристическия поток от и към България въпреки многократното поставяне на въпроса от българска страна.

Което показва, че към отворените въпроси трябва да се прибавят и съвместни усилия за ефективно трансгранично сътрудничество, засилване на икономическите връзки и търговски партньорства за повишаване на общата конкурентоспособност на региона ни.