Политика

В Брюксел ще се борят с корупцията, ама друг път

В специална дискусия по темата представителите на европейските институции за пореден път чуха "за сведение" резултатите от бездействието си

Деян Димитров

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Не можем да имаме демокрация, равнопоставеност и равенство, ако имаме корупция", заяви зам.-председателят на Европейския парламент Катарина Барли във вторник вечерта по време на дискусия, организирана от евродепутата от ПЕС Елена Йончева за антикорупционната политика на ЕС. Скорошно проучване показва, че 62% от гражданите смятат, че корупцията в тяхната страна се увеличава през последните години, обясни Барли, според която хората очевидно не виждат приложението на европейските ценности на практика. Тя смята също така, че институциите на ЕС не се възползват от всички правомощия, с които разполагат, по отношение на този проблем.

Самата Йончева призова за нова работеща законодателна рамка за борба с корупцията в ЕС и за въвеждане на общи антикорупционни стандарти за членуващите в съюза страни, които да позволяват по-координирано противодействие на корупцията.

Евродепутатът и съпредседател на Антикорупционната интергрупа към ЕП Даниел Фройнд призова за реално приложение на клаузата, обвързваща средствата от европейския бюджет и Плана за възстановяване с върховенството на закона, която на теория е в сила от началото на тази година. "В някои държани еврофондовете са огромен дял от инвестициите, но не стигат до целта си, а за съжаление отиват в джобовете на тези, които са на власт. На практика се получава, че ЕС финансира корупцията, което води до неглижиране на демокрацията", посочи той.

Във видеообръщение на комисаря по правосъдието Дидие Рейндерс обясни, че докладът за върховенството на правото в ЕС ще служи като основа за "истински политически диалог относно върховенството на закона в целия ЕС", както и че догодина ще включи специфични за всяка страна препоръки. Ако се съди по нулевия резултат от препоръките в действалия над десетилетие механизъм на мониторинговите доклади за България, по всяка вероятност и предвижданите от догодина ще имат такава съдба.

Моник Париат, генерален директор на Главна дирекция "Миграция и вътрешни работи" към Европейската комисия, смята, че въпреки очевидните проблеми вече се доказват огромни кражби на еврофондове. Тя на свой ред обеща съюзът да се бори с корупцията на високо равнище, включително с нова стратегия за борба с организираната престъпност и прането на пари, както и по-сериозни правила за конфискация на незаконно придобити активи.

Никой от участниците в дискусията не засегна въпроса за европейския вариант на закона "Магнитски", който стои "на трупчета" от няколко години, а и не засяга корупцията, а само нарушаването на човешки права, които във виждането на ЕС явно изключват защита от злоупотребата с публични средства.

Избирателна държавна репресия в България

"Всички сме наясно с основните проблеми в България. От години борбата с корупцията е на хартия. Формално отчитане на резултати пред Брюксел, а понякога и по-лошо - инструмент за разправяне с политически неудобни лица: опозиция, разследващи журналисти, бизнес интереси или просто с различно мислещите", каза Елена Йончева по време на дискусията.

Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, който също участваше в българския панел на дискусията, обърна внимание на липсата на осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта в България. Той посочи също, че България би имала много по-голям проблем като държава с осъдителни присъди по делата, които се завеждат за корупция и впоследствие всички съдебни инстанции установяват липсата на такова престъпление - защото с този вид държавната репресия и превратна употреба на закона се преследват наказателно "определени фигури, които са били в един или друг момент неудобни за статуквото". Това се очертава като най-сериозния проблем на наказателното преследване на корупцията в България, не само липсата на присъди, смята Янкулов.

Според него основната причина за заключенията на ред авторитетни международни институции, че България е най-корумпираната страна в ЕС, е състоянието на прокуратурата. Правозащитникът и бивш прокурор изтъкна за пореден път пред представителите на европейските институции пълния монопол на прокуратурата над наказателното преследване и липсата на външен процедурен контрол върху актовете й. Това дава възможност "спрямо едни прокуратурата да размахва меча, а спрямо други да опъва щита", каза Андрей Янкулов.

Действията на ЕС до този момент са недостатъчни

Преподавателят по право на ЕС в Софийския университет доц. д-р Христо Христев смята, че България е част от по-широката криза на върховенството на правото в ЕС. Той напомни, че съюзът работи с предоставена компетентност и че до момента борбата с корупцията не е изведена ясно на фокус и като централен проблем - по този начин противодействието й си остава главно в полето на отделните държави. Освен това според Христев в случая с България, както и с някои други държави от ЕС като Унгария, отношението на европейско ниво към проблема с корупцията "в голяма степен е подчинено на определени политически приоритети или съображения", очевидно визирайки членството на ГЕРБ и "Фидес" на Орбан в управляващата ЕС Европейска народна партия.

Христев посочи, че за последните 14 години Европейската комисия не е обърнала внимание на случващото се в България, така че да гарантира ефективното прилагане дори на съществуващите инструменти на ЕС за противодействие на корупцията или спазването на правилата по отношение на средствата от фондовете на ЕС. "Все по-голямата роля, която Европейският съвет играе в институционалната система на ЕС, парализира ЕК, а най-силният инструмент за контрол - чл. 7 от договора за ЕС, на практика е неприложим, защото изисква единодушие", обобщи юристът.

Христев повдигна обаче въпроса защо ЕК мълчи за използването на прокуратурата и специализираните правоохранителни органи за политическа репресия. "Много факти се натрупаха в това отношение и комисията продължава да мълчи, което за мен е озадачаващо", каза той.

Журналистът Димитър Стоянов от сайта bird.bg - българският партньор на Международния консорциум на разследващите журналисти, разказа с примери за разследвания, които не стигат до големите български медии, защото пазарът е малък, а понякога замесените са основни рекламодатели.