Политика

ЕК: За България съдебната реформа още е предизвикателство

Брюксел обяви втория доклад за върховенството на правото, констатациите за страната ни са без промяна

Румяна Червенкова

2 автори

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие, но предизвикателствата остават. Такива предизвикателства са в отчетността и търсенето на наказателна отговорност на главния прокурор, структурата и функционирането на ВСС, кадровия абсурд с Инспектората към ВСС, липсата на прозрачност при повишенията в съдебната система, много изоставащата дигитализация в съдебната система.

За темата в цялостния контекст на съдебната реформа четете прегледа ни "Най-важните въпроси и отговори за съдебната реформа".

Това е по същество посланието на Европейската комисия в първата част на новия, втори доклад за върховенството на правото в страните от ЕС, който съдържа и специална глава за всяка държава членка. Докладът беше обявен във вторник, а в частта му за България на практика маркираните проблеми около съдебната власт почти изцяло се дублират с предходния първи доклад за върховенството на правото. Така излиза, че страната ни няма никакъв прогрес и нищо от тогавашните проблемни точки не е решено.

Новите доклади са изградени върху четири стълба, или четири теми: правосъдната система, рамката за борба с корупцията, медийния плурализъм и решаване на проблемите около пандемията от ковид и рестрикциите във връзка с това. Kато цяло и вторият доклад е неутрален и констативен, още повече че в навечерието на обявяването му Европарламентът гласува специална резолюция, в който призова комисията за по-подробни и по-аналитични доклади, като същевременно те да съдържат специфични за всяка държава препоръки за справяне с установените проблеми и въобще - да представят нещо повече от статична годишна картина.

Съдебната система: Остава нерешен проблемът с главния прокурор

Както и предишния път, докладът започва с констатацията за нерешените проблеми около отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор.
Отчита се, че в началото на тази година парламентът прие предложения от ГЕРБ закон за създаване на специален прокурор за разследване на главния прокурор и заместниците му, но се отбелязва, че междувременно, на 11 май, същият закон е обявен за противоконституционен от Конституционния съд. В резултат на това остава предизвикателството за търсене на отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, се казва в доклада. Отбелязва се, че този проблем стои от много години и първо е констатиран от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Комбинацията от силни правомощия на главния прокурор заедно с позицията му във Висшия съдебен съвет води до неговото значително влияние в прокуратурата, ВСС и магистратурата.
Липсата на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да започне разследване. Припомня се, че през май т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа отново призова за въвеждане на съдебен контрол върху отказите, който да се въведе, без да се натоварват съдилищата допълнително.
Остават и опасенията, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет - не само заради доминиращата роля на главния прокурор, но и заради неизпълнението на стандарта, че в кадровия орган на съдебната власт трябва да преобладават съдии, избрани от съдии. Реформа по този въпрос беше предложена в проект на нова конституция, но в крайна сметка тя не беше приета.
Генералният инспектор и инспекторите на Инспектората към Висшия съдебен съвет продължават да заемат постовете си, въпреки че мандатът им изтече преди повече от година и три месеца - през април 2020 г. Трябва да се отбележи, че други институции също са в тази ситуация, се казва на това място в доклада: пет други независими и надзорни органи работят въз основа на изтекъл мандат, сред тях Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на потребителите, КЕВР, както и КЗК, на която парламентът удължи мандата, а пък на директора на Националния институт на правосъдието бяха променени правилата, за да бъде избран за втори мандат.
Режимът за повишаване в съдебната система поражда безпокойство, тъй като повече от година не се провеждат конкурси, а вместо това се създава условия за повишение на членовете на ВСС в края на мандата им.
Въпреки законодателните усилия дигитализацията на правосъдието все още изостава на практика.
Ефективността на системата на административното правосъдие показва значителен напредък.

Антикорупция

През последните пет години в България относително стабилно e възприемането за високо ниво на корупция в публичният сектор остава висок. В доклада се отчита, че КПКОНПИ е рационализирала организационната си структура, както и финансовите си ресурси, които даже бяха увеличени в началото на 2021. Увеличила е и персонала си, включително чрез ново набиране на инспектори. Приета е нова стратегия за борба с корупцията за 2021-2027 г. (през март 2021 г.), приет е план за действие, продължава работата за увеличаване ефективността на разследванията, обмислят се промени в Наказателния кодекс. Но въпреки това, броят на окончателните присъди за корупция на високо ниво остава нисък. В този контекст в бележкапо д линия се споменават и санкциите на САЩ по закона "Магнитски", "включително и бивш депутат" (Делян Пеевски).

Отбелязва се липсата на законодателство във връзка с лобирането и защитата на подателите на сигнали. Анонимните жалби не са нито разрешени, нито защитени, поради което КПКОНПИ не може да използва информацията, получена от неизвестни лица или неразкрити източници, се сочи в доклада.

За медийния плурализъм - същите "безпокойства", но при още по-голяма концентрация

Миналата година медийният плурализъм стана част от докладите на еврокомисията за състоянието на върховенството на правото в отделните страни от ЕС. Аргументът за това е, че свободата на словото е жизненоважна за демократичния процес и това налага да се държат правителствата отговорни за нарушаването му.

Докладът отбелязва, че правната рамка за медийния плурализъм се основава на набор от конституционни защити и законодателни мерки. Посочва се също, че е прието ново законодателство за транспониране на Аудио-визуалната директива за медийните услуги, която има за цел да засили независимостта на медийния регулатор в лицето на Съвета за електронни медии. В миналогодишния доклад България беше поставена в група от държави (Гърция, Люксембург, Румъния и Словения), за които се изразяваха съмнения в ефективността на медийните регулатори.

Както тогава, така и сега като причина за "безпокойство" се посочва липсата на прозрачност на собствеността върху медиите. "Някои заинтересовани страни изразиха опасения, че проблемът с прозрачността на медиите може да бъде утежнен от значителната концентрация на новинарски медии, състояла се през 2020 г.", се посочва в документа, без да се навлиза в обстоятелствата около визираната продажба на двете национални частни телевизии - bTV и "Нова телевизия". Под черта е посочено, че информацията е получена в контекста на посещение в България и "Монитор за плурализъм на медиите в България" за 2021 г. - за регистрирано високо равнище на концентрация в телевизионния сектор (92% дял от общия пазар се държи от четири собственика). А също и че кумулативният дял на аудиторията на водещите четирите телевизионни медийни групи (74%) и четирите водещи радиогрупи (79%) също са показателни за висока концентрация. За интернет медийния сектор липсват точни данни.

Откроена е и липсата на регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама, което също поражда загриженост. Остава проблематична и прозрачността при разпределението на публичното финансиране за медиите.

Политическата намеса в медиите продължава да е актуален проблем заедно с липсата на подобрение в работната среда и безопасността на журналистите. Друг извод в доклада е, че ковид пандемията е засегнала медийния плурализъм и защитата на журналистите в икономически план, особено що се отнася до регионалната журналистика, но не са предприети конкретни мерки за подкрепа.

Преди обявяването на доклада пред европейския "Политико" зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова посочва, че по отношение на медиите се подготвят стъпки на ниво ЕС. "Ние подготвяме препоръка до всички държави членки относно безопасността на журналистите. Тя ще включва борба с неправомерни съдебни спорове срещу журналисти и правозащитници (т.нар. SLAPP дела), работи се и по създаването на Закон за свободата на медиите", казва тя, като уточнява, че засега малък брой хора са наясно с обхвата на този проект.

"През последните месеци бяха убити двама журналисти - това е недопустимо. В доклада се призовава за решителни действия за подобряване на свободата и плурализма на медиите", каза Йоурова при представянето на доклада във вторник.