Радев печели втори мандат с двойна преднина, ДПС пасуваха

Не се състоя обаче сценарият с пълна мобилизация на избирателите на ГЕРБ и ДПС, въпреки че партията на Мустафа Карадайъ индиректно подкрепи Герджиков преди балотажа, но не поведе под строй армия от свои поддръжници към машините за гласуване и урните - нито у нас, нито и на територията на югоизточната ни съседка, въпреки че само преди седмица там за ДПС гласуваха над 80 000 български граждани. В същото време според социолози, с които разговаря "Капитал", активността е ниска и сред избирателите на ДПС в България.

"ДПС не излезе да гласува, но дори да беше излязло да гласува, Радев пак щеше да спечели. Може би пасуваха. Всички други партии излязоха да гласуват", коментира изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов в изборното студио на "Нова" след обявяването на резултатите от екзит пола. Въпросът е дали при очевидно загубена битка ДПС са решили да пасуват и дали това представлява дистанциране от ГЕРБ и Борисов.

Един от шансовете на Анастас Герджиков да се пребори за президентския пост беше именно масово неявяване на тези избори, комбинирано с консолидация на всички сили на статуквото плюс поддръжници на десницата, които се чувстват предадени от своите партии. Този сценарий обаче не сработи.

Година от избори

С балотажа между Радев и Герджиков завърши уникалният изборен маратон на България през 2021 г. Той трябваше да реши политическа дилема - дали страната ще продължи да се управлява по начина, който ГЕРБ системно налагаше в продължение на 12 години с трите си мандата в различен формат (в последните два - с все по-осезаемото присъствие на интересите на ДПС във властта), или ще станем свидетели на нов политически цикъл, който да започне разграждането на модела, довел държавата до ръба на институционален колапс.

През втория си мандат на "Дондуков" 2 Румен Радев ще трябва да поеме ролята на своеобразен пазител на тази крехка политическа трансформация. Чрез своите служебни правителства той евентуално ще трябва да гарантира необратимостта на промените, в случай че младите реформаторски настроени партии откажат да излязат от своя политически пубертет, отново не успеят да проявят зрялост и не постигнат съгласие за сформиране на редовно управление на страната.

Президентската институция вече показа, че може да играе много съществена роля - в продължилата почти година и половина след протестите от миналото лято политическа битка между силите на статуквото и на промяната и в период на политическа криза Радев зае ясна позиция срещу превзетата държава и неконтролируемите действия на прокуратурата. Служебните му правителства пък започнаха процеса по изсветляване и разграждане на токсичния модела на управление на ГЕРБ с прикритата подкрепа ДПС.

Последователни позиции

"Не успях да допринеса за по-ранното сваляне на режима "Борисов". Полагах всички усилия, но съпротивата беше огромна", обяви досегашният и преизбран днес държавен глава Румен Радев по време на дебата си срещу Анастас Герджиков в четвъртък, запитан какво е нещото, за което съжалява най-много. Всъщност той застана ясно на страната на промяната много преди избухналите през юли миналата година масови демонстрации с искания за оставките на третото правителство на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.

Втората половина от мандата на Радев беше белязана от непрекъснати критики към правителството на ГЕРБ. Очевидно беше, че Борисов и неговата партия приемат именно Радев, а не анемичната опозиция на БСП и Корнелия Нинова в 44-ото Народно събрание, за истинския си противник. Атаките на управляващото тогава мнозинство срещу държавния глава ставаха все по-агресивни. Те започнаха с недвусмислено питане на Гешев до Конституционния съд какво представлява държавната измяна в случая на президента и дали имунитетът му може бъде поискан, като достигнаха кулминация с рейд на прокуратурата в президентството, който възпламени верижната реакция от протести срещу правителството.

Макар и с известно закъснение, настоящият президент беше един от малкото политици, дръзнали да се изправят срещу недосегаемия обвинител номер едно. На 7 ноември 2019 г. Румен Радев отказа да подпише указа за назначението на Иван Гешев за главен прокурор и върна избора му във ВСС. "Изборът на главен прокурор е акт с висока обществена значимост и начинът на неговото провеждане трябва да създава доверие в обществото, а не да поражда съмнения", обяви тогава Радев.

На 4 февруари 2020 г. Радев сне политическото си доверие от кабинета на Бойко Борисов: "Днес сме свидетели на остра криза в управлението на всички нива - липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищение, методичното погазване на закона и морала доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход", обяви тогава държавният глава. Единственият резултат от действията му обаче беше още по-агресивни атаки от страна на изпълнителната власт и прокуратурата срещу него.

Изсветляване на модела

През май тази година президентската институция фактически пое управлението на държавата за безпрецедентно дълъг в новата българска история период от над шест месеца, след като и двата парламента, сформирани след редовните избори през април и предсрочните през юли, не успяха да излъчат правителство. Именно служебните кабинети, назначени от Румен Радев, започнаха да осветяват и реално да променят ключови елементи от модела на ГЕРБ - ДПС.

Най-големите скандали последваха публичното оповестяване на отпуснатите огромни средства от държавната Българска банка за развитие (ББР), концентрирани в няколко компании при неясни параметри. А също така и раздадените авансово още по-огромни суми от бюджета чрез непублични "инхаус" поръчки за строителството на магистрали, чиито мътни схемите продължават да се разплитат и в момента. Действията на служебното правителство в тази насока получиха силна обществена подкрепа, която придоби видими измерения в социологическите проучвания на повечето агенции и в крайна сметка в изборните резултати.

Гаранция, че промяната ще продължи

Без служебния кабинет на Румен Радев едва ли щеше да се стигне и до политическия проект "Продължаваме промяната" (ПП) на Кирил Петков и Асен Василев. Тяхната победа на третите парламентарни избори за тази година затвърди обществените очаквания за нов политически курс, който да разгради модела на олигархично превземане на държавните институции и буквално разграбване на публичните ресурси. "Българското общество оцени проблемите от последното десетилетие и затвърди промяната", обясни в изборното студио на "Нова" Първан Симеонов.

След днешното поражение ГЕРБ и ДПС губят шанса си да овладеят един от последните ключови лостове в държавата, с който можеха да се сдобият въпреки спадащото си влияние.

Предстоят ни още много и то сериозни усилия, но България излиза от застоя и автокрацията на пътя на развитието, на свободата и на модернизацията.

Румен Радев

президентът, след края на балотажа

След преизбирането на Радев за държавен глава заедно с очакваното правителство, което лидерите на "Продължаваме промяната" се опитват да договорят в парламента, курсът за промяна на обществото ще стане по-трудно обратим.