Ходът с Карадайъ за президент мобилизира вота за ДПС в Турция
Кампанията беше фокусирана не върху партийния, а върху етническия вот за президент
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Държавната машина в Турция беше включена в подкрепа на движението.
- Не е ясно дали агитацията в полза на подкрепяния от ГЕРБ Анастас Герджиков за балотажа ще даде същия резултат.
"Гласувайте за №17." Есемеси с такова съдържание получаваха българските изселници в турския град Чорлу в деня на президентските и парламентарните избори миналата седмица. Същия призив по телефоните си да подкрепят кандидата на ДПС за президент Мустафа Карадайъ и партията избирателите са получили още два-три пъти по време на предизборната кампания. "По време на кампанията се организираха вечери, имаше призиви по радиото, както и в джамиите да се гласува, а изселници, които са активисти на ДПС, ходеха по къщите и агитираха, защото имаме турчин за кандидат за президент", разказа изселник от Чорлу пред "Капитал". В 8-те секции в града са гласували общо 6713 души, като 6235 от тях са подкрепили ДПС. Един от основните двигатели за тази висока избирателна активност в Чорлу според изселници е зам.-кметът на града Гюнер Четин, който е и представител на ДПС за район Тракия в Турция.
Как беше организиран вотът на изселниците
Подобна е организацията за вота и в другите райони в югоизточната ни съседка, където живеят компактни маси български изселници. В създаването й активно участваха кметовете, излъчени както от турски партии от опозицията, които от години поддържат добри отношения с ДПС, така и от управляващата Партия на справедливостта и развитието на турския президент Реджеп Ердоган. Включиха се и областните управители (валиите), както и влиятелните сред българските турци изселнически дружества, които са нещо като медиатор между изселниците и турската държава и се финансират от нея.
За мащаба на организацията на вота в Турция може да се съди по данните от гласуването, които държавната Анадолска информационна агенция публикува след края на изборния ден в неделя, позовавайки се на турското министерство на вътрешните работи. Според тях в изборите в Турция са гласували малко над 91 хил. души, а около 10 хил. не са успели да гласуват заради високата избирателна активност. Други 17 хил. изселници пък са минали границата, за да гласуват по родните си места в България. Организацията по извозването им с безплатни автобуси също минаваше през валиите и изселническите дружества.
Тази политико-държавна симбиоза донесе на ДПС впечатляващ резултат на парламентарните избори и на първия тур на президентския вот. Гласуването на изселниците в Турция прибави към гласовете на движението и на Карадайъ в България над 87 хил. гласа.
Стратегията "Карадайъ" за активиране на подкрепа
Журналистът и анализатор Тайфур Хюсеин посочва няколко фактора като основна причина за впечатляващия резултат на ДПС в Турция. Според него за разлика от предишни избори, на тези зад движението са застанали всички основни турски формации - управляващата партия на Ердоган, опозиционните кемалистки формации и националистическите.
Вторият фактор е различният тип кампания, която ДПС проведе в Турция. "За разлика от друг път сега кампанията на движението беше надпартийна и концентрирана основно върху кандидатурата на Карадайъ за президент и етническия му произход, а партията ДПС беше на заден план", казва Хюсеин. А основните призиви към изселниците са били да го подкрепят, защото за пръв път етнически турчин се кандидатира за президент на България. "Основното послание на кампанията беше "Турските гласове за турчина", добавя Хюсеин. Според него за постигането на високата избирателна активност в полза на ДПС е допринесла и кампанията в турските медии, особено в Анадолската агенция, която е един от основните информационни канали на управляващата в Турция партия на президента Ердоган. "Информацията за изборите идваше основно от нея, а останалите медии просто я препечатваха", казва Хюсеин. Една от публикациите в пресата беше под заглавие "350 хил. гласа ще променят София". Окончателният резултат на ДПС на изборите е само с 9 хил. гласа по-малко.
Гласовете от Турция в комбинация с ниската избирателна активност се оказаха двата фактора, които изстреляха ДПС до третото място на тези избори. По този начин движението измести БСП на четвърта позиция. Нещо повече - без вота в Турция ДПС щеше да има по-нисък резултат от предходните избори през юли. Тогава движението заедно с гласовете от Турция, които бяха около 30 хиляди, спечели 292 514 гласа - с около 44 хил. гласа по-малко от парламентарния вот през април. Любопитен детайл е, че в България председателят на ДПС Мустафа Карадайъ е получил 31 хил. гласа по-малко от движението.
Без скрупули
Впечатляващият вот от Турция до голяма степен дава и отговор на въпроса защо ДПС предприе хода с кандидатирането на председателя на партията Мустафа Карадайъ за президент. А стратегията с призивите да се гласува за "етническия кандидат за президент" проработи и в полза на партията - за разлика от предишните избори през юли, когато от движението очакваха от югоизточната ни съседка 50 хил. гласа, но до урните отидоха само 20 хиляди изселници по-малко. Тази тактика на практика позволи на движението да използва всякакви прийоми в предизборната си кампания. Беше използвано и знаковото за българските изселници име на покойния олимпийски шампион по щанги Наим Сюлейманоглу, който приживе беше изявен противник на ДПС и беше сред учредителите на неуспешния опит на бившия председател на ДПС Лютви Местан да създаде алтернатива на движението чрез партията си ДОСТ. Според бивши активисти на ДПС с неговия лик се е агитирало за подкрепа на Карадайъ като кандидат за президент.
За втори път на живот и смърт
За последен път ДПС използва в такъв мащаб ресурса си от гласове в Турция през 2009 г., когато в югоизточната ни съседка гласуваха малко над 90 хиляди изселници. Тогава, както и сега, добрият резултат беше въпрос на оцеляване за движението - след краха на управлението на тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС). Новопоявилата се партия на Борисов ГЕРБ спечели изборите с внушителна подкрепа и вкара в парламента 117 депутати, като помете управляващите дотогава партии. След вота царската формация не влезе в парламента и на практика се разпадна, а социалистическата партия спечели само 40 депутатски мандата. За ДПС беше от ключово значение да получи добър резултат с надеждата в даден момент политическата конфигурация да се "преобърне" и да може да изтъргува депутатските си гласове.
На изборите през тази година ДПС изглежда в подобна ситуация - заради активното си участие чрез партии аватари в модела на управление на ГЕРБ, срещу който се надигна обществено недоволство. В резултат двете формации изпаднаха в пълна изолация и по тази причина движението се върна към тактиката си отпреди дванадесет години.
Бракът по сметка с Ердоган
Разбира се, този впечатляващ резултат от гласуването на българските изселници нямаше да бъде възможен без участието на турската държавна машина, ръководена от Ердоган. На тези избори тя заработи на пълни обороти в полза на ДПС. Това се случи на фона на сложните отношения между движението и турския президент през годините, които чувствително се влошиха през 2015 г., когато бившият лидер на ДПС Лютви Местан беше изключен от партията с аргумента за добрите си връзки с турския президент.
Този разрив между ДПС и Ердоган стана видим на парламентарните избори през 2017 г. Тогава гласовете на българските изселници в Турция се разделиха между основаната от Местан партия ДОСТ, която получи около 19 хил.гласа, и ДПС, която взе 13 хил.гласа. Заради наказателната акция срещу Местан почетният председател на ДПС Ахмед Доган заедно с Делян Пеевски и други ключови фигури от движението дори имаха забрана от турската държава да посещават страната. След провала на политическия проект на Местан обаче хладните отношения между ДПС и управляващите в Турция започнаха да се затоплят. Първо Ердоган поднесе официално приветствие на националната конференция на ДПС в края на миналата година, а в навечерието на парламентарните избори през юли турският президент прие Мустафа Карадайъ.
Внушителния резултат от вота в Турция за ДПС изглежда като сключен "брак по сметка" с Ердоган. Кандидатирането на Карадайъ за президент се вписва напълно в политиката на турския президент спрямо балканските държави, в които живеят мюсюлмани, и опита му чрез местни партии да има влияние в тези страни. Независимо от парадоксалния факт, че с гласовете си на практика българските изселници вкараха в парламента част от хората, срещу които имаше забрана да влизат в страната. Включително и санкционирания от САЩ за корупция по закона "Магнитски" Делян Пеевски, срещу когото течеше разследване в Турция за незаконен внос на цигари.
ДПС пък преглътнаха унижението, на което бяха подложени от управляващите в Турция, в името на това да спечелят максимална подкрепа от изселниците ни там.
И Пеевски като част от машината
Като част от стратегията за мобилизиране на гласове за ДПС може да се изтълкува и включването отново в депутатските листи на Пеевски (след като той не участва в последните два парламентарни вота) с идеята да се използва финансовият му ресурс и контролът, който има върху част от корпоративния вот. Не случайно единият от регионите, където той оглави листата на ДПС, беше Велико Търново. Там на последните избори движението загуби един мандат, който на този вот си върна, а включването на Пеевски в листата прибави още 2300 гласа за партията в региона. И успя да запази и резултата й в Благоевград.
Герджиков замени Карадайъ на плакатите в Турция
Големият въпрос обаче сега е дали ДПС ще може да мобилизира целия си ресурс от парламентарния и първия тур на президентския вот за балотажа за държавен глава тази неделя. И така да изпълни заканата на зам.-председателя на движението Йордан Цонев, че "на предишните избори ДПС е дало своя скромен принос Румен Радев да стане президент, а на тези ще даде своя скромен принос той да не стане".
В сряда Карадайъ не призова директно симпатизантите на ДПС да гласуват за подкрепения от ГЕРБ кандидат Анастас Герджиков, но даде няколко жокера на избирателите си в негова полза. Неофициално изселници твърдят, че в Турция ще гласуват за Герджиков. А кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ се появи на предизборните плакати в страната.
Остава обаче неясно дали подкрепата за тях ще бъде толкова масова, каквато беше за "етническия кандидат".
3 коментара
Да видим сега ще си признаят ли колко сбъркаха с това че махнаха ограничението от 35 секции в страна извън ЕС.
Не е добър атестат за един опит за анализ да се набляга на технологията (СМС, кандърдисване,заплахи), а да не се търсят причините в психологията и националната доктрина.
Турската национална доктрина с несъществени изменения от султаните през Мустафа Кемал, Демирел, Йозал и т.н. та до Ердоган възпитава турците, че някогашните османски владения са неделима част от турското пространство и те са длъжни да изпитват фантомни болки по тях.
Онзи ден коалиционният партньор на Ердоган и председател на Партияна на националистическото действие Девлет Бахчели поднесе на президента пищно рамкирана карта на "тюркския свят". Няма турска медия, която да не отрази събитието. Руската преса и Лавров се взривиха, защото руските Кавказ и Сибир там бяха отбелязани като турски. Защрихована беше и част от България, но нито местните журналисти (привет, Велина), нито МВнР реагира по някакъв начин.
Казвам това като пример, че турското общество методично и непрекъснато е възпитавано, че му принадлежат и пространства извън териториалните граници. За Булгаристан се подразбира...
А оттук до елементарната технология за мобилизирането на турците с двойно гражданство да гласуват за "своя" етническа партия в страна от "тюркския свят" и за "свой" президент пак там, усилието е никакво.
Зад организацията на българските избори в Турция от 90-те гоидини насам стои цялата турска държава. Преди години на предизборните митинги на Местан из Кърджалийско "гостуваха" както представители на управляващата ПСР на Реджеп, така и от разните му опозиционни партии. Същото присъствие беше и във видеопосланията на последния конгрес на ДПС.
Като изключим забранената кюрдска партия, абсолютно всички партии в Турция са абсолютно единни в разбирането си за "тюркския свят". Както и за принадлежността на Булгаристан към него.
В този смисъл, докато България провежда избори в Турция, там те ще се организират и направляват от турската държава, съобразно нейните стратегически интереси.
Що се отнася до внушението за колосален изселнически вот от Турция за лицемерния професор на втория тур, това не се вписва нито в националната стратегия на Турция, нито има смисъл Ердоган да си отваря още един фронт в БГ, като ачик прави изкуствено дишане на един политически мъртвец. За баце говоря.
Турската държава и ДПС просто показаха, че имат възможностите и механизмите да влияят на българската вътрешна политика.
Опасното е, когато интересите на МИТ и на ДПС съвпадат.
А сега напълно се припокриват.
БГ партиите като по команда бяха маргинализирани тъкмо в този момент и вторачени в пъповете си не реагират на ставащото. Което пък още повече отблъсква гражданите от тях.
На този фон и вместо партиите една мигновено избабувана политическа платформа като Делфийски оракъл започва да дава рецепти за светкавично преодоляване на всички, натрупване с десетилетия проблеми в БГ.
Хайде да вземем да излизаме от будната кома, а?
Кампанията в Турция винаги е фокусирана върху етническия и организиран вот, бидейки ДПС етническа партия. Когато им казаха да гласуват за новата партия на Местан - гласуваха за нея. Политическият елемент там е нула.
Но агресивната намеса на турската държава в тези избори показва, че България по никакъв начин не може да гарантира честен вот в чужбина и поне в страните извън ЕС е редно да се гласува само в консулските служби и посолствата. С лично попълване на декларациите на български език. Това е логичният отговор на нашата държава за да гарантира суверенитета си.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.