Опозицията бойкотира комисията за промени в конституцията

Опозицията преди и сега

В различни свои изказвания след парламентарните избори партиите от опозицията в парламента даваха сигнали, че биха участвали в дебати за промяна на конституцията. В края на миналата година Томислав Дончев каза, че от ГЕРБ са готвят да участват в разговори за промени в основния закон в частта за съдебната власт. Такава готовност изразиха и от ДПС. Нещо повече - преди два дни председателят Мустафа Карадайъ представи в Брюксел идеите на движението за промени в конституцията, а в четвъртък заяви, че е направил това и пред председателите на парламентарните групи в парламента с изключение на "Демократична България". ДПС не може да внесе само проекта си в парламента, защото за това са необходими 60 гласа, а партията има само с 34 народни представители.

От "Възраждане" пък неведнъж са призовавали за промени в прокуратурата, особено след като държавното обвинение искаше забраната на формацията в средата на 2020 г.

Сега обаче трите опозиционни партии използваха различни аргументи, с които отказаха да участват във временната комисия и така на практика я бламират.

ГЕРБ поставя условие за реабилитация

По време на продължилия около два часа дебат в пленарната зала бившите управляващи от ГЕРБ акцентираха на това, че през последните години са били наричани с различни обидни квалификации от партиите, които сега са в мнозинството.

"Вие казахте, че с терористи няма да преговаряте, а сега очевидно сте готови. Никаква конституция не може да промените без нашите гласове. Радваме се, че днес сте стигнали до тезата, че трябва да има политически диалог и единство", каза Тома Биков. И призова мнозинството "да имат смелостта да каже на своите избиратели, които са били убеждавани, че ГЕРБ е "мафиотска структура", че сега иска да води разговори с тях. В тези реплики очевидно се разпозна председателят на парламентарната група на "Има такъв народ", който повтори, че смята ГЕРБ за мафиотска организация", която има има да извървява път, докато бъде приета за нормална.

По време на дебата председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обвърза подкрепата на ГЕРБ за временната комисия с получаването на съпредседателското място в нея. Предложението й беше подложено на гласуване, но не получи подкрепата на мнозинството и това стана причина бившите управляващи да не излъчат свои представители в комисията.

ДПС се разтоварва от миналото си

Като мотив за отказ от участие във временната комисия от ДПС изтъкнаха това, че тя се сформира, без да е внесен проект за промени в конституцията. "Ако не искате да се свърши една работа, създайте комисия", каза Хамид Хамид от парламентарната трибуна. Малко след като комисията беше гласувана обаче, ДПС представи пред журналисти свой проект за промени. Този ход е част от поредицата подобни, които движението предприема в последно време по теми, по които движението има силно негативен бекграунд, опитвайки се заедно с това да изпревари мнозинството с промените, които то вече е заявило, че ще внесе.

Така например ДПС внесе промени в Закона за българското гражданство за отпадане издаването на т.нар. златни паспорти (гражданство срещу инвестиции), въпреки че такъв законопроект беше внесен и от Министерския съвет. Нещо повече - негов съвносител стана депутатът Делян Пеевски, който беше санкциониран по американския закон "Магнитски", като един от мотивите за това на властите в САЩ беше, че той е участвал в схема за подкупи, "засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани".

С този ход освен това ДПС се опитва да се разтовари от собствената си отговорност за спасяването на "златните паспорти" в началото на миналата година, когато Йордан Цонев внесе поправки в подготвения от ГЕРБ закон за премахването им, а депутатите от партията на Борисов подкрепиха текстовете на ДПС.

Избраният за председател на временната комисия Христо Иванов има ярък опит с ДПС от втория кабинет на Борисов, когато беше министър на правосъдието и инициира промени в конституцията в частта за съдебната власт. Тогава ДПС се отметна от първоначалната договорка и текстовете на разделянето на Висшия съдебен съвет бяха редактирани така, че да се запази политическият контрол върху съда. В знак на протест Иванов подаде оставка, а една от партиите в бившия Реформаторски блок - ДСБ, напусна мнозинството в парламента.

Това, което движението предлага сега, означава, че ДПС е било напълно наясно с последиците от бламираната през 2015 г. реформа, опитвайки се да се разграничи от отговорността си с имитиращи идеите на мнозинството проекти. Ето някои от предложенията им за конституционни промени:

• ВСС да се раздели на Висш съвет на съдиите и Висш съвет на прокурорите, всеки от които да се състои от 13 души, като 7 от членовете във Висшия съвет на съдиите да се избират от съдийската гилдия, а 6 от парламента с мнозинство от две трети. При избора на членове на Висшия съвет на прокурорите пък обратно - шестима от членовете да се избират от гилдията, а 7 - от парламента
• Главният прокурор, председателите на ВКС и ВАС и министърът на правосъдието, които в момента са членове по право на ВСС, да не участват в двата нови съвета
• Надзорът по законност да се отнеме от главния прокурор и да се възложи на съответните по-горни инстанции на прокуратурата
• Да се създаде фигурата на разследващия прокурор за главния прокурор. Той да е обвинител, избран чрез жребий, чието кариерно развитие не зависи от главния прокурор. И след приключването на разследването този разследващ прокурор евентуално да премине във Върховния касационен съд
• Въвеждане на индивидуалната конституционна жалба
• Отпадане на изискването депутатите и министрите да нямат двойно гражданство.