Съдебната реформа провали два поредни парламента. Или обратното?

Закриването на спецправосъдието, разширяване на съдебния контрол върху прокуратурата, като се започне с отказите да се образува досъдебно производство, премахване на предварителните проверки, засилване на отчетността и прозрачността в прокуратурата и на главния прокурор, същностна реформа на ВСС, реформа на КПКОНПИ даже и т.н. - по всички тези теми имаше уж декларирано съгласие, че са приоритетни.

Трябваше да бъде търсено решение и на принципния проблем, че в българската правна система главният прокурор като член на ВСС избира председателите на двете върховни съдилища, и точно такъв избор предстои тази есен. Трябваше да се избере нов състав на Инспектората към ВСС, чиито членове вече година и половина си получават високите заплати при условията на изтекъл мандат, когато и актовете им са със спорна легитимност. Трябваше да се избере поне един нов конституционен съдия.

Нищо от това не се случи, а второ поредно Народно събрание бива проваляно с демонстративна арогантност от страна на ГЕРБ и ДПС, твърде неправдоподобна неадекватност от страна на "Има такъв народ", за да не предизвика съмнения за съучастие, и очевидна съгласуваност за ефекта от тези действия.

От всички тези приоритетни задачи на 46-ото НС остана само възможността за гласуване на промените за Бюрото за защита в закона за защита на свидетелите. Малка крачка, но знакова, защото води до отнемане на един важен властови ресурс на главния прокурор, който едновременно е ползван като инструмент за репресия, но и като символ на неговата недосегаема и абсолютна власт. Ако някой се е съмнявал именно в тази абсолютна власт на главния прокурор в български условия (независимо кой е той), то последните два месеца в настоящия парламент, а и кратката история на предишния дадоха нови доказателства за това.

Според опитни депутати от правната комисия за второто четене на промените, свързани с преместването на бюрото, ще са необходими максимум час-два в пленарната зала, дори и при познатия вече арсенал на опонентите на тези промени за протакане и блокиране на работата на парламента по всякакъв начин - нелогични процедурни искания, обиди и други начини да се предизвика скандал, манипулации на кворума, целенасочено нелогично гласуване за противоречащи си текстове и всичко това на фона на непрекъснатите упреци към държавния глава, че е на ръба на конституцията, защото не разпуска Народното събрание веднага след връщането на третия мандат. "Работата по този законопроект от всяка гледна точка е завършена, трябва му около час-два пленарно време, за да бъде окончателно приет", коментира пред "Капитал" Крум Зарков (БСП) в петък.

Фотограф : Цветелина Белутова

До понеделник следобед обаче имаше основателни съмнения, че това ще може да се случи, след отказа на Ива Митева да свика извънредно заседание в един от първите два дни на седмицата - с аргумент, че все още не е внесен в деловодството докладът на правната комисия от второто четене, а трябвало да изтекат поне 72 часа от внасянето му, за да влезе законът в пленарната зала. (Митева далеч не беше така пунктуална при работата по бюджетните закони, докладите по които бяха внасяни буквално минути преди започване на заседанията, а докладът за актуализацията на държавния бюджет бе внесен на части, втората част - по тъмно.) Всичко това се случва на фона на всеобщата неправилна нагласа, че президентът задължително трябва да разпусне парламента най-късно на 15 септември, защото вече е обявил, че следващите избори ще са на 14 ноември, за да има два месеца дотогава.

Въпреки това в понеделник най-после в деловодството на парламента беше депозиран докладът на правната комисия от петък и от партиите на протеста започнаха да събират подписи за свикване на извънредно заседание във вторник, а Митева за пореден път обяви, че няма как това да стане.

В този момент пресслужбата на държавния глава обяви, че Румен Радев ще разпусне парламента и ще назначи служебно правителство на 16 септември, четвъртък. Оттук нататък е ясно, че законът за бюрото ще се гледа, ако не на извънредно заседание във вторник, то на редовно в сряда. Така в 46-ото Народно събрание предстои финално надбягване с времето. И най-голямата интрига всъщност е какво още ще сервира парламентарният антураж на главния прокурор в опита да предотврати това.

Съпротива на всяка цена

Обществото стана свидетел на засилваща се и накрая истеризирана съпротива срещу всяка смислена дейност, извършвана в този парламент. За да се стигне накрая до цирка, устроен от ГЕРБ и ДПС при гласуването на актуализацията на бюджета, чиято цел не беше саботирането на промените в бюджетните закони - никоя партия не би рискувала преди избори да я обвинят, че е лишила пенсионерите от добавки, болниците и лекарите от необходимите средства в условията на пандемия, учителите, бизнеса и т.н. Единствената логична причина за отблъскващата гледка, която представляваше парламентът през последните седмици, среднощните засадения, абсурдните спорове кога един закон е приет, е да се протака максимално, за да не може да се стигне до приемане на съдебните закони, да се опази спецправосъдието непокътнато, да се запази охраната от НСО на главния прокурор, да се запази и Бюрото за защита, да не се отваря и дума за реформа на прокуратурата, камо ли за КПКОНПИ и т.н.

За по-малко от два месеца живот в 46-ия парламент са внесени 78 законопроекта. На практика извън промените в трите бюджетни закона, внесени от МС, и една ратификация цялото време на това НС отиде за процедурни въпроси, решения за образуване на комисии и скандали, които отвратиха обществеността.

Втори пореден парламент се проваля по един и същ начин - ГЕРБ и ДПС играят демонстративно саботьори, а ИТН с арогантни и нелогични действия демонстративно изгарят всички мостове и унищожават всички възможности за какъвто и да е смислен диалог за политики. Малко вероятно е това да е случайно.

Провалът на два поредни парламента с активното участие на ИТН, която се води партия на промяната, съвсем логично води до убиване на протестната вълна, зародила се миналото лято. И на второ място - до легитимиране на участието на ГЕРБ и ДПС в едно следващо управление - по думите на Слави Трифонов в следващия мандат трябва да се състави правителство на всяка цена. А това означава - забравете за съдебна реформа. Залогът е запазване на статуквото, на което главният прокурор едновременно е и аватар, и повелител.

Засега цената на блокираната съдебна реформа е провалът на два парламента.