Най-важните въпроси и отговори за съдебната реформа

Отговорът на въпроса защо в кампанията за 47-ото Народно събрание съдебната реформа практически отсъства за разлика от предишните, не е еднозначен. На първо място, след всичко изговорено не само по време на предните две кампании, но и по време на последните четири-пет месеца парламентарно време, практически няма нещо по-различно, което да се каже. Партиите на протеста внесоха множество закони за промени в правосъдието както в 45-ото НС, така и в 46-ото. И точно съдебната реформа се оказа препъникамък пред каквато и да било управленска коалиция в предишните два парламента. А това поставя следващия въпрос - каквито и приоритети за промени в областта на правосъдието да се правят, те в крайна сметка ще опрат до възможността да се генерира мнозинство, което да проведе тази реформа. Именно опитът от предишните два парламента ясно показа това: Съдебната реформа провали два поредни парламента. Или обратното?

Това пролича особено ясно в 46-ото Народно събрание, където съпротивата на ГЕРБ и ДПС срещу всеки опит за смислена законодателна работа по особено показателен начин се съчетаваха с неуместните и абсурдни процедурни спънки, създавани от "Има такъв народ". В крайна сметка в 45-ото Народно събрание не беше приет нито един закон, свързан със съдебната реформа, а 46-ото успя да прокара само преместването на Бюрото за защита на свидетелите - личната преторианска гвардия на главния прокурор Иван Гешев - под контрола на министъра на правосъдието: Главният прокурор окончателно се прости с Бюрото за защита.

Приемането на този закон, прокаран буквално в последния пленарен ден на парламента, стана възможно, след като президентът отпусна два дни в повече на парламента от очакваните и след публичен скандал. И макар че промяната е важна сама по себе си, защото главният прокурор Иван Гешев успя за кратко време да превърне бюрото в силов инструмент, бухалка срещу всеки набелязан, включително и при демонстративното нахлуване в президентството, тя е нищожна равносметка на фона на големите надежди за съдебна реформа.

Фотограф : Лили Тоушек

А надеждите дойдоха от ясно дефинираните параметри за необходимата реформа, обединяването на т.нар. партии на протеста около тях и силната обществена подкрепа. След протестите миналото лято обществото като че за първи път съзря огромния залог в реформирането на правосъдието, абсурдната недосегаемост на главния прокурор, перверзната роля на спецправосъдието и КПКОНПИ за осъществяване на политически натиск върху опоненти и рекет върху бизнеси.

Още в първия ден на 45-ия парламент "Демократична България" предожи пакет законопроекти за промени в съдебната власт и КПКОНПИ, които заложиха дълъг хоризонт за реформите, но и отвориха възможност да се започне диалог за конкретни решения: Първа стъпка за връщането на държавата: реформа на съдебната система.

Темите, по които има консенсус между партиите

През юни в изборната кампания за 46-ия парламент бяха очертани не само приоритетите за съдебната реформа, но и вижданията за тяхното разположение във времето. Предизборните послания на партиите на протеста показаха както темите, по които има ясен консенсус, така и тези, които изглеждат практически невъзможни за постигане или дори екзотични - като извеждането на прокуратурата от съдебната власт и пряк избор на главния прокурор: Идва време разделно за съдебната реформа

Практически обаче всички партии на промяната декларираха консенсус по темите за:

• закриване на спецправосъдието
• контрол и отчетност на главния прокурор
• постепенно разширяване на съдебния контрол върху актовете на прокуратурата
• бързо и ефективно въвеждане на електронно правосъдие
• премахване на общия надзор за законност на прокуратурата
• въвеждане на индивидуална конституционна жалба
• цялостна реформа на КПКОНПИ, включително закриването й и заместването й с две отделни комисии с преосмислени функции и правомощия.

Следващият парламент има уникалния шанс веднага да задвижи някои от най-консенсусните законодателни промени в областта на съдебната реформа и да ги приключи още в първите няколко месеца от съществуването си. За това изразиха съгласие представителите и на трите формации - "Демократична България", БСП и "Изправи се!Мутри вън", по време на дебата за съдебната реформа, организиран от "Капитал" през юни. Заявиха и съгласието си, че предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор остава в политическия дневен ред, но то може да се случи след конституционни промени и промяна на състава на настоящия ВСС: Как може да бъде отстранен главният прокурор и да се закрие КПКОНПИ (видео)

Главният прокурор Иван Гешев на изслушване в правната комисия на Народното събрание

Фотограф : Юлия Лазарова

Една неотчетена в никой анализ положителна промяна, извършена в последния парламент, е въведеното в правилника за дейността му изслушване на главния прокурор на всеки три месеца пред парламентарната правна комисия. В края на август Гешев сезира Конституционния съд с искане тази разпоредба да бъде отменена като противоконституционна. Делото е висящо пред КС.

Законите, свързани със съдебната власт, с които трябва да започне 46-ото Народно събрание, са много и приоритетни. При всички случаи обаче законодателството трябва да е изработено качествено, а не бързо и на всяка цена, затова в 45-ото НС не се стигна до окончателно закриването на спецправосъдието - законопроектите не бяха добри, заяви в интервю пред "Капитал" председателката на двата последни парламента Ива Митева: Ива Митева: Прокуратурата няма място в съдебната власт

Митева маркира и ред други проблеми за решаване: премахване на кариерните бонуси за членове на ВСС и инспектората, годишните бонуси на магистратите да се определят според натовареността им, преразглеждане на мястото на ВСС и дали въобще съветът да остане постоянно действащ, преразглеждане на системата за обезщетяването на членовете на ВСС, въпросът за отговорността на съдиите за осъдителни решения срещу България, както впрочем и на депутати за осъдителни решения срещу парламента за закони, противоречащи на европейското право.

Ива Митева, председател на 45-ото и 46-ото Народно събрание, депутат от "Има такъв народ" Фотограф : Юлия Лазарова

По въпроса за реформата на КПКОНПИ и концепцията за гражданската конфискация съм много пристрастна, заяви Митева в същото интервю. Казаното от нея специално по тази тема си струва да се припомни специално: "Навремето, когато много патетично беше внесен законът за противодействие на корупцията, министърът на правосъдието, тогава Цецка Цачева, заяви в Комисията по правни въпроси, че това е политически закон. Тогава аз като директор на дирекцията завих, че щом смятат, че има политически закон и този закон е такъв, ние няма да работим по него. И нека си го приемат така, както са го внесли, за да не носим ние след това отговорност за това, което пише вътре. Така беше приет, без никакви корекции, а в него има страшно много проблеми. В този закон е вкарана цялата държава. Той трябва да бъде наистина преразгледан много внимателно и пренаписан. За мен внасянето на промени в него беше приоритет още в предишния парламент, много пъти сме говорили, че с него трябва да започне, но просто не остана време."

Проблемът с безконтролния главен прокурор

Проблемът с главния прокурор има много страни. На първо място, по условие човекът на върха на йерархизираната прокуратура е напълно безотчетен, безконтролен е безотговорен. Още през 2009 г. в решението по делото "Колеви срещу България" Съдът в Страсбург констатира, че при централизираната структура на българската прокуратура, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и пълния контрол на главния прокурор върху всяко разследване е практически невъзможно да се проведе независимо разследване за извършено от него престъпление. Институционалният проблем се усилва когато за главен прокурор бъде избран човек, който е с нагласата (или заръката) да злоупотребява с тези правомощия и тази безконтролност - каквто беше Никола Филчев, Сотир Цацаров, а сега и Иван Гешев.

Вече 12 години европейските институции чакат българската държава да коригира законодателството си като предвиди реални механизми за отчетност на главния прокурор. След няколко несполучливи опити да маркират решаване на проблема, през януари т.г. на края на мандата си ГЕРБ форсира приемането на закон, с който се въвежда фигурата на специален прокурор, който да разследва главния прокурор и заместниците му. През май Конституционният съд обяви, че прокурорът за разследване на главния е противоконституционна фигура, защото който само привидно създава гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор, но всъщност е един безконтролен орган, който сам може да генерира произвол.

Събитията от последните месеци доказаха тезата за безконтролността на главиня прокурор, след като през юли ВСС отказа изобщо да разгледа предложението на правосъдния министър проф. Янаки Стоилов за отстраняване на Иван Гешев за заради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

За какво е важен Висшият съдебен съвет (ВСС)

Реформата на ВСС е част от решението на проблема с главния прокурор, както и въобще с прозрачното и обективно кадруване в системата. Самият начин на избор на ВСС показва причината за неговата политизираност и кръстосаните обвързаности на членовете му, от които половината се избират от парламента по предложение на партиите, а другата половина - с пряк избор от магистратите, извън това на тримата членове по право - председателите на върховните съдилища и главният прокурор. На второ място е влиянието на значителната и монолитна прокурорска колегия, която единодушно гласува под влияние на главния прокурор и по този начин предрешава всички решения на пленума, включително и тези за избора на председателите на върховните съдилища, което е абсурд. Това доведе и до тотална делегитимация на настоящия ВСС, както и предишните, особено след като при всички тях ВСС се октаза не орган, който защитава независимостта на съда и въобще на системата, а орган, през който се осъществява натиска върху магистратите и подчиняването им на статуквото.

Решенията, които се предлагат за ВСС, варират от пълно отделяне на прокурорска и съдийска колегия на два отделни органа (включително и през изваждане на прокуратурата от съдебната власт), до връщане на предишното положение от преди 2009 г., когато членовете на ВСС бяха едно времено и магистрати и заседаваха веднъж седмично в съвета, а през останалото време правораздаваха.

В края на август "Демократична България" внесе законопроект, който предвижда промяна в статута на ВСС, като членовете му останат магистрати и заседават като кадровици веднъж седмично - т.нар. непостоянен ВСС, както предлагаше и Ива Митева. Промяната би била и основание да се прекрати мандатът на настоящия ВСС и да бъде избран нов съвет в кратък срок, така че изборът на нов председател на ВКС да не се извършва от настоящия дискредитиран ВСС. Към онзи момент беше почти сигурно, че мандатът на 46-ото Народно събрание приключва и законопроектът в най-добрия случай ще остане за следващия парламент.

Още през април Българският институт за правни инициативи се опита да онагледи различните идеи за съдебна реформа на отделните партии във вид на графики.

null Преглед на оригинала

null Преглед на оригинала

На 20 юли излезе вторият доклад на ЕК за върховенството на правото в страните членки, а в частта за България бе отбелязано, че остават предизвикателствата пред съдебната реформа - отчетността и търсенето на наказателна отговорност на главния прокурор, структурата и функционирането на ВСС, кадровия абсурд с Инспектората към ВСС, липсата на прозрачност при повишенията в съдебната система, много изоставащата дигитализация в съдебната система: ЕК: За България съдебната реформа още е предизвикателство

Изборите за ключови позиции в съдебната система

В края на юли от Българския институт за правни иницативи пропомниха, че парламентът дължи някои закъснели кадрови избори, които също са част от съдебната реформа, включително и защото тяхното прозрачно провеждане ще бъде оздравителен процес. Мандатът на Инспектората към ВСС изтече преди повече от година и половина, в момента той функционира абсолютно нелегитимно в условията на изтекъл мандат и актовете му са атакуеми. Същевременно избори за нов главен инспектор и членове на инспектората могат да се случат много трудно, доколкото това става с мнозинство от ⅔ от депутатите. Парламентът трябваше да избере и нов конституционен съдия от своята квота, който да встъпи в длъжност на 15 ноември, но понеже това не стана, то ще заложи ново разминаване на квотите в КС: Топ 3 на съдебната реформа: първите неща, които парламентът трябва да свърши

Междувременно адвокатурата директно постави въпроса за създаването на нормативна уредба, която да й отреди специална роля в процедурата по избор на членове на Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и Инспектората към ВСС. Адвокатурата е част от глава "Съдебна власт" на конституцията, това предполага тя да има особена позиция в този избор, мотивира се председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев, който вече е подготвил писма с тези предложения до председателството на следващото 47-мо "Народно събрание и до парламентарните групи: Ивайло Дерменджиев: Адвокатурата трябва да има кандидати за конституционни съдии и членове на ВСС

С внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост в Брюксел съдии коментираха, че съдебната реформа не може да се реши през плана за възстановяване, колкото и правилно да се поставени акцентите в него, защото законодателното и конституционното мнозинство се постигат другаде, а и експертният дебат се води на друго място и по друг начин: Съдебната реформа няма да стане чрез Плана за възстановяване

А идеи за промени продължават да валят. Така например доскорошният правосъден министър проф. Янаки Стоилов през август предложи, след като се закрият специализираните съдилища и прокуратури, за което вече втори парламент прави напразни опити, вместо тях да се създадат специализирани отдели в 5 окръжни съдилища по седалищата на апелативните райони - София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Съответно - да се създадат такива специализирани отделения и в апелативните съдилища, а към петте окръжни прокуратури да има и спецотдели.

Протест с искане за оставката на главния прокурор Фотограф : Лили Тоушек

Ще има ли съдебна реформа през 2022

Основната причина темата за съдебната реформа да изчезне (почти) от политическия дебат в настоящата кампания е, че в нея някак се разми дихотомията промяна/статукво, която беше определяща в предишните кампании и всяка партия се позиционираше според тази ос, коментира пред "Капитал" наблюдател от системата. Сега политическият въпрос вече не е по оста промяна/статукво, а по това кой може да генерира мнозинство, за да състави правителство, като това включително е залогът и в президентската кампания.

Дали ще има съдебна реформа зависи от това какво ще е следващото правителство - на промяната или на съгласието/спасението/компромиса в името на оцеляването на статуквото. Както и да се нарече едно бъдещо правителство на компромиса с участието на ГЕРБ, ДПС плюс (било с участието на отломки от БСП, било с части от ИТН) - в тази конфигурация съдебната реформа трябва да се изключи.

Втората възможност е условно казано "правителство на промяната" - ако партиите от второ до четвърто място успеят да съберат мнозинство. Там съдебната реформа не просто ще има бъдеще, това ще бъде основната тема, която ще обединява, ще слепва една такава коалиция. Така или иначе, макар в предишните два кратковременни парламента да не бе гласуван нито един закон за правосъдието освен този за Бюрото за защита, по темите, свързани със съдебната реформа много се изговори и те са изчистени откъм дебат, коментират депутати. Така на практика сега остава всяка партия да се определи по всяка от тези теми - "за" или "против".

Това е особено видимо по отношение на спецправосъдието, където още в 45-ото НС имаше внесени три законопроекта и приети на първо четене. После - едно обществено обсъждане в 46-ото НС, гласуване на първо четене в комисия и в пленарна зала, изслушване на главния прокурор по темата, доклад на министъра на правосъдието проф. Янаки Стоилов за анализ на специализираните органи. Така експертният разговор е напълно затворен, а и всяка политическа сила вече е взела отношение по темата.

Съдебната система е въпрос за това ще оцелее ли настоящото статукво на корупция, кухи институции и превзета държава. Точно затова, независимо че в тази кампания дебатът за правосъдието не се води така интензивно, това е основният залог на тези избори.

Съдебната палата в София Фотограф : Велко Ангелов