След оттеглянето на Гюров, но оставането на Каримански за БНБ коалицията е на кръстопът

Борисов е на ход за БНБ

Малко преди съвета на коалицията в неделя първо самият Гюров обяви във фейсбук, че се оттегля, а след това министър-председателят посочи, че поради разцеплението сред управляващите партии кандидатът им не може да участва в избор, който ще бъде решен с гласовете на опозицията от ГЕРБ и ДПС. Петков заяви, че ПП няма да подкрепи Любомир Каримански заради спорни моменти в биографията му и добави, че не вижда пречка сегашният гуверньор Димитър Радев да остане на поста до намирането на нова компромисна кандидатура.

Възможността Радев, който е просрочил мандата си вече повече от година, да остане на поста висеше от самото начало на оспорваната изборна процедура. Той беше избран за гуверньор от мнозинството на ГЕРБ през 2015-та, кариерата му преди това е в Международния валутен фонд, няма спорове около репутацията и професионалните му качества.

Въпросът в създалата се ситуация е дали ГЕРБ ще избере да катализира разнобоя в коалицията, като подкрепи Каримански, но с цената на това да застане редом до ДПС и ИТН в този избор, или ще избере по-безопасната позиция - да пасува, с обяснението, че Радев е бил техен избор.

Математиката е такава: изборът на нов гуверньор изисква гласовете на повече от половината от присъстващите депутати - зад Каримански твърдо са ИТН с 25 гласа, трябват им още ДПС (34 гласа), и ГЕРБ (59), но и 5-6 депутата от някоя друга партия да отсъстват от заседанието.

До момента нито от ГЕРБ, нито от ДПС са казали какво ще е поведението на депутатите им, но дори да застанат зад Каримански (ДПС демонстрира готовност на предните фази), ще им трябват гласове, или отсъстващи депутати. БСП няма официална позиция, неофициално депутати от партията твърдят, че малко след номинациите на двамата, парламентарната група е взела решение, да не подкрепя Каримански. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов каза в неделя пред БНР, че депутатите му също няма да подкрепят никого.

Но както обясни премиерът Кирил Петков, "всички плащания от и към България, включително парични преводи, свързани с корупция и пране на пари, се следят от БНБ". Тоест, залогът е голям и не бива да се изключва вероятността отделни депутати да бъдат "отцепени" от партийната линия.

Нещо повече, въпросът не е само за гуверньора, а за мнозинството в управителния съвет на БНБ. Вече са изтекли мандатите и на подуправителите оглавяващи управленията "Емисионно" (валутният борд) и "Банково" (платежните системи) - и двамата, които имат ключови роли при планирания преход от лева към еврото ще бъдат избрани от парламента, но по предложение на новия гуверньор. През юни изтича мандата и на един от членовете от президентстката квота. От управителен съвет от 7 души, предстои избора на четирима, което може да определи политиката на институцията като цяло.

Развръзката, поне за водещата фигура предстои тази седмица. Остава да видим дали "Има такъв народ" ще опита, все пак да наложи кандидата си, или при очертаващо се бламиране на избора, ще го оттегли. До последно изявленията на лидера на ИТН Слави Трифонов и на Тошко Йорданов бяха, че няма. (Процедурата съвсем се окаля през последните дни след като миналия петък Каримански показа пред журналисти заплашителен SMS да се откаже от надпреварата, придружен от коментари на председателя на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов за завръщане в политическия живот на "мутренските времена"; след това Ива Митева от ИТН каза, че премиерът е предлагал на Каримански пост в Световната банка, за да се оттегли от надпреварата).

Парите за пътните фирми

Сътресенията в управляващата коалиция покрай избора на управител на БНБ рефлектираха и в други сфери, в които мнозинството трябва да взема решения. В източник на напрежение от последната седмица се превърна въпросът с гласуването в парламента на проекторешението за Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за плащане на над 1 млрд. лв. на фирмите за пътно поддържане за извършени от тях ремонтни дейности. Неговата кулминация беше миналия петък, когато с гласовете ПП, БСП, ДБ и "Възраждане", приемането му беше отложено. А министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов (ИТН) обвини коалиционните си партньори, че парите за строителните фирми са станали заложник на битката за поста на управител на БНБ. Именно Караджов настояваше за приемането на такова решение от Народното събрание, въпреки че разплащането между АПИ и строителните дружества по сключени от правителството на Бойко Борисов договори няма нужда да минава през санкция на парламента.

В неделя премиерът Кирил Петков обвърза приемането на това решение с осъществяването на строг контрол върху плащанията.

"Ще предложа всяко твърдяно строителство да премине през техническа проверка от експертна комисия, която създадохме през февруари със състав, избран от Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и Министерството на финансите. Всяко плащане към всяка от фирмите първо трябва да бъде одобрено от антикорупционната комисия на парламента, прозрачно и видно за всеки български гражданин", каза министър-председателят. Това ще бъде гарантирано чрез промени във внесеното в парламента проекторешение.

Очевидно напрежението по темата ще продължи, защото преди началото на коалиционния съвет Тошко Йорданов обвини премиера Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев в рекет. "Това е политически рекет върху ИТН. Рекет върху МРРБ, рекет върху строителните фирми. На всичкото отгоре започват да правят намеци, че там има някаква далавера, която видите ли едва ли не ние ще вземем и ще продължим на ГЕРБ. Това решение беше на министър-председателя, то беше подкрепено от финансовия министър да влезе в парламента. Текстът на решението беше редактиран лично от министър-председателя и от Лена Бориславова", каза Йорданов.

Той дори предложи всички големи плащания на различните министерства да бъдат одобрявани от специална комисия в парламента. А след заседанието на коалиционния съвет заяви, че МРРБ няма да прави нищо по въпроса, а оставя това на Министерския съвет. "Внушават, че тези пари са безкрайно важни за нас. Да взема решение МС как да се разплаща с тези фирми", каза Йорданов.

Реалният тест за коалицията

Реалният тест за възможността на коалицията да продължи напред, макар със силно накуцване обаче ще бъде предстоящото гласуване на второ четене на промените в закона за съдебната власт, свързани със закриването на специалните съдилища и прокуратура.

"Това е законодателна промяна, която ще покаже на българския народ пълното единство в редиците на управляващата коалиция по започналото реформиране на българската съдебна система, защото борбата с корупцията е невъзможна без тази реформа", каза Кирил Петков.

Законопроектът предстои да бъде гледан на извънредно заседание на правната комисия във вторник, а очакванията са да влезе за окончателно гласуване в пленарната зала в четвъртък. Притесненията на депутати от мнозинството са, че ИТН може да бойкотира заседанието на правната комисия. Покрай бламираното от коалиционните партньори решение за изплащането на парите на строителните фирми от ИТН заплашиха миналата седмица, че няма да участват в заседанията на комисиите, което, ако се случи, може да провали разглеждането на законопроекта в комисията. Против закриването на спецправосъдието са ГЕРБ и ДПС, които ги създадоха и превърнаха в бухалка срещу опонентите на корупционното си управление.

Ако въобще има възможност някаква промяна да бъде започната, то ще се види именно в такова гласуване. По неофициална информация по време на коалиционния съвет Тошко Йорданов е заявил, че групата на ИТН ще подкрепи промените в закона за съдебната власт. Остава да видим.