Дупките в коалицията, или къде се чупи милиардът за пътища

"Промяната" държи на проверка на наследения от ГЕРБ спорен чек от 1.2 млрд. лв. за стари ремонти. ИТН иска разбирателство със строителния картел

Регионалният министър Гроздан Караджов няма да е доволен, ако решението на парламента за парите в пътищата бъде прието в предложения от ПП вариант

Ивайло Станчев

2 автори

Регионалният министър Гроздан Караджов няма да е доволен, ако решението на парламента за парите в пътищата бъде прието в предложения от ПП вариант © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

"Промяната" се сблъска с наследен от ГЕРБ спорен чек от 1.2 млрд. лв. за стари ремонти на пътища.
Регионалният министър Караджов и ИТН предлагат плащане и амнистия на порочното строителство.
Останалите три партии във властта настояват за проверки.

Дупките по българските пътища основателно дразнят всеки. И на тази тънка струна се заиграха строителните фирми и регионалният министър Гроздан Караджов. Първите са гладни - от почти година не са взимали големи поръчки, а и не са получили плащания по последните раздадени от ГЕРБ задачи за над 1 млрд. лв. Новата власт резонно се чуди дали претендираната сума е основателна. И във въпроса и решението може да катастрофира четворната коалиция. Щедри и бързащи са от партията на Слави Трифонов, която получи ресор пътища при разделянето на сферите, а за проверка настояват трите други партньора - ПП, ДБ и БСП. А пътният възел се преплете с другите конфликти в коалицията - БНБ, Македония, Украйна.

Двете платна на пътя

От две седмици министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов и партията, от чиято квота той е на поста - "Има такъв народ", се опитват да прокарат решение в парламента, с което да започне разплащането, или поне част, от дължимите малко над 1 млрд. лв.

От "Продължаваме промяната" искат парите на строителните фирми да се плащат само след като има гаранции, че сумата отговаря на реално извършената от тях работа. Причината - договорите са сключени на цени за кърпене на дупки, по които обаче са правени основни ремонти на цели участъци, което повишава значително разходите, и затова прогнозните бюджети са многократно надхвърлени. Нещо, което беше установено още по времето на служебния министър на регионалното развитие Виолета Комитова и стана причина въпросните договори да се изпратят в прокуратурата. Последното именно е и най-вероятната причина, поради която министър Караджов не иска да сложи подписа си върху решението за плащанията, а настоява това да стане с решение на парламента.

Става въпрос за сключени по време на управлението на Бойко Борисов договори за текущ ремонт и поддържане на пътища в периода между 2019 и 2025 г. Те бяха прекратени с анекси по време на служебния кабинет, които изтичат в периода април - юни 2022 г. Но не са разплатени. Част от ремонтните дейности са извършени в рамките на бюджета, други дейности са фактурирани извън него, а по трети работата е започната и недовършена. Общата дължима сума е 1.2 млрд. лв. А сред най-големите компании с висящи плащания са големите пътни строители като "Грома холд", "Хидрострой" и подизпълнителите на държавната "Автомагистрали", която отговаря за поддръжката на скоростните отсечки.

Какъв е проблемът

Между коалиционните партньори от управляващата коалиция няма спор по това, че половината от тази внушителна сума трябва да бъде платена на фирмите - за свършената работа. Става дума за малко над 600 млн. лв. В тази сума влизат дължимите от АПИ пари за поставяне на мантинели, пътни знаци и маркировка.

Проблемът с останалите средства е, че не са за кърпене на дупки, а за ремонт на цели пътища, например на магистрала "Тракия" за над 100 млн. лв. Така разходите надвишават многократно тези, които биха се постигнали при стандартна обществена поръчка за ремонт на подобен участък. А и по този начин пътната агенция по времето на Бойко Борисов заобикаляше изискването за провеждане на конкурси и директно възлагаше на вече избраните фирми. "Освен това при процедурата за текущ ремонт гаранцията на пътя е една година. Докато за цялостен ремонт е значително повече", казват хора от бранша.

Точно по тази част от договорите е разминаването между "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ". Регионалният министър Гроздан Караджов и партията на Трифонов настояват сумите да се изплатят, след като работата на строителните фирми по тях вече е приключила. От "Продължаваме промяната" обаче искат преди това да има проверка през сформираната още през февруари междуведомствена комисия между представители на две министерства - на регионалното развитие и на финансите, която трябва да преценява дали сумата, която трябва да им се заплати, отговаря на реално свършената от тях работа. А след това парламентарната антикорупционна комисия също да ги обсъжда и одобрява. Освен формацията на премиера Кирил Петков това виждане се споделя и от останалите две политически сили от управляващата коалиция - БСП и "Демократична България".

Третата част от казуса е свързана с искането на министър Караджов парламентът да разреши на АПИ да възлага нови дейности по въпросните изтичащи договори, докато не бъдат избрани нови фирми за поддръжка на пътищата. Мотивът е, че без подобен акт няма да може да се поддържат пътищата през тази година.

Това обаче не е съвсем вярно, тъй като АПИ може да възлага бързо аварийни дейности при нужда. Освен това в искането на Караджов няма конкретни задачи и суми. Точно затова от ПП искат и тези нови възлагания да минават през междуведомствената комисия и парламента.

Разминаването в начина, по който да се разплащат ремонтите, обаче предизвика сериозно напрежение сред управляващите.

Къде се разминават ПП, БСП, ДБ и ИТН

Сагата с прехвърлянето на отговорността от изпълнителната власт на парламента започна миналата седмица, когато проекторешението за начина на изплащането на средствата за текущ ремонт беше гласувано от ресорната регионална комисия в парламента, но заседанията на другите две комисии - правната и бюджетната, не се състояха, защото депутатите от трите формации от мнозинството, ПП, БСП и ДБ, ги бойкотираха. След това отново с техните гласове и с тези на депутатите от "Възраждане" гласуването на решението в пленарната зала беше отложено. А министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов (ИТН) обвини коалиционните си партньори, че парите за строителните фирми са станали заложник на битката за поста на управител на БНБ.

Напрежението се прехвърли и по време на заседанието на коалиционния съвет на управляващите миналата неделя, по време на който премиерът Кирил Петков е поставил условието плащанията на строителните фирми да минават през одобрението на парламентарната антикорупционна комисия.

"Това е политически рекет върху ИТН. Рекет върху МРРБ, рекет върху строителните фирми. На всичкото отгоре започват да правят намеци, че там има някаква далавера, която, видите ли, едва ли не ние ще вземем и ще продължим, на ГЕРБ. Това решение беше на министър-председателя, то беше подкрепено от финансовия министър да влезе в парламента. Текстът на решението беше редактиран лично от министър-председателя и от Лена Бориславова", каза председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов след заседанието на съвета.

Размяната на остри реплики между ПП и ИТН продължи и тази седмица, по време на обсъждането на текста на проекторешението в правната и бюджетната комисия в парламента в сряда, след като от формацията на Кирил Петков предложиха сериозна редакция на внесения миналата седмица в парламента текст. Освен че одобрението на плащанията ще минава през парламентарната антикорупционна комисия, финално сумите ще се гласуват също с решение на парламента. В предложението на ПП се предвижда още и че "условията за всяко планирано възлагане, ново авансово плащане или допълнително споразумение трябва също да се одобряват с решение на парламента" след внесен в Народното събрание доклад от АПИ, който е одобрен от антикорупционната комисия".

По време на заседанията на двете комисии депутатите от ИТН се опитаха да отложат приемането на новия вариант на проекта за решение, а от опозицията от ДПС и ГЕРБ пък заявиха, че въпросът с плащането по договорите на строителните фирми трябва да бъде решен със законодателни промени. "Това е нарушение на конституцията, защото тя казва в кои случаи Народното събрание се произнася по договори и може да прави това само по международни договори, а не по вътрешни. Опитвате се да решите един въпрос, който не е от компетенцията на парламента", каза депутатът Йордан Цонев и предупреди, че това решение може да бъде атакувано в Конституционния съд.

Редактираният от ПП текст беше приет от депутатите от правната комисия, но гласуването в бюджетната, чийто председател е Любомир Каримански (ИТН), беше отложено за четвъртък сутринта, часове преди проекторешението да влезе за гласуване в пленарната зала. Проблемът обаче е, че докладът на регионалната комисия ще бъде по първоначално внесения текст, а този на правната комисия ще бъде по редактирания вариант на ПП. Със сигурност обаче той няма да бъде подкрепен от ИТН.

Така най-вероятната развръзка в близките дни е, че всеки ще получи по нещо: строителите - стотици милиони, но и проверки. А коалицията ще отложи катастрофата. За шофьорите остават лошите пътища, докато властта не намери състезателен и прозрачен механизъм за цялостни ремонти.