Свършеното и несвършеното по "стартъп законодателството", от което зависят 724 млн. евро

Какво свърши 47...

Политически обещания и опити за модернизиране на моделите за правене на бизнес не липсваха в правителството на Кирил Петков, което падна жертва на първия успешен вот на недоверие в най-новата история на Република България.

Това, с което се отличиха правителството и парламентът, беше инициативността спрямо подобряването на средата за развитие на българските предприемачи. Наричаните от някои "стартъп партии" в управляващата четворна коалиция - "Продължаваме промяната" и "Демократична България", заговориха за основополагащи политики, които да спомогнат на компаниите с висока добавена стойност.

Всъщност за тези политики има на практика пълен консенсус сред всички партии - въпросът е само, че те рядко се приоритизират.

Един от първите методи за модернизация на политиките на правителството в тази посока бе разделянето на Министерството на икономиката на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. Нецова казва, че решението е взето, защото за нейната партия нуждите на големия промишлен бизнес и малкия дигитален бизнес са очевидно различни.

В съвместната си работа с активни играчи от екосистемата като BESCO парламентът успешно прие две важни законодателни промени в полза на българските новостартиращи компании. Първата бяха промените в Закона за ценните книжа, с които се вдигна прагът за набиране на средства на BEAM пазара към Българската фондова борса (БФБ) на 8 млн. евро, изравнявайки се с европейския таван. Втората, която на практика засяга всеки бизнес в България, бе увеличаването на прага за ДДС на 100 хил. лева - двойно на досегашния праг, с искане за дерогация сумата да достигне максимално позволените в ЕС 166 хил. лв. през 2024 г.

Към тези две законодателни постижения Иван Василев от BESCO добавя и създаването на института INSAIT, който според него ще бъде основополагащ и ще промени средата за развитие на високотехнологични компании, базиращи се на наука в България. А резултати от тези промени се очаква да се отразят благоприятно на цялата екосистема.

"Свидетели сме през последните години, че пазарът BEAM бележи изключителен ръст и привлича все повече млади инвеститори, които в момента държат парите си в депозити и виждат в стартиращи технологични компании възможност за диверсифициране на инвестициите си, както и потенциал за растеж на самите компании. Вярвам, че това ще стимулира все повече компании да се обърнат към BEAM и той да бъде предпочитано място за набиране на капитал, а високият праг на ДДС ще бъде едно облекчение за компаниите и ще подейства стимулиращо на предприемачите", казва Василев.

"Най-големият риск е безвремие. Защото светът се променя, а липсата на парламент и редовно правителство спира важни промените в законодателството. Виждаме, че ние работим добре с правителствата и министрите, но за да се случи тази промяна на икономиката по посока индустрия с висока добавена стойност ни трябва работещ парламент", казва Иван Василев, директор политики и стратегическо планиране в стартъп асоциацията BESCO Източник: Капитал

...и какво остана за 48

Но други важни промени, заложени като реформи и условия в Плана за възстановяване, по който страната трябва да получава средства от ЕС, не успяха да бъдат извършени и причините за това варират според различните страни. Василев казва пред "Капитал", че идеите, предложени от асоциацията, са надпартийни и затова са били подкрепяни от повечето депутати, но деприоритизирането им в дневния ред ги е оставило като задача за 48-ото Народно събрание.

Законопроектите, предложени от BESCO, включват установяване на Дружество с променлив капитал (ДПК), облекчението на изискванията за стартъп визите и сините карти.

На пръв поглед темите са безконфликтни и тяхното приемане не би отнело твърде много време. Според Венеция Нецова причината те да се забавят и да не бъдат приети заради краткия парламент се крие в приемането на решения около бюджет, външна политика, здравеопазване и енергетика. Друга причина е, че огромната част от времето бе загубено заради обиди от трибуната и процедурни хватки.

Освен това Нецова добавя, че за да се реформира Търговският закон с цел да се установи ДПК, е било нужно повече време, преди законопроектът да бъде внесен в парламента и разпределен по комисии.

"ДПК всъщност съчетава в себе си най-добрите елементи, които биха подпомогнали малкия и средния бизнес от ООД и АД и тъй като това е правна техника и промяната в Търговския закон е голяма стъпка за България, сме правили многократно работни групи с представители на парламентарни групи, юристи и експерти начело с Петър Кьосев, вносител на законопроекта", казва Нецова.

"Трябваше да се изчисти всяка малка стъпка и промяна, защото тези промени биха афектирали стотици или хиляди бизнеси. Това е причината да се случи в последния момент внасянето и да не достигне до второ четене, но ако парламентът работи малко по-ефективно, можем да приемаме много повече закони."

Друга реформа, от която зависят парите по Плана за възстановяване, са изискванията за издаване на стартъп виза - позволение на граждани на трети страни да пребивават дългосрочно в България, за да започнат иновативен бизнес. В различни разговори Нецова и Василев отбелязват едно и също препятствие, а именно проблем в закона за чужденци в България. За да се издава стартъп виза, е нужна наредба с краен срок на изпълнение - септември, която да регулира издаването. Към този момент такава наредба липсва и не може да бъде създадена, защото има проблем в законовата основа, на която тя трябва да се базира. Има и проблеми, свързани с националната сигурност.

"Комисията по вътрешна сигурност следи за рискове, които биха могли да подкопаят националната сигурност, докато нуждата за тази виза идва от разрастващата се икономика и екосистема. Тъй като стартъп екосистемата е по-различна от всички останали такива системи, се изисква много специфично знание, за да се вникне в дълбочината на необходимостта от такава стартъп виза, каквато има в много страни", казва Нецова.

"Трябваше да се изчисти всяка малка стъпка и промяна, защото тези промени биха афектирали стотици или хиляди бизнеси. Това е причината да се случи в последния момент внасянето и да не достигне до второ четене, но ако парламентът работи малко по-ефективно, можем да приемаме много повече закони", казва Венеция Нецова от "Продължаваме промяната" Фотограф : Цветелина Белутова

Времето за реформи изтича, а парламент няма

Равносметката от миналия парламент е, че основите са положени, но има още много работа за вършене в посока подобряване условията за българските предприемачи.

"Най-големият риск е безвремие. Защото светът се променя, а липсата на парламент и редовно правителство спира важни промени в законодателството. Виждаме, че ние работим добре с правителствата и министрите, но за да се случи тази промяна на икономиката по посока индустрия с висока добавена стойност, ни трябва работещ парламент", казва Василев.

Както той отбелязва, за да се изпълнят повечето от заложените промени по Плана за възстановяване и устойчивост и България да получи втория транш средства, е нужен работещ парламент, а такъв не се очертава да има поне до средата на октомври. Вследствие дори в най-оптимистичния сценарий парламентът ще разполага едва с два месеца и половина, за да приеме 22 законодателни предложения, преди сроковете да изтекат и да бъдат блокирани средствата към страната. При това два месеца, ако се приеме, че парламентът приеме в кратки срокове правилата за работата си, сформира комисии и най-важното - не губи и малкото си време в обиди от трибуната.

Изпълнението на тези условия чисто технически би било невъзможно, ако трябва всяко предложение да бъде разглеждано поотделно. Според Нецова обаче има възможност за по-бързо приемане: например чрез обединяване на промените, за да минават като сборни законови пакети. Процедурните изисквания сочат, че тези законопроекти и предложения ще трябва да бъдат внасяни наново, но тъй като вече са били обсъждани и е силно вероятно следващият парламент да е близък до огледален на предишния, народните представители ще са запознати и може да се очаква дискусиите да протекат по-бързо.

В сценария, в който това не се случи, България няма да получи навреме 724 млн. евро - втория транш от Плана за възстановяване.

Ако обаче тази трудност бъде преодоляна успешно, не липсват идеи за допълнително подобряване на средата - и отвътре, и извън парламента. От BESCO вече са започнали съвместна работа с университетите в страната за изготвяне на нови законови предложения в сферите на технологичния трансфер, ангелските инвестиции, както и дистанционната работа. Част от тези предложения отново попадат в изискванията за модернизация, заложени като по-далечни промени, нужни за получаването на пари Плана за възстановяване.