Start Up

Стръмният път към стартъп визите

България скоро ще има работеща виза за стартъп предприемачи, но с нужда от подобрения

Йоан Запрянов

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

България скоро ще има работеща виза за стартъп предприемачи.
Изискванията към желаещите ще са силно завишени спрямо други страни.
За да бъде подобрена визата, са нужни законови поправки и работещ парламент.

България отдавна мечтае да си лепне етикет, че е иновативен притегателен център за околните страни извън Европейския съюз. Нещо като Силициева долина на Балканите. Но ако това донякъде се случва и IT секторът става все по-значим, то не е благодарение на държавата, а въпреки нея. Една от малкото инициативи, достигнали поне до частичен успех, е стартъп визата, която позволява на предприемачи от трети страни да пребивават в България, за да създадат своя стартираща компания или да пренесат бизнеса си на територията на страната. Тази възможност бе вкарана в Закона за чужденците през пролетта, но, понеже няма нормативна уредба, стартъп визи все още няма. Те ще се появят до края на тази година, но в първоначалния си вариант ще са с по-рестриктивни изисквания, отколкото в която и да било друга европейска страна.

Обяснението е, че към темата има два различни погледа. Българската стартъп асоциация (BESCO), организацията, инициатор на идеята, иска България да има проста и достъпна виза за предприемачи, които да внасят живот в стартъп екосистемата. Амбициозната им визия е страната да се позиционира като "пясъчник", в който да се експериментира. Техният романтизъм се посреща от здравия реализъм на Министерството на икономиката под ръководството на Кирил Петков, което залага на силно рестриктивни първоначални изисквания за получаването на виза, които да ограничат евентуални злоупотреби. На фона на противоречията и недоволството на Брюксел от програмите за визи или гражданство срещу инвестиции, прилагани от редица страни (България включително), това е разбираемо. А идеята е, след като веднъж се смаже механизмът, изискванията да бъдат смекчени.

Въпросът е обаче дали при предложените изисквания въобще ще има интерес към визата и защо даден предприемач би предпочел да дойде в България, а не да иде в Холандия или Естония например. Отгоре на всичко има и множество други детайли, които трябва да бъдат изчистени на законодателно ниво - но за тази цел е нужен парламент, който да работи за повече от два месеца. Такъв България няма.

Голямата битка, която човек трябва да води, за да стигне до реформи, е срещу администрацията. Правилните разбирания, визия, морал, всичко това са важни неща. Но на нас ни трябват политици, които да могат да се борят с администрацията.

Добромир Иванов

председател на BESCO

Всички искат визи

"Още в началото, когато създадохме стартъп асоциацията през 2017 г. и питахме други компании и организации какви са им проблемите, стартъп визите се появяваха много често като идея", казва Добромир Иванов, председател на BESCO. Визите често се бъркат със сините карти, които биха позволили значително по-лесно наемане на служители от съседни страни, които не са членки на ЕС - друга от инициативите на стартъп екосистемата и компаниите от IT сектора.

До този момент от BESCO са работили с трима министри на икономиката. Първоначално инициативата е подета от Емил Караниколов през 2018 г., а в края на 44-ото Народно събрание, чрез помощта на наследника му Лъчезар Борисов, стартъп визите са регламентирани чрез Закона за чужденците. Накратко, законът казва, че предприемачи от трети страни могат да получат виза D и да пребивават в България с цел развиване на иновативен бизнес - но само в България. Оттам нататък се предвижда отчетност на годишна база.

Проблемът е, че за да заработи законът, е нужна наредба на министерството, която да регламентира и критериите за въпросната виза. Тази работа се пада на настоящия служебен министър Кирил Петков, който има по-различна визия от BESCO за изискванията.

"Ние мислим на нещата по по-прост, предприемачески начин. Как възможно най-лесно една компания да дойде в България. Министерството и Кирил Петков мислят как да няма злоупотреби, как да има контрол и как цялото това нещо да проработи. Ние имаме разминавания, но когато ги обсъждаме, разбираме откъде идват и на какво се дължат различните гледни точки", казва още Иванов.

Така например според предложените критерии от министерството, България ще търси предприемачи, които вече продават на компании от Fortune 500, имат инвестиция от поне 50 хил. евро или са с диплома от топ 50 университета в света. Последното изискване звучи и малко надменно, предвид че България няма нито един университет в топ 1000 (хиляда) на света. За сравнение, Естония има само едно твърдо изискване за искащите да основат стартъп на нейна територия: да имат 1920 евро за една година (виж таблицата). Общественото обсъждане на критериите приключва на 20 септември.

Разбира се, не всеки предприемач трябва да покрива всички критерии. Крайното решение дали даден кандидат взима виза или не ще се прави от комисия, в която ще влизат и инвеститори заедно със заместник-министри на икономиката и образованието. Когато наредбата влезе в сила и бъде избрана комисия, която да преглежда кандидатури, една заявка трябва да преминава за максимум 14 дни.

Битката с администрацията (и парламента)

Критериите не са единствената спънка пред създаването на работеща стартъп виза. Иван Василев, заместник-председател на BESCO, казва, че има и други проблеми пред евентуалните желаещи, например, че всички документи към администрацията трябва да се случват на български. "В цяла Европа за виза се кандидатства само на английски. Изключението е Испания, но има 500 млн. души по света, които говорят испански. В България ще трябва да се кандидатства задължително и на български."

"Ироничното е, че по нашите предложения има пълен консенсус и ние се шегуваме, че имаме 240 депутати. Но парламентът просто работи по два месеца и не може да бъде прието нищо, включително кандидатстването на английски език", казва Иванов.

Затова изводът и на двамата представители на асоциацията е, че нито стартъп визата, нито която и да било от другите инициативи на стартъп асоциацията може да заработи, докато няма работещо Народно събрание. А не както сега - с по няколко месеца турбулентен живот, в който едва се избутват най-спешните задачи. Отделно плаващите политически пластове означават и че BESCO по всяка вероятност ще работи с още министри на икономиката през следващата година. Иванов и Василев обаче казват, че това няма да е проблем, защото досега всички министри и парламенти са били съгласни с идеите им. Накратко имат широка подкрепа, но не и време.

В цяла Европа за виза се кандидатства само на английски. Изключението е Испания, но има 500 млн. души по света, които говорят испански. В България ще трябва да се кандидатства задължително и на български.

Иван Василев

зам.-председател на BESCO

Разбира се, най-важният въпрос е доколко въобще има интерес към България. Според Иванов и Василев такъв безспорно има. "От момента, в който мина промяната в закона, започнаха да ни заливат в LinkedIn и Facebook с въпроси как да го направят. Въпроси от Молдова, Украйна, Русия, балкански държави и т.н., без да сме го рекламирали", добавя Иванов.

Когато стартъп визата в България заработи, е нормално зад нея да има и цялостна кампания за привличане на предприемачи - така, както Полша например целенасочено търси квалифицирани специалисти от Украйна през последното десетилетие. И същевременно ще трябва да се конкурира с по-добре развити страни (и стартъп екосистеми), с по-ниски изисквания за стартъп виза. В идеалния вариант BESCO предвижда визата да докара в страната 2000 стартъпа в рамките на десет години.

"За нас това е маратон. Холандия и Естония са добър пример, да, но ние гоним български вариант, който да вземе най-добрите практики и да бъде направен по-добре. Холандия има супер виза, но тя е супер и по други критерии. Там хората, които отговарят за стартъп визите, са бивши предприемачи и инвеститори, хора, които знаят какво се търси. Ние разчитаме, че ще стигнем дотам в бъдеще време, че това е процес", казва Иванов.

Василев добавя: "България ще има много хубава стартъп виза. Просто не сега."