ЦИК обяви избраните депутати, после започна да ги променя заради "Възраждане"

"Капитал" запита говорителя на ЦИК Росица Матева какво е законовото основание за това решение.

Законодателят не е уредил изрично възможността кандидатите да се отказват преди полагане на клетвата, но не е добре парламентът да започне работа с по-малко от 240 депутати, колкото е по конституция, заяви тя. В противен случай, ако избраният за депутат не положи клетва не встъпи в мандата си при конституирането на новия парламент, пак ЦИК ще трябва да обяви нов народен представител на негово място, добави Матева.

Това обаче са аргументи по целесъобразност, които не се основават на закона, и самата Матева индиректно го потвърждава с думите си. Един административен орган, какъвто е ЦИК, не може да извършва действия, които "законодателят не е уредил изрично". Подобни процедури, когато са уредени в закона, изрично се придружават със срокове, което би изключило сегашната конфузна ситуация да се пренаписва обнародваният списък на депутатите.

Единствената възможност, която урежда Изборният кодекс, е за кандидатите, които са избрани едновременно от две листи - в еднодневен срок от узнаване на резултатите те могат писмено да заявят в ЦИК от коя листа желаят да останат избрани. Този срок е изтекъл още на 6 октомври, доколкото ЦИК официално обяви резултатите на 5-и, а те всъщност бяха известни и преди това. Ако такова заявление не бъде подадено в срока, ЦИК обявява съответния кандидат, класирал се и по двете листи, за избран от изборния район, в който първо е бил регистриран за народен представител. В другата листа, от която той отпада/се е отказал, ЦИК обявява за избран първия по ред неизбран кандидат в листата.

Никакви други процедури за отказ на избрани депутати законът не предвижда. Въпреки това в течение на няколко кампании ЦИК утвърди порочната практика да приема заявления от избрани депутати с искане да не бъдат обявявани за избрани. Тази практика бе въведена през 2014 г., за да обслужи Делян Пеевски, който се яви на изборите за европарламента, а след като бе избран, се отказа, защото решил да остане депутат в България. През 2019 г. същото нещо се повтори в евроизборите с Пеевски и Мустафа Карадайъ. После и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се възползва от тази възможност да се откаже от мандат в парламента, както направи и след сегашните избори.

В случая обаче тази процедура е дописана. Според Изборния кодекс ЦИК обявява получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден, а имената на избраните народни представители е длъжна да обяви не по-късно от 7 дни след изборния ден, т.е. този срок изтича на 9 октомври. До този момент десет избрани за депутати са освободени от задължението да встъпят в мандат по тяхно заявление, сред тях - и Бойко Борисов.

Любопитното е, че в този срок ЦИК приема и удовлетворява заявление на Димитър Аврамов (ДПС) да бъде заличен от списък А (на избраните с преференции) като избран от монтанската листа, което също не е уредено като процедура в ИК и първоначално предизвика объркване, че Аврамов се е отказал от депутатския мандат. Всъщност това е друга услуга за известния депутат, който се сочи като един от основните брокери на ромски гласове в Монтанско, и чието наказателно дело за рекет още докато беше в редиците на ГЕРБ, безнадеждно потъна в спецпрокуратурата. Като е заличен от монтанската листа, Аврамов остава избран от видинската, но този избор той е трябвало да направи в еднодневен срок от обявяването на резултатите. Понеже е закъснял, услужливата ЦИК го вади направо от списъка с преференциално избраните, каквато опция също няма в закона, за да го остави в другата листа. По същото време, в петък, ЦИК заличи от списък Б на кандидатската листа на "Възраждане" Деян Николов, броени дни след като стана известно, че регистрирал търговска марка "Костя Копейкин". Николов остава вън от парламента, като обясни, че отказът му бил по лични причини.

Заявлението на Юлиян Губатов, избран и обявен за депутат като трети във варненската листа на "Възраждане", е подадено на 10 октомври, понеделник, извън всякакви срокове и след като решението на ЦИК за окончателния списък на депутатите е публикувано на сайта на комисията още в петък. В заявлението си Губатов иска да не бъде обявяван за депутат от варненската листа, но тъй като това няма как да стане, защото той вече е обявен, ЦИК решава, че неговото изрично заявление всъщност не казва това, което иска да каже. "Подаденото заявление следва да се счита като заявление от Юлиян Каменов Губатов да не встъпи в правомощията си, тъй като същото е подадено след приемането на Решение №1564-НС от 7 октомври 2022 г. на ЦИК (за обявяване на депутатите - бел. ред.)", мотивира се ЦИК. И като приема, че това заявление всъщност е друго заявление, ЦИК заличава Губатов от листата на "Възраждане" във Варна. По същия начин ЦИК заличава и четвъртия в листата Светослав Тодоров, който е подал заявлението си едновременно с това на Губатов, и обявява за избран Коста Георгиев Стоянов, човек, който до момента не бил депутат и е публично неизвестен. С какво той е толкова важен, че да се пренарежда извънредно списъкът на депутатите, тепърва вероятно ще стане ясно, но в случая от значение са поведението на ЦИК и начинът, по който прегазва закона за хатъра на една или друга партия.