Новият парламент: агония за всички. И за победилата ГЕРБ

Засега политическата криза изглежда единствено в полза на президента Румен Радев, който обаче заедно с предимствата на проточващото му се служебно управление неизбежно ще понесе и неговите негативи.

"Ще става все по-смешно"

В продължение на близо шест часа в сряда в четири гласувания, от които два балотажа, депутатите не успяха да изберат председател на парламента. Причината беше, че нито един от издигнатите за поста не получи необходимия брой гласове на повече от половината от присъстващите в пленарната зала народни представители. Временният председателстващ Народното събрание Вежди Рашидов, който като най-възрастен откри тържественото заседание, нямаше как да го прекрати, защото, без да бъде избран председател, не може да бъде насрочено ново заседание на парламента. Това блокира и конституирането на парламентарните групи, които трябваше да бъдат определени също след този избор.

В омагьосания кръг, до който се стигна, никой нямаше идея как да се излезе от него. В крайна сметка след второто неуспешно гласуване и умуване какво да се прави Рашидов обяви дълга почивка до 10 часа в четвъртък, когато процедурата по избор на председател трябваше да продължи до постигане на реален резултат. Решението му беше посрещнато със смях от част от депутатите в залата, което го принуди да възкликне: "Смешно! Ще става още по-смешно!"

Пускането на "часовника" на същото заседание отново сутринта в четвъртък поне до този момент възпроизвежда същата патова ситуация с неясен изход. Забелязват се обаче и опити за подход "извън кутията на мисленето" - като предложения за приемане на критерии за личността на председателя на НС и търсене на реално обединяваща фигура, което може да доведе и до нестандартно решение.

Проблемът дойде оттам, че и двете най-големи партии в парламента - ГЕРБ и "Продължаваме промяната", не отстъпваха и настояваха техният кандидат да продължи да участва в надпреварата. ГЕРБ номинира за поста бившия транспортен министър от третото правителство на Борисов Росен Желязков, а ПП издигна бившия председател на предишния парламент Никола Минчев. В същото време нито един от тях не успя да събере необходимия брой от 121 гласа, за да бъде избран. При първото гласуване Желязков получи 103 гласа от депутатите от ГЕРБ и ДПС, а Минчев беше подкрепен от ПП, БСП и ДБ, които имат общо 98 депутати. При второто гласуване се получи същата ситуация, като този път гласовете за Минчев бяха повече от тези на Желязков, останал без подкрепата на ДПС, които междувременно издигнаха свой кандидат - Йордан Цонев.

Така стана на практика невъзможно събирането на нужното мнозинство. За това допринесоха също "Възраждане" и "Български възход", които не пожелаха да вземат страна в надпреварата между ГЕРБ и ПП за председателския пост, а техните гласове бяха ключови, защото можеха да решат избора.

Вторите планове

По време на безуспешните опити за избор на председател на Народното събрание депутати от ПП обясняваха неофициално, че една от целите на издигането на Минчев е, че гласуването може да изкара на светло евентуалното задкулисно мнозинство около ГЕРБ.

Това вероятно доведе до решението на ДПС да номинират Цонев, така че да не гласуват отново за кандидата на ГЕРБ. Въздържането на депутатите от "Възраждане" при всички гласувания може да се обясни със заявката на лидера й Костадин Костадинов да бъде опозиция, независимо кой ще управлява. Същата тактика на бившия служебен премиер Стефан Янев пък вероятно е свързана с очакването му да получи третия мандат за съставяне на правителство, ако първите два се провалят - депутатите на "Български възход" не дадоха подкрепата си за нито един от двамата кандидати на балотажа, за да останат равно отдалечени от всички, с които биха преговаряли за мнозинство.

Вторият ум

По-късно съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов предложи изход от създалата се ситуация с компромисно решение - двамата номинирани от ГЕРБ и ПП за председател да ръководят работата на парламента на ротационен принцип, което лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов прие веднага, а БСП изрази резерви към подобен формат, който според Корнелия Нинова е екзотика и "на ръба на конституцията".

Още по-късно същата вечер на извънреден брифинг лидерите на "Продължаваме промяната" обявиха, че оттеглят кандидатурата на Никола Минчев за поста. Асен Василев каза, че правят това според обещанието си да са конструктивна опозиция и защото ротационен председател на НС не е решение. Кирил Петков уточни, че ПП няма да гласуват за кандидата на ГЕРБ, което не изключва нови затруднения за математическо мнозинство.

В четвъртък и ГЕРБ решиха да оттеглят кандидатурата на Желязков, което върна процедурата в изходна точка. Ако тя продължи в същия дух, на помощ може да дойде прилагането на различни парламентарни хватки като тайно гласуване или изкуствено сваляне на кворума с отсъствие на депутати, за да се стигне до някакво мнозинство, но така и особено в конкретния случай ще проличат и негласните договорки.

При всички случаи безпрецедентната ситуация в първия ден на новото Народно събрание дава насока и за това, което може да се очаква при опитите да бъде съставено управляващо мнозинство за редовно правителство

Хибридната позиция на Радев

Интересни развития очертава и все по-агресивната намеса на президента Румен Радев в политиката. От една страна, тя произтича от функцията му да управлява на практика еднолично страната при отсъствието на парламент, от друга, се вписва в характерното за доскорошното статукво хибридно политическо поведение.

В изказването си пред парламента в сряда Радев зае антизападните и антинатовски позиции на БСП и "Възраждане", като обяви за "военолюбци" тези, които подкрепят Украйна в защитата й от руската военна агресия. "Искрено се надявам, че подобни военолюбци ще бъдат малцинство в 48-ото Народно събрание", заяви Радев, визирайки лансираната теза за необходимостта от "евроатлантическа коалиция" с мандата на ГЕРБ.

В същото време в сегашното правителството на президента бяха върнати редица спорни кадри, свързани с модела на ГЕРБ и ДПС, де факто управлявали заедно до пролетта на миналата година.

Дали се основателни подозренията за задкулисни договорки с Радев ще проличи и от реакциите в парламента на намерението на "Демократична България" да предложи рамка за ограничаване на правомощията на служебните правителства - с конкретни текстове какво могат и какво не могат да правят. Защото според обединението това, което наблюдаваме в момента, дори не е президентска република с разделение на властите, а вредна за страната форма на едноличен режим.