Всички чакат третия мандат

При това развитие ситуацията към момента изглежда така:

• С паритета между двете най-големи политически сили ГЕРБ и ПП първият и вторият мандат изглеждат обречени, дори при предложен състав на правителство.
• Известен шанс за съставяне на кабинет има с третия мандат, при който биха могли да се замаскират неприемливи колаборации под формата на програмен или експертен, но вероятността това да се случи засега не изглежда голяма.
• Крайната дума за това коя от останалите формации извън ГЕРБ и ПП ще получи третия мандат обаче ще е на президента, а от решението му до голяма степен ще зависи дали е възможно съставянето на някакво правителство или ще се върви към предсрочен вот.

В този сложен танц между парламента и президента има само две ясни неща. Едното е нежеланието на част от формациите да отидат отново на предсрочни избори заради реалната опасност да се повтори същият резултат. Другото е страхът, че ако и този парламент се провали, избирателите ще продължат да наказват партиите с още по-ниска активност, а тази, която бъде нарочена за главен виновник, може да получи червен картон, както се случи с партията на Слави Трифонов "Има такъв народ". По тази причина градусът на политическото противопоставяне в сегашното Народно събрание е значително по-нисък в сравнение с предходните три. Това прави възможни официални срещи и разговори между непримирими политически опоненти като ГЕРБ и ПП или ГЕРБ и БСП например, които иначе едва ли биха седнали на една маса. Липсват и бурните скандали в пленарната зала, а по-голямата част от гласуваните важни решения минават с голямо мнозинство, при някои дори и конституционно.

Кой как гледа към предсрочния вот

Първата политическа сила ГЕРБ няма интерес от предсрочни избори за парламент заради предстоящите догодина местни избори. До голяма степен силата на партията се крепи на позициите й в местната власт, а участието в държавното управление е ресурс, чрез който формацията на Борисов може да задържи влиянието си в областните градове и по-малките населени места. По същите причини ДПС също не желае нови избори, а се надява чрез включването си в някакво мнозинство да получи отново излаз към властта. В ДБ са скептични, че евентуални нови избори ще възпроизведат много по-различна парламентарна конфигурация от сегашната и пред тях отново ще стои дилемата за някакъв вид партньорство с ГЕРБ. Представители на ПП също казват, че преобладаващото мнение в партията е, че не може да се предвиди какво би се променило при избори напролет.

При нови избори пък изобщо не е сигурно влизането на "Български възход" в парламента, които едва прескочиха 4-процентната бариера през октомври.

Най-драматично обаче е положението в БСП, които изглеждат притиснати като в менгеме. От една страна, социалистите не желаят да отидат отново на избори заради притесненията от нов рекорден срив. В същото време обаче и оставането на служебното правителство на президента Румен Радев на власт също е заплаха най-вече за лидера Корнелия Нинова и партийното ръководство - заради конфликта с назначаваните на управленски позиции представители на вътрешната опозиция в БСП. Опонентите на Нинова имат интерес сегашното ръководство на партията да се провали и от тази гледна точка евентуално връщане на БСП във властта би могло ако не да спре този процес, то поне да го тушира. По тези причини Нинова зае по-неутрална позиция в този парламент и държи открехната вратата и в двете посоки - както към бившите си коалиционни партньори от ПП, така и към ГЕРБ и ДПС. С гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП Вежди Рашидов беше избран за председател на парламента и беше върната хартиената бюлетина.

Всички тези страхове карат политическите сили да калкулират ползите и вредите от дилемата, която в най-скоро време трябва да решат - дали да сформират някакво правителство, или да отидат на предсрочен вот.

За бързи нови избори говорят само от "Възраждане" - с надеждата, че подкрепата за тях ще продължи да расте, както се случи на последните избори.

Сметките с третия мандат

В последната седмица в парламента се заговори по-сериозно за възможността да се сглоби евентуален кабинет с третия мандат, ако бъде връчен на най-малката парламентарна група - на "Български възход". Лидерът на партията Стефан Янев не отрича тази вероятност и дори намеква, че идеята е такъв евентуален кабинет да получи подкрепата на 160 депутати, което на практика е конституционно мнозинство.

Депутати приписват основната подкрепата за такъв вариант на ГЕРБ, ДПС и БСП, като участие в хипотетичното правителство да имат сегашни служебни министри и дори фигури от средите на десницата. От "Демократична България" отричат да са водени с тях подобни разговори, но не изключват между ГЕРБ, ДПС и БСП да се оформи някакво партньорство.

Частично слуховете за подобен сценарий с третия мандат започнаха да се подхранват и от Борисов. След като получи отказ от ПП за евентуално партньорство дори с третия мандат, лидерът на ГЕРБ заговори за "правителство по политики, при което няма да има никакво значение фигурата на премиера и министрите". "То ще е с кратък мандат - или до лятото, или до местните избори, или до евроизборите", каза Борисов. А в четвъртък директно заяви, че шансовете за сформиране на такова правителство са най-големи с мандата на "Български възход". Заместникът му в партията Томислав Дончев пък нарече такъв кабинет "политически стерилен", защото в него нямало да участват ярки политически фигури и ще разчита на подкрепа от "повече партии". "Един такъв модел може да не се окаже толкова лош", каза Дончев пред Нова TV.

Депутати от ГЕРБ оценяват по различен начин възможността да се случи такова правителство. Според едни участието им в такава конфигурация е с нулев шанс, според други такъв вариант е "възможен", а според трети вероятността е 50 на 50. На такъв процент залагат и от ДПС. От БСП също отричат с тях да са водени разговори за участие в подобна формула за управление и дори предполагат, че президентът ще връчи третия мандат отново на тях.

"Кръчмарят" е президентът

Всъщност всички тези сметки около третия мандат са малко без кръчмар, защото не е ясно на коя парламентарна група президентът ще го връчи. Борисов го призова да свика КСНС с идеята на него да се изясни на коя политическа сила ще бъде дадена последната възможност за съставяне на кабинет, но предложението му не се прие. "Преговорите за съставяне на правителство са между партиите, а не между президента и партиите. Аз не участвам в коалиции", каза в отговор Радев.

Очевидно поне засега президентът ще продължи да държи в напрежение партиите. С различна вероятност като получатели се сочат БСП, ДБ и "Български възход". От ДБ обаче са скептични заради сблъсъка им с президента по подкрепата за Украйна, който заради позицията им ги нарече "войнолюбци". Не е изключено все пак третият мандат да бъде даден и на Стефан Янев, но това би се случило, ако наистина се постигне договорка за съставяне на някакво временно правителство, в което със своя квота да участва и Радев.

По-вероятно изглежда, мандатът да отиде отново в БСП, въпреки че социалистите имат наъ-малък шанс да го реализират. Първо, защото ГЕРБ имат решение на национална конференция да не влизат в коалиция със социалистите. БСП трудно ще получи подкрепа и от ДБ.

Всъщност от това на кого ще бъде връчен третият мандат ще стане ясно и дали все пак ще бъде направен опит за сформиране на правителство в този парламент, или ще се отиде на поредните предсрочни избори. Според споделените от президента намерения по време на консултациите, ако се стигне до предсрочен вот, той да е в средата на март.