Една година президентска република
Дългото управление на служебното правителство не е нормална ситуация
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
След броени дни ще стане точно една година, откакто (с прекъсване от шест месеца) България се управлява изцяло от президента. По всичко личи, че тази демоверсия на президентската република ще се проточи поне още три месеца, а нищо чудно и повече. Това продължава толкова дълго време, че вече изглежда нормално на почти всички. Но не е.
Служебните правителства са замислени като временни синдици на държавата, които основно подготвят изборите за парламент и междувременно пазят от по-големи кризи. Президентът е замислен като церемониална фигура, която има по-скоро морален авторитет (ако сам си го извоюва), отколкото реална власт. Излизането извън тези функции в двата случая е проблем.
Когато хората избираха Румен Радев за президент, никой не предполагаше, че на него ще му се наложи да носи еднолично отговорността за оперативното управление толкова дълго време. Тогава се търсеше председател на надзорния съвет, а не изпълнителен директор. Оперативното управление на държавата е сравнително сложна задача, която иска компетентен, добре сработен и доста голям екип от хора. Само министрите и техните заместници са около 100 души. Освен тях има шефове на агенции, областни управители и полицейски управления. Поемането на реалния контрол върху държавата изисква да имаш под ръка няколкостотин души и да организираш ефективна комуникация между тях, така че всичко да се движи в една посока. Президентството обаче е структурирано по-скоро като фондация - там работят няколко десетки експерти и е практически невъзможно да се поддържа работещ екип за изпълнителната власт.
В момента обаче такъв екип някак е събран, но задържането му в служебното правителство показва друг проблем - изпълнителната власт е практически безконтролна. В повечето време кабинетът управлява без парламент и може да прави, каквото си реши. Политиката (ако има) се формулира от президента, но тя не е минавала през никакво публично одобрение като например избори или гласуване в парламента. За кратко време проблемите, които могат да се появят от това са малки. При година и половина псевдопрезидентска република обаче дефектите вече се усещат.
Тази ситуация не е нито предизвикана, нито вероятно дори желана от президента. Политическата криза е като стрес тест за цялата държава и институтът на служебното правителство очевидно има нужда от промяна или по-скоро дори отмяна.
3 коментара
Нищо общо с действителността. Нямаме президентска република. Просто депутатите гледат само кокала и не им остава време за управление на държавата. Президентът се опитва да им налее акъл в глави ама не успява. Щото главите им пълни с мисли за кокали.
Интересна теза за временен синдик. Същата не беше толкова силно защитавана, когато дойде първият служебен кабинет, а вътре евтината версия на Джон Траволта и неговият верен шут с нелепите вратовръзчици с флорални мотиви започнаха да правят преструктурирания и политики, сякаш са редовно избрани...
Аз нямам нищо против служебният кабинет да продължи още три месеца, стига да бъдат положени максимални усилия ПП-ДБ да бъдат маргинализирани до край, дай боже Кироасен и Христос Иванов да бъдат изкарани от политиката, а в промеждутъка да се задействат и с оправянето на мазаляците след тях.
Пропартийната ПП/ДБ пропаганда е на max!
Авторът на тия импромптюта беше също толкова способен журналист и по времето на Плевнелиевите служенбни и на предишните Радеви, пък нямам спомен да е изригвал.
Да изясним, че служебно правителство е предвидено в Конституцията тогава, когато политическите играчи не могат да излъчат редовно. Е, политическата дисфункция е видима от една година и повече и няма защо да се вини за това тъничката книжка с основния закон, а - ако има аналитичен капацитет - е логично да се обясни причината за политическата дисфункция.
Политическото се маргинализира ударно. Червените вместо да се занимават с правата на работещите бедни, взеха да обгрижват ЛГБТ, а т.н. десни се сплотиха около хранилките на фондации и НПО - агенти на влияние, които им осигуряват медиен и социален рахат.
Тази система от говорещи глави обезсмисли т.н. представителна демокрация, защото политическата върхушка отдавна не представлява суверена и неговите интереси, а донорите си (фондациите и НПО-тата агенти на влияние) и техните интереси.
Да припомням ли масовата нагласа сред българите за отказ на БЮРМ от допускане до преговори за членство и какво направи подпиращото се на "експертизата" на Весела Чернева от НПО-то ЕСПЧ редовно (!) правителство на Кироасен и парламентарното мнозинство от партии на НПО хранилка?
А може би политическите субекти в парламента успяват да прокарват своите и на спонсорите си интереси без да вадят кестените от огъня в изпълнителната власт?
Мисля идентично на Quandt, че колкото по-скоро шмекерите от ПП/ДБ се изхвърлят оп политиката, толкова по-скоро има шанс да станем по-бяла държава.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.