Шенген залязва зад хоризонта

Тоест, гласуване ще има, България и Румъния все пак бъдат отхвърлени, заради противопоставянето на поне тези две страни. Въпреки, че румънците имат повече подкрепа от нас на този етап, но и силна дипломация и решителност, до разделяне на 8 декември няма как да се стигне.

Според процедурните правила темата може да влезе отново в дневния ред на министрите на ЕС още в началото на следващата година въпреки отрицателния вот тази седмица. "Теоретично е възможно на следващо заседание на Съвета новото председателство да предложи отново проект на решение. Председателят на ЕС предлага и определя дневния ред", казва за "Капитал" дипломатически източник в Брюксел. За разлика от чехите обаче, които не само приоритизираха разширяването на Шенген, но и работиха усилено дипломатически това да се случи, не така стои въпросът със следващия председател на съюза от 1 януари 2023 г. - Швеция.

В тази връзка очаква се темата още дълго време да не бъде на дневен ред в ЕС, а идеята за разделяне на България и Румъния трудно ще намери нужните поддръжници и подкрепа в следващите месеци. Подобно решение трябва отново да бъде гласувано в Европейския парламент и да има единодушие от всички държави членки за в Съвета.

Въпреки това дипломацията трябва да продължи и усилията не бива да бъдат прекъсвани.

Различни реакции в България и Румъния

Отговорът на българските власти бе непоследователен през седмицата. От остри реакции и заплахи за ответни мерки в понеделник, до отстъпки и признаване на грешки във вторник. Според изказването на президента Румен Радев от Тирана Народното събрание трябва да приеме законите по Плана за възстановяване и устойчивост, които касаят съдебната реформа. "Имаме всички шансове догодина България да се присъедини и това го знам от разговори с европейските ни партньори, включително и с Рюте. Но това, до голяма степен, зависи от нас и от това как ще играем на терена на дипломацията" добави той. В сряда се разменяха предимно обвинения между политиците защо "полетя гълъбът за Шенген".

В същото време румънците не се отказаха до последния момент, използвайки всички възможни козове и лостове. "През последните месеци Румъния беше отворена и работи в тясно сътрудничество с европейските институции и властите в Швеция, Холандия и Австрия. Отговорихме на всички притеснения и доказахме, че страната ни заслужава да бъде в Шенген. Убедихме Швеция и Холандия да ни подкрепят. Продължаваме да работим в тясно сътрудничество с австрийските власти. Продължаваме да работим за постигане на положителен резултат възможно най-скоро по отношение на пълноправното присъединяване на страната ни към Шенгенското пространство", каза румънския евродепутат Зигфрид Мурешан (ЕНП).

Евродепутатът Рареш Богдан (ЕНП) също заяви пред местната телевизия Antena 3, че "не можем да чакаме още една година, още едно отлагане".

Как се стигна дотук и какво губи България от това, че не е в Шенген

Шенген идва със задължения - "За да имате привилегията да бъдете член, вие сте обвързани с условия като: ефективно управление на външните граници, единни шенгенски визи, сътрудничество с правоприлагащите органи в други държави, връзка с информационни системи, като например Шенгенската информационна система. Всичко това с цел поддържане на сигурността в района и в съответствие с основните права. България, Румъния и Хърватия категорично доказаха, че са изпълнили всички тези условия.", коментира комисар Илва Йохансон при анонсирането на официалното отпадане на мониторинга за България и Румъния.

Но и много ползи за икономическото и социално развитие на регионите - Шенгенското споразумение е базата за две от четирите основни свободи в ЕС - на движението на стоки и хора (другите две - капитали и услуги, доста по-лесно прескачат граници). Това е съществено за вътрешния пазар на съюза. Изследване от 2014 г. на двама икономисти за The World Economy доказва, че самото членство в Шенген е отговорно за 0.09% ръст на двустранната търговия между страните в споразумението всяка година.

Очевидните предимства включват още: по-малко опашки по границите и съответно по-бързо придвижване на стоки и хора. Това е от изключителна важност за транспортния и логистичния сектор, които в България са доста силни, и ще помогне за намаляването на разходите и увеличаване на ефикасността. Вдигането на границите отваря още повече възможности за работа, бизнес, кариерно развитие в съседните страни. Държавите в Шенген си разделят разходите за опазване на външните граници, а самите гранични държави получават допълнително и експертна помощ.

От всичко това България и Румъния ще бъдат лишени още известно време.

Лицемерието в колебаещите се държави

Проблемите в България и Румъния са много, но не са повече от тези в останалите страни членки на шенгенската зона. "Въпреки това, в контекста на ширещата се организирана престъпност в Холандия и продължаващата борба на страната за овладяване на убийствата, свързани с организирани престъпни групи - включително това на разследващия журналист Питър де Врис в Амстердам посред бял ден - позицията на страната рискува да изглежда като лицемерна.", коментира Антон Писароглу, експерт по европейска политика и сигурност, пред брюкселското издание на Политико.

Той споменава и Швеция, която "в момента е в плен на вълна от престъпност, преобърнала нейното общество и вътрешна политика" и резултатите на Австрия по отношение на върховенството на закона и корупцията, политическите скандали, свързани с Русия и скорошното падане на правителство.

Но докато фактът, че Румъния и България продължават да се сблъскват с предизвикателствата на корупцията и бавното си развитие, е неоспорим, тези проблеми все още могат да бъдат решени от вътрешността на Шенгенската зона по-бързо и ефективно. В същото време, изолирането на двете балкански държави за сметка на присъединяването на Хърватия, ще продължи да разделя ЕС, да подклажда антиевропейски вълнения сред гражданите да задълбава проблемите и несигурността в региона, в момент на засилващи се крайно десни партии и война на континента. Това е послание, което си струва да бъде предадено на държавите, противопоставящи се на влизането на България и Румъния в Шенген.

Нидерландският премиер Марк Рюте Източник: Reuters