Халосният патрон "Габровски" на ГЕРБ

- Първо, от начина, по който ГЕРБ и кандидатът им за премиер подходиха в разговорите с останалите политически сили в парламента, или по-скоро с тези, които се отзоваха на поканата. По време на срещите не стана ясно нито с каква програма ще бъде избран този кабинет, ако бъде избран, нито кои ще са фигурите, които ще я изпълняват. Всички опити на част от формациите да разберат повече и по двата въпроса се удряха в стената на мълчанието на кандидата за премиер. В документа, представян като програма, бяха бланкетно споменати приоритети като членството в еврозоната и Шенген, както и конституционна реформа, без да е ясно каква. Отговор нямаше и на въпроса кои ще са номинациите за министри, за които се търси подкрепа.

- Второ, самият състав на предложения от Габровски кабинет. Той беше промотиран като експертен с кандидати за министри, гравитирали около формации както в левия, така и в десния спектър. Оказа се обаче, че една част от тях са били на високи постове в правителствата на Симеон Сакскобургготски (НДСВ и ДПС) и Сергей Станишев (БСП, НДСВ и ДПС), други са от втория ешелон на властта по време на трите кабинета на Борисов, а трети са били свързани с десни формации, които обаче от доста години са близки до ГЕРБ. При това номинациите бяха на хора, които едва ли могат да получат подкрепа от БСП или "Демократична България", каквито може би са били намеренията с включването им в състава на правителството на Габровски. Няма как да бъдат привлечени гласовете на социалистите например с номинацията на Меглена Плугчиева за министър на екологията, която от доста години не е в редиците на социалистическата партия. Същото се отнася и за предложения за транспортен министър Прошко Прошков, който след като първоначално беше в ДСБ, после в партията на Меглена Кунева - ДБГ, стана общински съветник в София първо от "Синята коалиция", а през 2019 - с листата на ГЕРБ.

Този подход при избора на проектокабинета по-скоро може да се определи като "отбиване на номера", както заяви от трибуната и съпредседателя на ДБ Христо Иванов, отколкото като сериозно намерение на спечелилата изборите ГЕРБ да реализира връчения й мандат за правителство. И ще послужи за оправдание пред по-широкия кръг избиратели на партията на Борисов за евентуалния провал на следващите два мандата. Миналата седмица лидерът на ГЕРБ заяви, че ако Габровски не бъде избран, партията му няма да подкрепи евентуално предложение за кабинет на втората политическа сила ПП и ще води разговори за третия мандат само ако неврохирургът отново бъде номиниран за поста. Нещо, което едва ли ще се случи предвид отхвърлената му от депутатите в сряда кандидатура.

ПП сега са на ход

Въпреки че шансовете за сформиране на правителство с втория мандат също са минимални, от ПП заявиха готовност заедно с ДБ да предложат правителство на малцинството. Подобно намерение двете формации обявиха още преди около три седмици. Тогава те обявиха, че ще търсят съгласие по девет приоритета, около които биха търсили подкрепа от останалите политически сили в парламента. Сред тях са промени в конституцията за премахване на неограничената власт на главния прокурор, отказ от връщането на хартиената бюлетина в изборите, приемане на законопроекта за КПКОНПИ и законодателни промени, свързани с отнемането на възможността ръководителите на службите да се назначават с указ на президента. От ПП в сряда изпратиха писмо със законодателните инициативи на останалите формации в парламента. Още отсега е ясно обаче, че ГЕРБ, БСП и ДПС няма да отстъпят от приетите промени в Изборния кодекс, които елиминират смисъла от машинното гласуване.

Президентът Румен Радев наложи вето на изборните поправките в сряда, но председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова и лидерът на БСП Корнелия Нинова вече заявиха, че те ще бъдат прегласувани такива, каквито бяха приети. По време на дебата за номинацията на Габровски за премиер Нинова видя възможност за разговори за правителство с втория мандат, но предлаганата формула от партията на Кирил Петков и Асен Василев - за правителство на малцинството само от ПП и ДБ, едва ли ще я удовлетвори.

Лидерът на БВ Стефан Янев пък поиска подписване на коалиционно споразумение срещу евентуална подкрепа за втория мандат.

Ден след като ПП и ДБ обявиха намерението си да предложат правителство на малцинството с втория мандат, от формацията на Кирил Петков и Асен Василев обявиха и номинацията си за премиер - на бившия министър на образованието от правителството на Петков - Николай Денков.

В мъглата на третия мандат

В сряда депутати от различни парламентарни групи бяха скептични, че може да се сформира правителство с третия мандат. Още повече че продължава да има неяснота на коя от парламентарните групи ще го връчи президентът. Готовност да го получи засега е заявил само Стефан Янев, който неотдавна каза, че целта му е да постигне конституционно мнозинство от 160 депутати за подкрепа на евентуален кабинет. Към него той включва ГЕРБ, ДПС, БСП и ДБ, което е почти изключена вероятност.

Депутати от дясното обединение не виждат възможност да подкрепят правителство с мандат на БВ заради неясните икономически кръгове, които стоят зад партията на Стефан Янев. Не е съвсем сигурно, че и ГЕРБ ще даде подкрепата си за такова правителство, въпреки че от партията на Борисов казват, че тепърва предстои да се претеглят плюсовете и минусите на такъв вариант. Мнозина от тях разчитат подкрепата на БВ за Габровски като знак за готовност неврохирургът да бъде номиниран отново, ако третият мандат отиде при Стефан Янев. Самият той обаче отхвърли такъв вариант, защото това би означавало да влезе в задкулисни договорки, каквито не желае да прави.

Не е ясно на този етап и дали Борисов ще е склонен да влезе в коалиция с мандата на БВ и да подкрепя правителство, върху което той няма контрол. Депутати от ГЕРБ отправиха призиви за това и в пленарната зала.

Вероятността обаче президентът да даде мандата на дясното обединение е нищожна заради геополитическите им противоречия за войната в Украйна. Съвсем обречен пък изглежда вариантът БСП отново да получи последната възможност за съставяне на правителство. Най-малко защото от ГЕРБ изтъкват, че имат решение на партиен форум да не влизат в коалиция със социалистите. От БСП пък са наясно, че няма как да сформират правителство без подкрепата на ГЕРБ. "Без подкрепата на ГЕРБ ще бъде трудно да има правителство", призна зам.-председателят на партията Кристиан Вигенин.

При тази ситуация все по-вероятно изглеждат предсрочните парламентарни избори, които ще очертава да се проведат или на 12, или на 19 март, в зависимост от това колко време президентът ще забави процедурата по връчването на втория и третия мандат.