2023: Войната в Украйна променя света, България ще търси мястото си
За държави, люлеещи се между две изключващи се системи - на авторитарния Изток и на демократичния Запад, изборът може да е съдбоносен
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В нея ще намерите още:
"Ще има ли пробив в доминираната от ГЕРБ местна власт""Икономическата 2023 г. ще е по-тежка от изминалата, но кризата ще се усети леко в България"
"Ново начало за парите от Европа, но с препятствия"
"Още война: Путин ще нападне Украйна с нова, мобилизационна армия"
"Лихвите се насочват към върховете"
"По-евтин ток за бизнеса, но и много неизвестни"
Честито начало на новата революция, биха казали астрономите. Те наричат така пълното завъртане на Земята около Слънцето, с което хората отброяват годините. Заедно с усилията за осмисляне на събитията в тях, търсене на връзките помежду им и извеждане на поуки, които да помогнат за по-добро и сигурно бъдеще. Но както учат опитът и историята, спестяването или пренебрегването на тези усилия имат висока цена, която рано или късно се плаща.
Изминалата 2022 г. припомни това по още по-брутален от пандемията начин - с войната, която Русия започна в Украйна и която скоро ще отброи собствената си година, без ясни изгледи за времето и начина, по който може да приключи. Разрушенията и терорът, на които са подложени украинците, заедно със заплахите за сигурността и просперитета на всички останали, поставиха ребром пред новата 2023 г. въпроса в какъв свят ще живеем.
Наблюдателите наричат "геополитическа депресия" разбитите илюзии за реда след Втората световна война. Глобализацията - така, както се получи, не оправда очакванията да е гарант за неговата стабилност. Обратно, липсата на правила или безнаказаното им нарушаване доведе до каскада от общи кризи - политически, икономически и социални. С продължаването на войната в Украйна ще продължи разделението и пренареждането на света в геополитически лагери. И ако за големите играчи този избор е ясен, за държави като България, люлеещи се между две изключващи се системи - на авторитарния Изток и на демократичния Запад, може да е съдбоносен.
През 2023 г. рисковете от отложените проблеми ще бъдат консумирани, което ще даде път и на шансовете за трансформация към по-устойчиви на шокове модели. Прогнозите за тази година са за рецесия в една трета от глобалната икономика, включително половината европейска, но напук на касандрите на "хаоса и разрухата", кризата ще се усети по-леко в България.
Инфлацията се очаква да е преминала пиковите си стойности и ще започне да се забавя, а битката на централните банки с нея също ще достигне тавана.
България влиза в новата година със собственото си заплетено кълбо от рискове и шансове. В последните две години икономиката се справя повече от добре - и заради разхлабената хватка на корупцията. С удълженото действие на бюджета от миналата година държавата ще продължи да функционира и да плаща увеличените пенсии и заплати в публичния сектор, както и помощите на бизнеса за високите цени на тока. Рисковете са от изпълнението на еврофондовете и ако не постъпят нови аванси от Плана за възстановяване и устойчивост. Той остава блокиран заради обещани, но негласувани от парламента реформи и промени в закони. С него е обвързана и съдбата на планираните стотици милиони инвестиции в енергетиката на страната.
След четири парламентарни вота в предишните две години въпросът дали България има шанс да стане правова държава и дали ще бъде надежден партньор в ЕС и НАТО отново ще се решава на избори. През 2023 г. натискът в обратна посока ще става все по-силен. Ще го движат втвърдените заради войната в Украйна условия за ясна политическа воля за справяне с корупцията - и за парите от плана за възстановяване, и за влизането в Шенген, и за присъединяването към еврозоната.
Посоката е неясна, ще се определя на избори
Трета поредна година ще мине под знака на въпроса ще има ли редовно правителство и колко предсрочни вота ще са нужни, за да се стигне до сглобяването на сравнително трайна управленска конструкция.
Този въпрос ще остане валиден дори при все по-теоретичната вероятност сегашният парламент да излъчи кабинет с третия мандат, за който все още не е ясно на кого ще бъде връчен от президента. След трите месеца неуспешни опита за преговори между основните политически лагери е ясно, че такова правителство ще е мимолетно и на практика с парадоксална предизборна цел.
А кога (и дали) ще има сравнително стабилно управление, което ще е в състояние да провежда реформи политики, на този етап отговор не може да се даде. По скоро 2023 г. ще напомни 2021 г. с провеждането на два вида избори. От местния вот през есента се очаква да осигури позициите и за централната власт. И ако през март се проведат предсрочни парламентарни избори, не е изключено след тях да има още едни - заедно с местните. Както стана с президентските през 2021 г.
Решението на политическата криза зависи от решението на дилемата, която я причини - справедливост или безнаказаност. Липсата му обяснява и невъзможността за съставяне на приемлив вариант на коалиционно управление, което резултатите от изборите налагат. Силите на промяната - ПП и ДБ, настояват, че такова управление може да има само след понесена отговорност от политиците, които наложиха корупцията като форма на държавното управление.
След като свалиха редовното правителство и проведоха кампания за сплашване заради разклатеното корупционно статукво, ГЕРБ и ДПС сега залагат на умората на избирателите, която да надделее над желанието им за справедливост. Всички мантри за край на политическите разделения и обща работа "в интерес на държавата и хората" са всъщност призив за гарантиране на безнаказаността в политиката и управлението, което на практика означава продължаването й.
Неслучайно по темата за реформиране на съдебната власт и контрола върху (без)действията на прокуратурата ГЕРБ и ДПС реагират като един в тяхна защита. Титулярят на системата, главният прокурор Иван Гешев, им отвръща със същите жестове: държавното обвинение никога не установи корупция по високите етажи на властта през трите мандата на Борисов и никога не разбра защо САЩ санкционираха по глобалния акт "Магнитски" депутата от ДПС Делян Пеевски
Поредицата фрагментирани парламенти, в които нито един от двата лагера не може (ПП и ДБ) или не иска (ГЕРБ и ДПС) да сформира естествено мнозинство, се коментират като опасен разпад на политическата система, но могат да се видят и като оздравителен процес след продължителния период на застой и запушени възможности за реално развитие. Проблемът е, че водят със себе си също дълъг период на извънредно и еднолично управление на президента. В двете последни години сегашният държавен глава Румен Радев демонстрира рисковете на този конституционен модел - с резките завои и вкарването на непредвидимост и във вътрешната, и във външната политика на страната.
На този фон България е и в институционална криза на мандатността. Комисията за защита на конкуренцията, ключов регулатор за сделките, картелите и обществените поръчки, продължава да е в състава, назначен от ГЕРБ и ДПС, които в края на третия кабинет на Борисов специално удължиха мандата й от пет на седем години. Конституционният съд работи с непълен състав заради непроведена процедура за избор на двама нови членове от парламента. Изтекли са мандатите и на част от ръководството на БНБ. С близо половин година повече от предвиденото в закона продължава да е на поста и директорът на БНТ Емил Кошлуков. Генералният проблем обаче са изтеклите мандати на Висшия съдебен съвет и инспектората към него, от които зависи пряко състоянието на съдебната система в България. По същата формула настоящите им състави открито бранят интересите на политическите си покровители.
Да бъде превърната една олигархична по характера си държава в правова, т.е. еднакво справедлива за всички, е Херкулесова задача, която изисква най-вече висока гражданска мобилизация и в най-добрия случай - на избори. С промените в изборните правила "хартиената коалиция" на ГЕРБ, ДПС и БСП взе превантивни мерки срещу такава мобилизация. Остава да се види доколко са останали съпротивителни сили в обществото.
Очаквани събития през 2023
Януари
- България трябва да подаде териториалните си планове за справедлив преход, иначе рискува за загуби сериозни суми не само от кохезионните фондове, но и от плана за възстановяване.
- От 1 януари Германия пое за следващите 12 месеца ротационното командване на натовските сили за незабавно реагиране VJTF. Те са своеобразното "острие" на 40-хилядните натовски сили за отговор (NRF), които са в повишена бойна готовност и трябва да бъдат активирани, в случай че страна от алианса бъде нападната. През тази година НАТО планира драстично да увеличи числеността на NRF до 300 хил. души заради руската инвазия в Украйна, както и да премине към нов модел за предно разполагане на силите по източния си фланг.
Февруари
- Телеком операторите пак ще променят цените според годишната инфлация, което ще се отрази в сметките за март. Те имат право да индексират договорите с около 17%, но теоретично могат и да не приложат максималния размер.
- На 11 и 12 февруари ще се проведе Конгресът на БСП. Планът на опозицията сред социалистите е да опитат да предизвикат предсрочен избор на председател и да отстранят Корнелия Нинова от поста.
Март
- С много голяма вероятност - нови предсрочни избори за парламент.
- След 1 март цигарите постепенно ще започнат да поскъпват заради влизането в сила на новите акцизни ставки. Всяка година до 2026 г. цигарите ще поскъпват средно с 20-30 стотинки на кутия, "бездимните" - с 40 стотинки, а тютюнът за пушене - с около 80 стотинки на пакет.
- Второто плащане от Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 724 млн. евро е планирано за първото тримесечие. По него трябва да се изпълнят 66 ключови етапи и цели, около една трета от които са свързани с работата на парламента. България не получи авансово плащане по ПВУ и последващото забавяне носи риск изцяло да не се справим с реализирането му.
Май
- Свършва приемът на проекти по първия етап на новата програма за саниране. Това е безплатният етап - със 100% покриване на разходите. Скоро след това се очаква да бъде отворен вторият етап, който ще покрива до 80%.
Юни
- Конвергентни доклади от ЕЦБ и ЕК за напредъка на България по изпълнение на условията за приемане на еврото. Правителството трябва да поиска от двете институции извънредна оценка, от която ще зависи дали страната ще може да влезе в еврозоната от 2024 г., каквато е официалната цел. От числовите критерии проблем би могъл да се очаква единствено при инфлацията, като индикациите от Брюксел и Франкфурт са, че ще са склонни на отстъпки предвид екстремните обстоятелства. Също така дотогава трябва да са изготвени и приети нужните законови промени, като през цялата година предизвикателство за бизнеса ще е и техническата подготовка.
- Президентски избори в Турция - смятани за едно от ключовите събития през тази година, защото за първи път откакто Ердоган дойде на власт през 2002 г., има шанс за политическа промяна в страната. Характерът на управлението в съседната ни държава има голямо значение за България, включително и заради подписания в първите дни на 2023 г. договор за използване на газовите терминали там.
Юли
- Пенсиите ще бъдат увеличени с нови 12% по т. нар. Швейцарско правило (50% от 50% от ръста на осигурителния доход и от индекса на потребителските цени.
- Влизат в сила новите цени на тока и парното. Ако настоящите пазарни тенденции се запазят, очакванията са да няма чак толкова драстични промени както се случи през 2022-а - средно 30% ръст на услугите на топлофикациите.
- След 15 годишно отсъствие, България се завръща на Венецианското архитектурно биенале. През декември Министерството на културата обяви конкурс за кураторски проект за национално участие в 18-ото му издание. Организацията на българското участие се осъществява със съдействието на двете професионални организации - Камара на архитектите в България и Съюз на архитектите в България.
Септември
- Това е (засега) месецът, в който трябва да бъде завършен първият изцяло новопостроен голям стадион в България след края на комунизма - този на "Ботев Пловдив". Сагата със събарянето на стария стадион, намирането на пари за новия и изграждането му мина през няколко правителства, няколко собственика, двама кмета, Цветан Василев, фалита на КТБ и свърши в пловдивския конгломерат ПИМК. Разрешителното за строеж е отпреди цели 9 години,, а към държавата и общината са дали 37 млн. лв. и се търсят още 26 млн.
Октомври
- Редовните местните избори би трябвало да се проведат през втората половина на месеца - преди четири години първия тур беше на 27 октомври, но точната дата ще определи президентът. Тези избори са оценявани като по-важни от парламентарните, защото овладяването на местната власт и общинските ресурси - назначения и финансиране, позволява да се създаде електорална база, която подсигурява и пътя към централната власт.
- Австрийският канцлер посочи ново обсъждане на влизането на България в Шенген през октомври, докато за нидерландският премиер Марк Рюте все още е "твърде рано" да се говори за това. И двете страни искат да видят конкретни резултати (работещи институции, политическа воля за за реформи и за върховенство на правото) преди да дадат зелена светлина.
Ноември
- Среща на върха за изменение на климата - COP 28, в Дубай.
- През 2023 г. ще продължи да расте броят на електромобилите но трендът, който всички очакват, е извън големите производители - това ще бъде годината на всякакви китайски модели и производители като BYD, които ще навлязат по-пълноценно в Европа. Има и доста въпросителни, най-вече около мащаба и възможността на китайците да доставят достатъчно коли в Европа.
1 коментар
"Да се снишим, докато бурята отмине". Благодарение на това снишаване като мишки, България винаги е на погрешната страна на историята. Затова никой не ни уважава и всички се държат с нас като един голям майтап. Когато Украйна победи руските окупатори (а това е вече без никакво съмнение), българите отново ще гледаме като н@срани, защото до последно не можахме да се разберем на коя страна сме в тази руска война срещу мирна държава.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.