На дневен ред в ЕС през 2023 г.: енергетиката, войната и конкурентоспособността на икономиката

МВФ очаква една трета от света да изпадне в рецесия през 2023 г., включително половината от Европа

Като един от основните фокуси на работа за 2023 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочва "подкрепа за Украйна в отблъскването на агресора".

Моника Върбанова

Като един от основните фокуси на работа за 2023 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочва "подкрепа за Украйна в отблъскването на агресора". © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Ключовата тема за България и Румъния и влизането им в Шенген едва ли ще бъде поставена на масата през следващите шест месеца
2023 г. ще бъде годината, в която целият свят ще се заеме сериозно с възобновяемите енергийни източници
Темата за войната в Украйна ще бъде и в основата за новото шведско председателство на ЕС

В условията на продължаваща агресия на Русия в Украйна, глобално търговско напрежение, енергийна несигурност и растяща инфлация, Европейският съюз продължава да се сблъсква и с още проблеми - корупцията и спазването на върховенството на закона в държавите членки. Това са част от предизвикателствата от миналата година, с които Брюксел посреща новата. А като основен фокус на работа за 2023 г. председателят на комисията Урсула фон дер Лайен посочва пред брюкселското Politico - "подкрепа за Украйна в отблъскването на агресора, ускоряване на прехода към възобновяема енергия в Европа, укрепване на конкурентоспособността на съюза и създаване на нови стратегически съюзи в световен мащаб." Какво на практика означава това?

Енергетиката отново е на фокус в Брюксел

"На енергийния фронт 2023 г. ще бъде годината, в която целият свят ще се заеме сериозно с възобновяемите енергийни източници.", потвърждава и енергийният комисар Кадри Симсон. ЕС работи и върху ново законодателство за енергийна ефективност, за да се насърчи спестяването на електроенергия, включително чрез намаляване на първичното и крайното потребление до 2030 г.

През май Европейската комисия предложи нови по-амбициозни цели за енергийна ефективност до 13% до 2030 г. (спрямо първоначалните 9% от юли 2021 г.). Според новите подготвени правила, които се очаква да бъдат официалнo приети през 2023 г. "държавите членки трябва да гарантират, че регионалните и местните власти изготвят локални планове за отопление и охлаждане в общини с общо население над 45 хил". Целта е тези планове да доведат до спестяване на електроенергия и подготовка за климатична неутралност. Предвижда се енергийната ефективност да се оценява и за всеки енергиен проект на стойност над 100 млн. евро и за транспортни проекти от 175 млн. евро.

Икономическите предизвикателства остават

Енергийната несигурност в Европа, ще се отрази и на икономиките на държавите. Новата година ще бъде икономически "по-трудна от годината, която оставяме зад гърба си", каза управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в неделната сутрешна новинарска програма на CBS "Face the Nation". Една трета от световните икономики ще изпаднат в рецесия през 2023 г., включително половината от европейските, коментира тя.

"Голямото ни безпокойство е, че със забавянето на икономиката в световен мащаб глобалният растеж ще спадне до 2.7%, може би дори по-ниско през следващата година", допълва Георгиева.

В същото време, ускоряването на борбата срещу изменението на климата ще продължи да бъде от ключово значение - както за планетата, така и за войната, но основно и за благосъстоянието на хората. Социалното сближаване, нашият европейски модел на социално подпомагане и нашата социална пазарна икономика ще бъдат подложени на изпитание.", предупреждава комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер.

Войната отново ще определя политиките

Темата за войната ще бъде и в основата за новото шведско председателство. Министър-председателят Улф Кристерсон потвърди, че инвазията в Украйна ще има решаващо въздействие върху ръководството на страната му в Съвета на Европейския съюз. Предвидените действия включват разширяване на икономическата, хуманитарната и военната помощ за Украйна; продължаване на събирането на държави и ресурси за възстановяването на страната, защита на международното право; изискване на отчетност и внимателно следене на напредъка на Украйна като страна кандидатка.

Вероятно именно войната в Украйна обаче по-скоро ще засенчи другите въпроси, включително изменението на климата, миграционната политика и преговорите за присъединяване с държавите от Западните Балкани. Що се отнася до тези други въпроси, Кристерсон, който спечели властта след парламентарните избори през септември, ще получи малка подкрепа от непопулярните си партньори в крайнодясната Шведски демократи.

Това се отнася и за ключовата тема за България и Румъния и влизането им в Шенген, която едва ли ще бъде поставена на масата през следващите шест месеца (първоначално Шведски демократи израизиха несъгласието си за разширяването на Шенгенската зона на Балканите). Припомняме, че от 1 януари Хърватия вече е част от общата валута в ЕС и официално се присъедини към Шенгенското пространство за свободно движение.

Политическо напрежение в САЩ, избори в Турция, нов президент в Бразилия - как засягат ЕС

Политическата нестабилност в САЩ, военното натрупване на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион, напрежението между Косово и Сърбия определено ще се отразят на външната политика на Европейския съюз.

Това лято предстоят и избори в Турция. Все по-автократичният премиер Реджеп Тайип Ердоган се бори да удължи 20-годишния си мандат срещу възраждащата се опозиция. За ЕС това означава по-голяма заплаха от миграционни потоци, както и още турбулемции във външнотърговските отношения.

На 1 януари Лула да Силва встъпи в длъжност като нов президент на Бразилия. Левият политик обеща да преобърне разрушителните за околната среда политики на своя предшественик Жаир Болсонаро, а ЕС вижда в него възможност да се възобновят преговорите с южноамериканския блок Меркосур за блокираното търговско споразумение.