До София и назад - защо австрийският канцлер е в България (обновена)

Австрия вече изрази готовност да подпомогне България с охраната на границите, включително чрез финансиране на оградата на българско-турската граница с европейски средства (срещу което Европейската комисия изрази скептицизъм), както и увеличение на дейностите на европейската агенция за защита на границите Фронтекс.

Българските политици от своя страна се надяват на пробив по темата с Шенген. Междувременно, затоплянето на отношенията с Виена започва не само у нас, но и в северната ни съседка. Предизвикателствата, които остават, са две. От една страна, новото шведско председателство на Съвета на ЕС казва, че е готово да отвори темата за Шенген едва когато види готовност за ново разширяване във всички държави членки. От друга страна, и Австрия, и Нидерландия искат конкретен законодателен напредък в страната ни преди вдигане на ветото.

Помощ за границата, но без срок за Шенген

Австрия ще се застъпи пред Европейския съюз България да получи помощ от 2 млрд. евро, за да подсили охраната на границата с Турция. Това обяви канцлерът Нехамер по време на съвместна пресконференция с президента Румен Радев в Елхово. Нехамер посочи, че с исканата от ЕК помощ България трябва да закупи по-усъвършенствана техника за наблюдение и контрол, хеликоптери, високопроходими машини, техника за нощно виждане, инфраструктура и други.

Австрия обаче не се ангажира със срок, за да промени позицията си срещу присъединяването на България и Румъния в Шенген и поставя серия изисквания към страната ни и Европейската комисия (ЕК), за да го направи, които принципно биха отнели много време: "Първо трябва да укрепим защитата на границата и да имаме реален резултат - да намалеят мигрантите, които за пръв път се регистрират. Трябва да има ясен сигнал на европейско ниво, че страните на първа линия не са изправни сами с процедурите за предоставяне на статут на бежанци. Това е правен въпрос, който трябва да бъде решен на европейско ниво", каза Нехамер на пресконференция в Елхово, където е разположен координационният център за видеонаблюдението на границата.

Радев от своя страна припомни, че България сама е построила ограда по границата с Турция. "В рамките на само четири месеца загубихме четирима полицаи, а десетки други са ранени. За справяне с тази трудна ситуация България предприе решителни мерки. На първо място това бяха срещите на най-високо дипломатическо ниво с Турция и Гърция", каза държавният глава. (обновено на 23.01)

• Виенският валс на Радев
• Най-унизителният сценарий за Шенген: Нидерландия блокира само България
• Какво е Шенген и защо е важно да сме част от него

Затопляне на отношенията

България и Румъния продължават да се надяват, че ще могат да се присъединят към шенгенското пространство без граници преди края на тази година. По-нататък във времето би било почти невъзможно предвид предстоящите европейски избори през 2024 г. Към момента и Брюксел, както и повечето държави членки, също изразяват безрезервна подкрепа за двете страни в Шенген.

Гръцкият министър на миграцията Нотис Митаракис например наскоро посети властите във Виена, за да насърчи присъединяването на Румъния и България към шенгенското пространство. Митаракис се застъпва и за по-голяма подкрепа на ЕС за България в защитата на външната граница на ЕС.

Румъния, която реагира много остро на ветото на съседите си за Шенген, обяви в четвъртък връщането на поста на своя посланик в Австрия Емил Хурезяну. Хурезяну бе извикан в Букурещ за консултации след разговор между президента Йоханис и неговия австрийски колега дни след вота през декември.

Какво очакваме от срещата

Румънските политици не посрещнаха радушно обявеното посещение на австрийския канцлер в България. Евродепутатът от ЕНП Зигфрид Мурешан заяви, че това е нов повод за Карл Нехамер да говори по темата за миграцията, но според него "това не означава, че Австрия ще помогне на България". Преди посещението си в България канцлерът Карл Нехамер подчерта в събота: "Докато шенгенското пространство не функционира и например Германия извършва контрол по границите с други държави от Шенген, каквато е Австрия, както правят това и много други европейски страни, не можем да разширяваме това пространство. Следователно ветото на Австрия в Шенген ще остане в сила, докато ситуацията принципно не се промени."

От своя страна друг евродепутат от ЕНП, Рареш Богдан, говори за нов подход на Виена по отношение на разширяването на Шенген. Той смята, че Нехамер се опитва да се представи с "друго лице" пред собствените си избиратели и да се покаже като "ловък дипломат" след отказа му да допусне Румъния и България в Шенген миналия месец.

"Жестът на Нехамер е като по учебник, опитва се да третира по различен начин (двете страни), да даде шах на Румъния", посочва Богдан. За първи път румънците като че ли видяха и негативна страна от разделянето на двете държави, които исторически вървят в пакет по темата.

От своя страна Европейската комисия отказва да даде пари за стени, огради и бодлива тел, като предлага само да подпомогне инфраструктурата по границата. През декември изпълнителният орган на ЕС заяви, че България трябва да реши от какви ресурси се нуждае, за да защити границите си. Агенцията на ЕС за защита на границите Frontex в момента е представена в България със 137 служители и оборудване.

Има ли път в Шенген в рамките на тази година

И все пак всички се надяват, че компромис може да бъде намерен и за двете държави "в пакет". Според еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан (от същата австрийска партия ÖVP) има разминавания в числата за миграцията, които бяха основен аргумент за Австрия за ветото срещу България и Румъния. Има противоречия между официалната австрийска информация за миграцията и тази на европейско ниво, казва той, като подчерта, че очаква "в сравнително обозримо бъдеще и двете страни да могат да станат членове на Шенген". Първата стъпка към това може да бъде направена и с пристигането на австрийския канцлер в София.

Проблемът за България обаче остава. "Имаме все по-голяма подкрепа и съм убеден, че най-късно през октомври ще бъдем приети. Разбира се, че ще направим всичко възможно да ускорим този срок", коментира президентът Румен Радев след среща с лидерите в Тирана през декември, но признава тогава, че България има какво да свърши междувременно, за да убеди партньорите си. Той коментира, че Народното събрание трябва да приеме законите по Плана за възстановяване и устойчивост, които касаят съдебната реформа. "Имаме всички шансове догодина България да се присъедини и това го знам от разговори с европейските ни партньори, включително и с Рюте. Но това до голяма степен зависи от нас и от това как ще играем на терена на дипломацията", добави той. Изправени преди нови избори обаче, надеждите за напредък намаляват.