Не споменавай напразно името на ДПС: журналисти бяха осъдени, защото твърдят, че съдия е свързан с движението

Сега, на втора инстанция, Софийският апелативен съд намалява 15 пъти обезщетението, което магистратът поиска и получи от първата инстанция и отхвърля всички други негови претенции към журналистите.

Предстои журналистите да обжалват пред Върховния касационен съд, но не е ясно дали жалбата им ще бъде допусната.

Единственото, с което се съгласяват апелативните съдии Елизабет Петрова, Катерина Рачева и Мария Райкинска е, че споменаването на "близост" между Михайлов и ДПС представлява "позорящо обстоятелство". Те обаче не намират проблем в това въз основа на събраната фактология Светлин Михайлов да бъде окачествен като "скандален".

Съдиите изтъкват само, че в материалите на Борис Митов липсват доказателства за близост между магистрата и партията.

За какво става дума

Светлин Михайлов завежда делото срещу "Медиапул" и Митов заради поредица публикации от 2018 г. Поводът за текстовете е тогавашният опит на съдията да оглави отново Софийския градски съд. Към онзи момент Михайлов вече е бил веднъж административен ръководител на СГС в периода 2004 - 2009 г.

В статиите си Борисов Митов обобщава публично известни и многократно коментирани в медиите факти, свързани с времето, в което Михайлов оглавява съда. Обект на текстовете е и имущественото състояние на съдията, който към онзи момент официално е декларирал, че притежава над 1 млн. лв.

Претенциите на Михайлов към журналиста и медията са, че в четирите текста, посветени на него, е определен като "скандален", както и че се припомня, че той е разрешил специалните разузнавателни средства по известната в миналото разработка на ДАНС "Галерия".

Освен това към биографията на Михайлов е добавено и това, че "в съдийската гилдия неофициално се говореше, че Михайлов се радва на благоразположението на ДПС, докато беше председател на съда", както и че е бил "известен с близостта си до ДПС".

Преди две години командированата два месеца по-рано в СГС съдия Даниела Попова уважи изцяло иска на Михайлов. Попова работи в Софийския районен съд, но буквално седмици преди делото е командирована в горната инстанция със заповед на председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева.

Година след като Попова удовлетворява всички искания на Михайлова, САС отменя почти цялото ѝ решение, като смята претенциите му за основателни.

Позорящото обстоятелство ДПС

Тричленният състав на САС намира един проблем - недоказана връзка между съдията и ДПС, което приема за позорящо.

"Няма съмнение, че ДПС е част от политическия живот повече от 30 години, но съдията според законовите и етичните норми не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот", пишат апелативните съдии.

Те допълват още, че "след като не е посочен авторът на изявлението, а същото е представено като слух, в тежест на ответниците е да докажат верността на твърдението, което те не са сторили по делото".

Съставът съдии смята за проблематично и обяснението, че Михайлов е "спазарявал" подкрепа за избора си в СГС сред членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), която е базирана на неназовани "действащи магистрати".

"Търсенето на подкрепата на високопоставени политически фигури, които да окажат влияние върху вота във ВСС и "спазаряването" според настоящия съд са обиди, тъй като според изначалното разбиране за разделение на властите съдебната власт би следвало да е независима от останалите две и по конституция членовете на органа, призван да гарантира тази независимост, не би следвало да се влияят от политически фигури", казва апелативният съд.

От текстовете на "Медиапул" се разбира всъщност именно това - че съдебната власт би следвало да е независима, но се поставят основателни въпроси за съмненията в тази независимост.

Имал ли е Михайлов връзки с ДПС?

Всъщност съмненията за връзки между съдията Михайлов и ДПС датират повече от десетилетие преди Борис Митов да напише своите текстове.

Става въпрос за статия на "Дневник" от 27 септември 2007 г., отразяваща преговорите между тогавашните коалиционни партньори от БСП, НДСВ и ДПС за номинации за членове на ВСС от парламентарната квота.

В публикацията се казва, че от ДПС обсъждат три кандидатури - "на апелативния прокурор на Пловдив Росен Димов, на съдия Иван Димов и на председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов". От тях впоследствие е избран само Иван Димов. Не е известно статията да е била публично опровергана нито от ДПС, нито от Михайлов.

"Свободна Европа" припомня, че през 2005 г. излиза друга косвена връзка между партията на Ахмед Доган и магистрата. Тогава Михайлов предлага на ВСС да повиши колегата му Асен Воденичаров - син на вече покойния декан на Юридическия факултет на Югозападния университет Александър Воденичаров. По онова време Воденичаров-старши беше действащ член на ВСС, номиниран от ДПС.

Светлин Михайлов не е завеждал дело в миналото срещу нито една медия, която е тиражирала тези твърдения. Също така нито съдията, нито движението са опровергавали публично публикациите, в които се свързват името на магистрата и партията.

"Доган пръв осъзна"

Темата с влиянието на ДПС върху съдебната система не е нова. Нещо повече - тя е сред основните политически проблеми в България. В медиите неведнъж се е разпространявала информацията, че движението има особено влияние върху Висшия съдебен съвет (в различни негови състави) и упражнява въпросното влияние при избора на председателите на съдилища.

Разкрития в тази посока са правили както кадри на съдебната система, така и политици. Публично по темата са говорили покойният бивш ръководител на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, както и бившият председател на Софийския районен съд Методи Лалов.

В интервю за "Медиапул" през 2012 г. пък бившият премиер Бойко Борисов заявява: "Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява."

Доколкото тези твърдения не могат да бъдат безадресни и за да влияе една партия в съдебната система трябва да има през кого да го прави, то журналистите могат да ползват предимно неофициална информация за връзките между политици и магистрати.

Подобни съдебни решения като в казуса с Борис Митов и "Медиапул", според адвоката на журналистите Александър Кашъмов, могат да имат обаче "смразяващ ефект", най-малко заради високото обезщетение.

Какво следва

Причината е, че макар на фона на 60 000 лв. (присъдена на първа инстанция) сумата от 4000 лв. да изглежда доста малка, всъщност средният размер на обезщетенията по такива дела е 5000 лв., а в случая съдът е отхвърлил огромна част от претенциите на Михайлов. Паралелно с това обаче отсъжда сума, близка до най-високата възможна.

Цитиран от "Свободна Европа" адвокатът на журналистите твърди, че клиентите му ще обжалват пред Върховния касационен съд (ВКС). Тук обаче изскача друг проблем: по закон до трета инстанция стигат исковете над 5000 лева.

Въпреки че сумата, която втората инстанция отсъжда е висока и се доближава до прага от 5000 лв., тя не го достига. Ето защо има вероятност ВКС да стъпи на уважения на втора инстанция иск само в частта му до 4000 лв. и да не допусне жалбата до разглеждане.