От "белите покривки" в съдебната власт останаха само петна

По всичко личи (и то не само заради прекратените прокурорски преписки срещу него в годините), че профилът на разстреляния Мартин Божанов е именно такъв. Информацията за него, станала обществено достояние, ясно очертава генезиса и развитието му: човек с прякор Нотариуса, който има досег с правото единствено покрай имотни измами; получавал опека от правоохранителните органи, а в замяна на това извършвал посреднически услуги, когато подсъдими трябва да бъдат притиснати, за да "дадат едни пари". Съдържател на частни клубове и вероятно изнудвал магистрати с правени в тях незаконни записи; гост и домакин на прокурорски купони.

При създаването на вече закритите специализирани съд и прокуратура юридическата общност твърдеше, че правосъдието девалвира. И по причина, че в тях се съгласяваха да работят предимно представители на ниските нива на йерархията, склонни да бъдат част от политически трибунал-бухалка. Оттам тръгна и подемът на отстранения като главен прокурор Иван Гешев, чиито покровители от ДПС и ГЕРБ го "разжалваха" в името на изпирането на политическите си биографии.

Затова не е изненадващо, че Мартин Божанов е имал пряк достъп до вече бившия главен прокурор. Свидетели (като заплашваната от Божанов съдия Владислава Цариградска) свързаха разстреляния брокер на влияние и с Делян Пеевски, който вече е лидер на ДПС. Следата към него обаче остана единствената, подмината от прокуратурата, ръководена от Борислав Сарафов.

Медии и съдебна система - тайната на вечната власт

В началото на скандала шефката на Софийската градска прокуратура Илияна Кирилова оповести, че Пеевски ще бъде разпитан за близостта му с Нотариуса. Ден по-късно тя се отрече от намерението си.

Всъщност в годините назад Пеевски никога и за нищо не беше потърсен от прокуратурата - нито за фалита на КТБ, въпреки че инициалите му фигурират в папките по делото, нито за корупционни схеми, за които беше санкциониран от САЩ и Великобритания.

Партията, която наскоро Пеевски оглави като съпредседател, от години упражнява влияние върху съдебната власт: от подбора на административните ръководители в ключови нейни звена до ръчно управление на прокуратурата. За контрола й може да се съди и по официални, и по неофициални източници. Признание в тази посока направи и лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов в далечната 2014 г, когато в интервю за Mediapool казва: "Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България." Възхищението от тайната на дълголетието във властта обяснява колаборацията с ДПС в трите мандата на ГЕРБ. Хватката им върху съдебната власт стана толкова силна, че освобождаването от нея изглежда на практика невъзможно. Това пролича и в яростната реакция на Пеевски, когато от "Продължаваме промяната - Демократична България" поискаха в документ да бъдат записани принципи, които биха били опит за ограничаване на контролла на ДПС и ГЕРБ върху съдебната власт.

Вкопаването на ДПС и ГЕРБ в системата

Първият видим пробив на ниво административни ръководители в системата беше в Софийския градски съд (СГС) през далечната 2004 г., когато на власт беше правителството на ДПС и НДСВ.

След избора на Светлин Михайлов за председател СГС стана сцена на множество скандали, свързани както с кадровата политика, така и решения по конкретни дела. Един пример - дългогодишният зам.-председател на съда Богдана Желявска, която отговаряше за случайното (и за неслучайното) разпределение на гражданските и търговските дела, беше въведена в СГС именно от Михайлов.През септември 2007 г. "Дневник" свързва Светлин Михайлов директно с ДПС, като съобщава, че тогавашният председател на СГС е сред номинациите на ДПС за член на ВСС, обсъждани в рамките на управляващата в онзи момент тройна коалиция (2005-2009).

Впоследствие публикации го свързаха с движението, а той заведе дело за рекордна сума срещу Mediapool за текстове, проследяващи професионалния му път.

През 2009 г. Михайлов се кандидатира за втори мандат. Именно по този повод бившият председател на ВАС Константин Пенчев заговори за кръга на белите покривки, които вземат решенията в съдебната власт. "Следя СГС от 30 години, никога не е имало толкова скандален мандат. Първият мандат бе провал за съда, втори мандат би бил позор", каза тогава Пенчев.

Пак през 2004 г. ВСС избира Иван Колев за председател на Софийския районен съд, с което започва активна селекция на съдии с проблем с интегритета и професионалните качества. Колев предлага за свой заместник Георги Ушев, сочен сега от различни медии като един от посетителите на SS - клубът на Мартин Нотариуса.

През 2009 г. Колев даде началото и на скандала "Красьо Черния", като на практика блокира работата на прокуратурата по него. По-късно лобистът в съдебната власт, в чийто телефонен указател бяха открити номерата на множество политици (най-много бяха тези от ДПС) беше оправдан, осъди прокуратурата, а уличени в контакти с него оглавиха съдилища.

В първото правителство на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов и тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов подеха агресивна атака срещу отстояващия независимостта на съда Съюз на съдиите в България (ССБ). Желанието ССБ да бъде елиминиран беше в основата на дисциплинарните производства срещу тогавашния председател на организацията съдия Мирослава Тодорова, която ВСС уволни на практика с политически мотиви. В решението на ЕСПЧ от 2021 г. тези обстоятелства бяха потвърдени.

През 2012 г. премиерът Борисов и заместникът му Цветанов публично заявиха, че предпочитат Сотир Цацаров за главен прокурор. Така ГЕРБ открито влезе в кадруването в съдебната власт, партнирайки си с ДПС. Ситуацията стана кристално ясна, когато заместникът на Цацаров Камен Ситнилски влезе в явен конфликт с него.

През март 2014 г. ВСС уволни дисциплинарно Ситнилски - без необходимото мнозинство от 17 членове, но с активното участие на хората от политическата квота на ГЕРБ и ДПС, които заеха страната на Цацаров. Уволнението беше съпроводено с агресивна очерняща кампания, включително с разлепени некролози на Камен Ситнилски.

Политическият "План Б"

Паралелно се проведе клеветническа медийна кампания и срещу члена на ВСС Елка Атанасова, която публично се изказа против уволнението на Ситнилски. Впоследствие същата кампания започна и срещу друг член на ВСС - Калин Калпакчиев.

През 2014 г. беше създадено сдружението "План Б", което се включи активно срещу малцинството във ВСС, т.е. тези, които не гласуваха с хората на Цацаров, ГЕРБ и ДПС. Мишените му бяха Елка Атанасова и Калин Калпакчиев. Освен че двамата получаваха анонимни заплахи, срещу тях бяха образувани и различни проверки.

В кампанията на "План Б" попадна и правосъдният министър във второто правителство на Борисов - Христо Иванов, заради идеите за промяна на конституцията и внесените искания за дисциплинарни производства срещу съдиите Желявска и Ченалова, както и срещу следователя Петьо Петров-Еврото.

Учредител на "План Б" е Любена Павлова, бивша съпруга на Еврото. Тогава тя заяви, че сдружението се финансира от "близки и роднини", а сформирането му се наложило заради "нетърпимостта към корупцията".

Всъщност организацията се ползваше за атака срещу всички, които дръзваха да се обявят против влиянието на ГЕРБ и ДПС в системата на правосъдието. През 2016 г. обект на такива атаки стана председателя на ВКС Лозан Панов, след като се обяви против политиката на ГЕРБ за намеса в съдебната власт.

Актаките се засилиха и след скандала със записите на съдиите в СГС Владимира Янева (близка до Цветан Цветанов) и Румяна Ченалова и адвоката Момчил Мондешки. От разговора им става ясно поисканото от премиера Борисов и изпълнено от главния прокурор Цацаров "опраскване" на Янева като шеф на съда. В него за пръв път се спомената и връзката между Борисов и луксозната къща в Барселона, около която по-късно възникна друг огромен скандал. Настояванията на членове на ВСС и председателя на ВКС Лозан Панов за задълбочени проверки доведоха до очернящи кампании срещу тях.

От 2017 г. остана скандалът "ЦУМгейт", от който стана ясно, че като главен прокурор Сотир Цацаров е опитвал да оказва натиск върху издателя на вестник "Сега" Сашо Дончев заради редакционната политика на изданието. Отново следват атаки срещу малцинството във ВСС и Лозан Панов - включително с шестте агнешки главички през сградата на съвета, колкото са членовете, поискали темата да бъде обсъдена. Подозренията за зловещия пърформънс падаха отново върху "План Б" на Любена и Петьо Петрови. Разследване на прокуратурата за натиска върху Дончев не беше извършено.

Заедност, война, труп

Разбира се, това са само малка част от скандалите, от които през годините ставаше все по-ясно политическото превземане на съдебната власт. Всички те ясно показваха, че репресивният апарат на прокуратурата и контролираният от ДПС и ГЕРБ съдебен съвет работят заедно като добре смазана машина. Тя работеше и когато Сотир Цацаров назначи Петьо Еврото за шеф на следствието, и когато Иван Гешев пое наблюдението върху делото "КТБ", а после стана и главен прокурор. Работеше и когато ГЕРБ и ДПС блокираха през 2015 г. промените в конституцията.

Всички са били заедно и ресторант "Осемте джуджета" е работил на пълни обороти. В същото време преписките срещу убития неотдавна Мартин Божанов-Нотариуса потъват в районната прокуратура и никога не стигат до съд, а всички публично очернящи кампании минават през сайта ПИК, от който прокуратурата се сезира за дейността си като бухалка.

От събитията през миналата година изглеждаше, че колосът е бил на глинени крака и е започнал да се срутва. Като част влизането си в "евроатлантическа" роля ГЕРБ и ДПС пожертваха главния прокурор Иван Гешев, а ВСС го уволни по същия начин, по който го назначи. В скандала между вече бившия главен прокурор и заелия временно поста Борислав Сарафов двете партии преместиха подкрепата си към Сарафов. А прокуратурата под негово ръководство прекрати всички разследвания, които можеха да уличат Бойко Борисов, и все така не се интересува от нищо, което може да навреди на Делян Пеевски.

Любена Павлова се превърна в свидетел срещу бившия си съпруг и Сарафов, заемайки страната на Гешев, който в последните си дни в прокуратурата опита да насочи цялата мощ на обвинението срещу Сарафов. В този опит е намесен и близкия до Нотариуса адвокат Велимир Атанасов, който също е свидетел по делото срещу Еврото и Сарафов. Горе-долу по същото време с приближени прокурори Сарафов започва да работи по случая с тогава все още живия Мартин Божанов, който може да бъде свързан с Иван Гешев и така и.ф. главният прокурор да си разчисти сметките с него.

В крайна сметка видимо е едно: играчите се сменят (някои дори ги разстрелват), а когато настане битка по върховете, всеки ползва собствения си контингент от криминали. Константен е само източникът на политическия контрол върху системата. Това обяснява защо въпреки разкритията и свидетелствата връзките на политици с мрежи за влияние като тези на Нотариуса и Еврото никога не се разследват. И едва ли скоро това ще се промени.