500 млн. евро в подкрепа на оръжейните заводи в ЕС, включително българските

Европарламентът одобри грантове да финансират до 60% от производството на боеприпаси за Украйна и за запълване на собствените военни запаси на страните

Български оръжейни предприятия ще могат да кандидатстват директно за получаване на безвъзмездна финансова помощ от ЕС

Моника Върбанова

Български оръжейни предприятия ще могат да кандидатстват директно за получаване на безвъзмездна финансова помощ от ЕС © "ВМЗ" ЕАД

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Само няколко часа след една от най-мащабните въздушни атаки срещу украинската столица Киев евродепутатите гласуваха чрез "спешна процедура" предложението на Европейската комисия за създаване на Акт за подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP). Регламентът предвижда спешна доставка на боеприпаси за нуждите на Украйна чрез местно производство в Европа и подпомагане на държавите членки да попълнят своите запаси чрез прилагане на целеви мерки.

За изпълнението на поставените задачи комисията предлага мерки за увеличаване на производствения капацитет на отбранителните предприятия от ЕС, произвеждащи боеприпаси. За целта в най-кратък срок ще бъдат мобилизирани 500 млн. евро под формата на грантове.

Български компании (държавни и частни) ще имат възможност да се включат тази схема до средата на 2025 г.

Как ще работи еврофинансирането

Български предприятия ще могат да кандидатстват директно за получаване на безвъзмездна финансова помощ от ЕС, съгласно условията на регламента, като не е предвидено тяхна селекция да се прави от национален орган или институция. Мярката ще действа до 30 юни 2025 г. и ще включва подкрепа на производството на боеприпаси (вкл. ракети и снаряди) - чрез оптимизиране, разширяване, модернизиране на съществуващия производствен капацитет; създаване на нови производствени линии; подобряване на устойчивостта на веригите на доставки, включително чрез международни партньорства; запълване на запасите; нови умения и преквалифициране на работниците и др.

Съфинансирането от ЕС ще бъде до 60%, а държавите членки или компаниите ще трябва да осигурят останалата част от средствата. Ще се стимулира създаването на нови партньорства и нови производства съобразно обявените приоритети.

"С новия инструмент България ще може да създава трансгранични партньорства с Румъния и Гърция по линия на производствен капацитет за муниции. Можем да финансираме дори и производството на дронове", коментира евродепутатът Андрей Новаков пред "Капитал".

От предвидените 500 млн. евро грантове, 260 млн. евро ще дойдат по линия на Европейския фонд за отбрана (EDF), използван за финансиране на научноизследователска и развойна дейност (R&D) на отбранително оборудване, а 240 млн. - от новосформирания фонд за насърчаване на обществените поръчки EDIRPA.

ЕС ще предостави възможност на държавите да използват и вече алокирани ресурси, за да инвестират в разрастването на военната индустрия. Това може да се случи чрез пренасочване на средства от кохезионните фондове и фондовете на ЕС за възстановяване и устойчивост. "Тогава те очевидно ще бъдат налични за изграждане на фабрики и производствени линии, тъй като стимулирането на индустриалната база също ще привлече работни места и ще задвижи икономиката", обясни комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон. Андрей Новаков допълва: "Ако България все пак ангажира кохезионен ресурс по линия на новия инструмент и не съумее да го използва, съответният ресурс ще бъде изгубен безвъзвратно."

1 милион снаряда годишно

"Уверен съм, че в рамките на 12 месеца ще можем да увеличим производствения си капацитет до 1 милион снаряда годишно в Европа", каза Бретон пред репортери. Според оценките на страните членки Украйна изстрелва около 60 000-210 000 артилерийски снаряда на месец, докато Русия - приблизително десет пъти повече.

Основен проблем, който възникна в Европа е, че след години на ограничения по отношение на военните поръчки отбранителните фирми в ЕС са намалили производството си и сега, след началото на инвазията в Украйна, имат трудности да отговорят на търсенето. Притесненията, че търсенето може да не бъде устойчиво през следващите години, са основна пречка пред инвестициите в тази сфера. Въпреки всички усилия на ЕС все още не е ясно дали мерките на блока ще бъдат достатъчни, за да разсеят тези опасения.

Това е третата част от плана на евросъюза за мобилизиране на оръжейната индустрия в помощ на Украйна. България се въздържа от официално участие в първия етап от него на стойност 1 млрд. евро, които предвиждаше съвместна европейска доставка на боеприпаси за нуждите на украинската армия от военновременните запаси на страните членки.

Тихото обновяване на снарядите в България

Както "Капитал" по-рано писа, макар официално да отричаше участието си в общи доставки на снаряди за Украйна, без много шум Министерството на отбраната на пръв поглед изненадващо прецени, че е време за обновяване на огромна част от военновременните му запаси от боеприпаси, се разбра от решение на Министерския съвет, публикувано онлайн в информационната система на правителството на 24 март. Става дума за стари снаряди на стойност 346.8 млн. лв. с ДДС, които се предоставят на държавния военнопромишлен гигант ВМЗ "Сопот" срещу ангажимент постепенно да бъдат заменени с новопроизведени през следващите 3 години. По този начин най-голямото ни отбранително предприятие получи възможност да пласира боеприпасите "с отпаднала необходимост" на свободния пазар. На практика това означава, че те почти сигурно ще заминат за Украйна чрез "триъгълна сделка" през някоя съюзническа държава.

Но явно във втория етап (включващ общи поръчки за попълване на европейските оръжейни складове с боеприпаси, който трябва да се реализира до юли месец) и третия етап страната ни има по-голям интерес. На въпрос на "Капитал" по темата от Министерството на икономиката отговориха само, че ще съдействат "за популяризиране на възможността за разширяването на производствения капацитет, в това число и с участие на специализирани събития, изложения и дискусии."