"Столипиново": Място, на което вече не може да се живее

Говорим си с тях в сърцето на квартала - на пазара, а темата е къде отидоха хората от "Столипиново". Срещаме се в края на май - 10 месеца след като миналия юли кварталът беше пълен. И тъкмо сега "Столипиново" "оживява" отново заради абитуриентски балове и предстоящите летни кръщенета, сватби и почивки, но разликата е осезаема.

Трудно е тенденцията да се измери в цифри - най-вече защото никога не е имало данни за това колко точно хора живеят в "Столипиново", но едно е ясно - те намаляват и днес. По думите на Асен Колев и Яшар Асан са около 30 хил. души, сравнимо с над 40 хил. преди няколко години. Други казват, че има дори по-малко хора, включително в училището.

Тук остават, от една страна, по-добре живеещите и бизнесмените, които са си уредили живота, а от друга - болните и по-възрастните хора. Разговорът се лута - между причините, действителността и решенията на проблемите, както и между случайно преминаващите лица, които също искат да ни споделят своите истории.

В най-бедната част на "Столипиново" - до общинските блокове на ул. "Сокол", кварталът празнува абитуриентски бал Фотограф : Димитър Марков

С еднопосочен билет

Част от хората тук не емигрират от България, но си тръгват от квартала. По-голямата част обаче заминават извън България.

Схемата е проста, казват те. Хората се самоорганизират, предимно към Германия (наред с Белгия, Холандия и Франция). Избират си град, в който имат близки и посредством приятели, роднини и бивши съседи могат лесно и бързо да си намерят подслон и работа.

Работодателите им обикновено са турци, разказва Яшар Асан. "Идеята е, че тук населението е турски говорещо и хората са с турско самосъзнание и много по-лесно могат да намерят работа в Германия, тъй като знаем дългата история и традиции на турските гастарбайтери, които вече са една стъпка по-високо и са в администрацията, мениджъри и по този начин обхващат по-бедното население от България, турски говорещото", обяснява той.

Заминават цели семейства с деца, внуци и баби, а тези, които остават, разчитат на помощ от чужбина. "Тук останаха хора, които са пенсионери, инвалиди, болни, но повечето от младите ни хора заминаха за Германия", категоричен е Яшар.

Това потвърждава и друг обитател на квартала - тъкмо навършил 60 години. Самият той не вижда бъдеще в "Столипиново", занимава се с дребна търговия - продава каквото намери (батерии, обувки, книги) на Руския пазар в неделя. Децата му отдавна са в Германия заедно с внуците и нямат намерение да се прибират. А той? "Стар съм, къде да ходя, те да са добре", казва човекът.

Основното препитание на хората в "Столипиново" е търговията, защото по думите им, извън този сектор съществува сериозна институционална дискриминация, която рядко им позволява да изберат друга професия Фотограф : Димитър Марков

Последна спирка: България

Хората, които имат постоянна работа, си идват един път в годината - през лятото на почивка. Има и такива, които сезонно работят в чужди държави и се прибират в България за по няколко месеца, след което пак заминават, разказва Яшар.

Въпреки че всички имат българско гражданство (дори и децата) и желание да живеят в България, за повечето от заминалите страната остава само място за почивка. "Младите, особено тези, които са родени там, изобщо не се прибират. Те се забравили вече и български, и турски - не могат да говорят", разказва Яшар.

Въпреки обграждащата ги среда, жителите на "Столипиново" са (почти) винаги усмихнати Фотограф : Димитър Марков

Връщат се предимно по-възрастните - тези, които имат спомен от живота си в България, след като са събрали някакви средства, и си купуват жилища. Прибирайки се обаче, те са с друго съзнание и поведение, категоричен е той. Не се връщат в махалата, от която са тръгнали, където е твърде мръсно спрямо това, на което вече са свикнали. Установяват се в съседните квартали или дори в съседни населени места.

"Заради миграцията в Германия хората са видели друг начин на живот, променили са съзнанието си, замогнали са се благодарение на работа и вече няма тази огромна маса отпреди години, която е зависима от държавата и социалните помощи. Това вече е една по-независима маса от хора със собствен бизнес, идеи и доходи", твърдят те.

Но във всеки случай "крайната спирка е пак България", категоричен е Яшар, защото дори погребенията се правят тук. "Едно погребение ни излиза около 10 хил. лв., но задължително човекът се прибира тук, дори за тези хора, за които близките нямат пари, събираме кварталът", разказва той.

С малко, но по-добре

Не може да се каже, че в чужбина ромите масово забогатяват. По думите на Асан в чужбина се изкарва колкото за прехрана и малко спестявания. "Там също живеят на общински жилища, няма никой със собствено жилище, но съвсем по друг начин живеят. Завършват образование", обяснява той. "Защо там, а не тук", питам аз. "Защото там има дисциплина и ред, които държавата налага", категорични са Яшар Асан и Асен Колев.

Кварталът отдавна носи стигмата на изоставен и разпадащ се, а решаването на проблемите в него далеч не коства нито много пари, нито време, ако има желание и работа с местните общности. Не това обаче се случва в действителност Фотограф : Димитър Марков

"Столипиново" по подобие на много други ромски махали в страната се е превърнал в място, на което "вече не може да се живее", което прави заминаването още по-лесно. "Вярно е, че и ние сме виновни, но държавата какво прави. Повечето блокове са общински, някой някога да е дошъл да види как се стопанисва. При един малък земетръс блоковете на улица "Сокол" ще паднат", обяснява Яшар Асан.

За разлика от тук, където над 70% от хората нямат здравни осигуровки, а по думите на Яшар Асан и Асен Колев "Бърза помощ" "отбягва да идва тук", там са намерили начин да ги включат в социалната система.

Около 0.3% в "Столипиново" са с висше образование, около 6.9% със средно, другите - начално или незавършено начално. Завършили тук 10-и клас, те са неграмотни. Те не знаят какво означава закон за тях. Когато майката не е ходила на училище, и синът няма да ходи.

Асен Колев

Основната разлика с Германия според него е липсата на система и контрол.

До Германия и назад

Докато си говорим, покрай нас минава младо момче - в гимназиална възраст, роднина на събеседниците ни. Четири години е живял със семейството си в Германия. Но се прибират и той няма да се върне обратно там. Продължава средното си образование в България и тук животът му харесва повече - не в махалата, а в страната. "Това че дават по-хубави пари, не означава, че трябва да останем там", казва с усмивка.

Въпреки че за множеството от хората Германия е истинско спасение, има и такива (като момчето на снимката), за които животът в България е по-хубав, по-лесен и по-приятен дори с по-малко пари Фотограф : Димитър Марков

Той, оказва се, не е единствен. До пазара срещаме и друг млад мъж - в своите късни 20, който продава плодове и зеленчуци на улицата в "Столипиново" и това му харесва далеч повече от живота в Германия, където е прекарал изминалите няколко години. Върнал се е в България сам, без семейството си, защото тук търговията е в пъти по-лесна, отколкото в Германия, а всичко останало - според него по-хубаво.

По думите на Асен Колев "процесът на заминаване е приключил, обратният процес се очаква" - да се върнат хора, на които няма да се налага да живеят в "Столипиново", защото днес вече със средствата от Германия хората могат да променят животите си в България.

Аз живея за това нещо - да отида в болницата или в полицейското управление и да видя доктори от махалата. Да ни се даде възможност да живеем законно в България - жилища, работа.

Яшар Асан

"Взеха ни работната ръка. Нашето развитие е ваше развитие", казва Яшар Асан. Защото "ако малцинствата в една страна не са добре, не са образовани и нямат работа - то те ще станат проблем на мнозинството", допълва Яшар Асан.