Коментар | Спри, народе, разделени: Конституция ли променяме или дати?

1. Конституцията е обществен договор, а не ръкоделие но НПО прависти и в този смисъл ревизиите трябва да са обществено приемливи, а не конюнктурни, каквито са от пресщонференцията;
2. Не е ли време вече немладият Христос Иванов да вдене, че не чрез делене, каквото направи на ВСС и през 2015, а предлага и сега, създидание не се прави;
3. ППДБ като абколютни случайнице във властта, опитват - докато могат - да нагласят правилата така, че да си осигурят служебни победи - и чрез трансформациите на института служебно правителство, и в мандатност при кметовете;
4. Видимо ППДБ не стават. Дали да не си ходят с мир, преди да стигнем до дебата "за датите", който всъщност е разговор за безродницете и чуждите мекерета?
Като казвам безродник, зажлщо ли веднага се сещам за кандидат-кмета им от ДС?

"Спри, народе, разделени: Конституция ли променяме или дати?"
Според предложението на ППДБ - и двете. Вкарваме датата на един от многото установени по законен път национални празници в Конституцията и така правим останалите да влизат в конфликт с нея. Това е или плод на преднамерени действия или на пълна некадърност. Смърди на първото.

Относно поредната съдебна реформа, тя продължава да е "исторически компромис" правен на коляно и на парче. С временната мисъл да сменим сега пешките на съдебната власт с по-удобни. Какво ще става след 3 години - кучета ни яли!

Същото е и за служебните кабинети. Целият шум е при идващите с пълна сила предсрочни избори властта да не попадне случайно в Радев, че видиш ли иска да заеме по-неутрална от общоприетата от САЩ наша национална позиция. Какво ще се случва след това - пак, кучета ни яли. Защото ако Орешарски си беше организирал изборите 2014 г., сега можеше да го нямаме и първия исторически компромис. Нямаше да ги има ПП и тяхната "ала-бала" с президента.

Капитал, изобщо не става въпрос за "накаква дата"! Някаква дата е 25 юли 2023 г.
3 март 1878 г. е свещен празник, защото тогава е възстановена българската държава. Както казва проф. Пантев, Руско-турската война 1877-1878 г. е най-справедливата война на XIX в.
Опитите чрез промена на миналото да предначертаем бъдещето е като при смяната на пола: нито хирургът е сигурен какво да реже, нито как ще подействат лекарствата, които трябва да потиснат естествената съпротива на организма.

Темата за 3 март е привнесена от недъгавите разкроители на Конституцията, за да се произведе скандал, който да отвлече вниманието от техните опити да се закрепят в политиката по втория начин.
ПП-ДБ нито имат мисловен капацитет, нито електорална тежест, за да правят промени в основния закон през главата на народа.

Я да се натискат парцалите, защото Народният съд не е прецедент само през 1944-45 г в българската история. И преди го е имало, а видимо пак ще го има.

Като гледам предишните четири коментара и си припомням защо България е най-бедната страна в ЕС.

Да се ядосва ли човек, да се смее ли. Все се критикува и осмива. А се тръди, че сме в калта. Плюс това се иска да е, ккто си е било, каквото е позоваването на Пантев. Вместо неговото мнение четете какво са мислили по въпроса Раковски, Левски, Ботев, да не спомеравам Захади Соянов. Е, как така хем назад, хем напред. Общественото развитие е преодоляване на съществуващото, но не, както се казава - с тръб напред.

До коментар [#4] от "masay":

Както и да браните 3 март, той ще си остане официален празник, но не и национален. През 1990 г- комунистите го наложиха като компенсация за пропадналия им 9 септември. Но преди да имаме 3 март българите имаме 24 май и създаватме "държавата на Духа" по признание на руски и френски учени - чрез запазване на писмеността и словото българско. Така че рев до сълзи за трети март изобщо са неуместни.