Гневът срещу насилието: какво предизвика бурята

Също през 2016 г. писателят Георги Господинов се опитва да насочи внимание към темата като прави видеоинсталация със заглавие "Шамарената фабрика". С нея той говори за т.нар минимално насилие към децата, като шамари, дърпане на уши, крещене и пр., които по това време според социологически изследвания се считат за напълно нормални в 70% от българските семейства. "Трае по-малко от секунда. После плачът ще спре, сълзите ще изсъхнат, детето ще порасне, ръката, която удря, ще остарее. Ще остане само паметта за шамара. Или паметта на опънатото ухо. Детето с опънато ухо, което гледа отдолу. Към нас", казва той тогава.

България, шамарената фабрика

Това е важно, защото насилието всъщност се научава в семейството. Няма вроден инстинкт за агресия, с който хората се раждат. "Насилието в училище и работата срещу него е една от основните теми за всички развити страни по света, защото държавата няма как да влезе в семейството, а ако в семействата хората решават проблемите помежду си агресивно (в България ⅓ от семействата го правят), децата започват да възприемат тези модели на поведение и те могат да бъдат видени още в началното училище. В никакъв случай не трябва да твърдим, че тези деца са насилници, напротив - те са жертви като останалите", казва психологът Иван Игов (вижте повече от него тук).

• Подкаст | Насилие, което трябва да спре

Цинично е да се остойностява страданието, но то има и такъв ъгъл: според друго изследване на ЕС за десет години цената на насилието срещу жените в България е 5.7 млрд. евро. Методологията, по която се смятат щетите за икономиката, тръгва от броя жертви на домашно насилие и изчислява загубата на икономически ползи - стойността, която биха създали жертвите за определено време след престъпленията срещу тях (или завинаги в случаите на убийство), разходите за лечение, както и за разследване на престъпленията и престой на осъдените в затвор.

Битият не е бит

Ако българската държава гледа статистиката си, със сигурност не може да разбере протестите. Формално погледнато насилието отслабва. Регистрираните от МВР средни телесни повреди намаляват почти двойно от 2005 г. (2312 случая) до 2022 г. (1288). Каква част от тях са точно от домашно насилие е трудно да се каже, както и колко са случаите, в които не е потърсена помощ от т.нар. органи на реда. Това, което се увеличава със сигурност обаче, е усещането за засилване на агресията и най-вече на нейната безнаказаност.

"Според мен домашното насилие се е увеличило", казва Даниела Горбунова, адвокат и специалист в правната защита на пострадали от домашно насилие. Тя работи в Българския център за джендър изследвания - организация, която помага изключително активно на жертвите на такива престъпления. "Добре се вижда колко агресивно е станало обществото във всичките му изяви, не само в семейството, в дома, вижте какво става между ученици - какви зверски побоища се развиват между момичета на все по-ранна възраст. Виждате агресията по пътищата и дори агресията в НС. Така че обществото се движи в една посока на увеличаване на агресивното си поведение", смята тя. (вижте нейния анализ по темата тук)

Възможно е усещането за прекомерно увеличение на насилието да идва и от това, че то е много по-лесно видимо. Заради социалните мрежи подобни случаи се разгласяват много по-бързо, а липсата на адекватни реакции от институциите става много по-дразнеща. Съответно възмущението расте, докато на хората не им писне от някой случай, който изглежда по-скандален от предишните.

Един байрак за мен, един за теб

Едновременно с това обаче се случва и друго. През последните години става все по-масова културата на насилие. На повърхностно ниво това се вижда с все повечето, предимно млади хора, които искат да приличат на мутри - батки, описани от статуса на Георги Господинов: "Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им - смърт". Той визира снимките с татуировките на заподозрения за нападението срещу момичето в Стара Загора, който е работел като охрана в чалга заведение и изглежда 100% в наложилия се вече типаж, включително с татуираното "Свобода или смърт" на ръката.

В центъра на Стара Загора отдавна не е имало толкова масов протест Фотограф : Георги Кожухаров

"Тези хора търсят убежище в национализма в момента, той е убежище на това изтървано поколение, чалга поколението. Текстовете, моделите на поведение в чалгата - всичко беше едно подценяване на жената, превръщането ѝ на обект на сексуалност и само на това. Национализмът е съвременната чалга - както чалгата беше елементарна и свеждаше човешките емоции до две три неща и както важното беше да имаш едно ферари за мен, едно за теб, сега е същото с национализма - един байрак за мен и един байрак за теб", казва психологът Иван Игов. (Още от анализът на Иван Игов - тук)

Има и още. През последните години в САЩ и Европа набра сериозни сили антилибералната култура. Извън по-приемливите варианти на неоконсерватизма има и крайни антилиберали, които стигат до там да оправдават насилието, включително над жените. Може би най-добрият пример е историята на Андрю Тейт - скандалният британски инфлуенсър, който стана известен след публикувани клипове, в които бие жена, и последвали туитове, в които разказва своя "версия" за това какво е сексуалният тормоз. Тейт бива периодично забраняван от различни социални мрежи, макар че след като Илън Мъск пое контрола над Twitter (сега X), акаунтът му беше възстановен. Дори и в периода на забраните обаче той успяваше да стигне до своите фенове през затворени групи в различни платформи.

Русия декриминализира домашното насилие още през 2017 г., сега руската пропаганда се е фокусирала върху разпространяваните и в България заплахи от "джендър идеологията" на Запада, а последователите на режима на Владимир Путин в Европа излизат с координирани, както изглежда, инициативи като "Марш за семейството" и в защита на "традиционните ценности". Неслучайно поредица от колажи с Корнелия Нинова и Костадин Костадинов в социалните мрежи направи пряка връзка между внушенията, които идват от БСП и "Възраждане" с действията на обозначилия се с татуировки като "патриот" заподозрян за насилието в Стара Загора.

За това, че културата на насилие процъфтява съвсем свободно в групи като например в telegram, разказа тази седмица и една жена от Стара Загора, според която в тях се разпространяват снимки на момичета заедно с видеа на които те са бити, обръсват им се главите, както и се организират акции срещу тях. "Капитал" видя поне една такава група, а има и много други, обикновено организирани по различни градове.

Преди пет години Андрю Тейт се премести в Румъния, по неговите собствени думи - защото в Източна Европа е по-лесно да не бъде обвинен в сексуални престъпления. В края на 2002 г. обаче беше арестуван там по обвинения в трафик на хора и изнасилване и още е в ареста. Може би е сгрешил малко района - ако се беше установил с 200 км на юг, в Стара Загора, максимум 72 часа. Но след протестите тази седмица в България и аналогичните от месеци в Сърбия дори и в този затънтен край на Европа опитите насилието да бъде превърнато в норма и мода започват да срещат отпор.