Коментар | Въпреки тълкуването на ЕК юридически фериботите между Румъния и България са вътрешен превоз за Шенген

Шенген е правна рамка, а не мистериозно тайнство

Миналата седмица Европейската комисия отговори на "Капитал", че река Дунав е част от сухопътните граници и не влиза в споразумението за частичен Шенген

Теодор Славчев

Миналата седмица Европейската комисия отговори на "Капитал", че река Дунав е част от сухопътните граници и не влиза в споразумението за частичен Шенген © Димитър Марков

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След като гледа Дунава в Русе 18 години и се чуди какво пък толкова страшно има на другия бряг, Теодор Славчев завършва бакалавърска степен по международна логистика с акцент върху международна политика и европейско и международно право в университета "Якобс" в Бремен (ново име: университет "Конструктор"). След това придобива Магистратура по Управление на веригата за доставки в Ротердамското бизнес училище към университета "Еразъм". От 13 години отговаря за качеството на презгранични превози на стоки и хора както в ЕС, така и в САЩ.

Този коментар изразява изключително личното мнение на автора и не обвързва никоя институция с която той има, е имал или ще има каквито и да било отношения.

България извърши голяма крачка в интеграцията си в Европейския съюз. Влизането в Шенген е важно не просто защото няма да има нужда да показваме лични карти на границата, а защото България навлиза в един общ правен свят с европейските си партньори, вече и по отношение на полицейското сътрудничество и интеграция.

Въпреки важността на крачката, която по своето същество е правна и институционална и в която няма нищо мистериозно, в обществото витае известна доза несигурност за това какво всъщност е напът да се случи. За пример мога да дам статия, в която така и не става ясна фундаменталната разлика между преминаването на Дунав мост и преминаването на Дунава с ферибот от гледна точка на шенгенското право, въпреки че разясненията идват директно от Брюксел. Според говорител на ЕК: Дунав не влиза в Шенгенското споразумение, фериботите ще минават граничен контрол. "Би Ти Ви" пък цитира евродепутат, който спекулира дали Дунав е морска граница.

Речни граници няма

В случая източник за правното положение по границите на България е Решението на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния.

От неговия чл. 1 става ясно, че за целите на влизането на България и Румъния в Шенген, вътрешните граници се делят на въздушни, морски и сухопътни. За първите два вида граници проверките на лица отпадат. За вътрешните сухопътни остава стремежът за премахването на проверките. Речни граници няма, така че Дунавът явно е един от тези три вида.

В Приложението към Решението на Съвета са изредени разпоредбите от шенгенското право, които ще бъдат приложими за България и Румъния. Буква Б, т. 8 казва, че влиза в сила Регламент (ЕО) № 562/2006 (изменен от Регламент (ЕС) № 610/2013) известен като Кодекс на шенгенските граници.

Макар и да е отменен от регламент с по-късна дата, Решението на Съвета се позовава на приетия през 2006 г. Регламент 562, който аз ще цитирам с измененията от 2013 г. изрично споменати в решението.

Шенгенският граничен кодекс дава ясен отговор на въпроса каква граница е Дунавът. Реките са дефинирани като част от сухопътните граници. Но си струва да се чете и нататък.

Редовни фериботни линии

Според член 2. т. 1. в) фериботните пристанища (за вътрешни редовни превози) са вътрешни граници, които по дефиниция не са част от сухопътните граници. Логично е да са морски, но в случая важното е, че не са сухопътни и това ги различава от преплуване на Дунава или минаване по мост.

Дефиницията на "редовен вътрешен фериботен превоз" е в т. 4 и според нея няма съмнение, че фериботите Оряхово-Бекет или Силистра-Кълъраш например отговарят на 6-те изисквания: 1. превозите са между едни и същи пристанища, 2. разположени на територията на държавите членки, 3. без спиране в пристанища извън територията на държавите членки, 4. транспортират пътници и 5. превозни средства 6. съгласно публикувано разписание.

Според член 2. т. 2. всички останали пристанища са външни граници. Това включва и пристанището във Виена точно колкото това в Ротердам. Шенгенският граничен кодекс не прави разлика между морски и речни пристанища. Точка 4.3. на Приложение VI изрично приравнява проверките на вътрешното корабоплаване към процедурите за морския трафик.

Да обобщим:

Дунав е вътрешна сухопътна граница.
Фериботните пристанища с редовни рейсове между България и Румъния са вътрешни граници които не са сухопътни. Тук място за интерпретация няма, доколкото не засягаме пристанища с фериботно съобщение с Украйна например.
Пристанищата по Дунава са приравнени към морските пристанища.

Частично влизане в Шенген запазва проверките само на сухопътните граници

Член 17. (в 2016/399 членът е с номер 18) от Шенгенския граничен кодекс е текстът който позволява "частичен Шенген" и въвежда правилата за това. В него недвусмислено става дума само и единствено за контрол на "общи сухопътни граници". Фериботните пристанища за редовни вътрешни превози обаче по дефиниция не са сухопътни.

Фериботите между България и Румъния са в Шенген. Няма правно основание да не бъдат. От друга страна, преплуването на Дунава или преминаването по някой от мостовете между България и Румъния представлява пресичане на обща сухопътна граница по смисъла на Шенгенския граничен кодекс, който предвижда възможност тези общи граници да продължават да се контролират в съответствие с Решението на Съвета от 30.12.2023.

Няма законен начин да се проверяват фериботите

Редовен фериботен превоз от Силистра до Кълъраш по дефиниция минава 2 вътрешни граници които не са сухопътни. Най-вероятно са морски, но важното в случая е, че не са сухопътни. Приложение VI обяснява как, ако ферибот идва от трета страна, трябва все пак да бъде проверен на вътрешната граница, която е неговото пристанище. Тъй като нито Силистра, нито Кълъраш са в трета страна, подобни редовни проверки не са предвидени в Шенгенския граничен кодекс.

Публичните коментари и декларации, свързани с влизането ни в Шенген, създават впечатление, че България и Румъния са поели ангажимент за засилен контрол по общата си граница. Този контрол обаче не може да се провежда в нарушение на законите. По-специално член 21 на Шенгенския граничен кодекс (в 2016/399 номерът на члена е 23) позволява упражняването на полицейски контрол, "доколкото упражняването на тези правомощия няма ефект, равностоен на гранични проверки". Тихомълком въведен режим на гранични проверки на фериботите под претекст за полицейски контрол би бил незаконен.

Единственият начин фериботите по Дунава да бъдат изкарани от Шенген е даден от Глава II на Шенгенския граничен кодекс: Временно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. Изисква се "сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност". Временният граничен контрол може да бъде само за ограничен срок от време, като обхватът и продължителността му "не излизат извън рамките на строго необходимото в отговор на сериозната заплаха". Този срок явно не може да бъде неопределеният срок, през който съветът трябва да се постарае да премахне проверките на общите сухопътни граници.

Интересен нюанс е, че Глава II не изглежда да позволява да се въвежда повторно граничен контрол заради заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в други държави. Това е изрично посочено във версията 2016/399 на Шенгенския граничен кодекс (член 25. т. 1). Австрия може да си затвори границите, ако се чувства заплашена, но България не може да си ги затвори заради реална или измислена заплаха за Австрия.

При повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешни граници Европейският парламент се информира "възможно най-скоро", обществеността се информира "изчерпателно", а решението се взема "прозрачно". Ако това е пътят, който България избира, за да задоволи австрийските претенции, би трябвало това да бъде ясно заявено и правните аргументи да бъдат прозрачно обсъдени пред обществото.