Румънският икономически министър: Всяка Dacia Duster е със 100 евро по-скъпа за потребителя само защото не сме в Шенген

Губим 0.5% от БВП годишно от това, че не сме в Шенген, каза Щефaн-Paдy Oпpя пред "Капитал"

Министър Oпpя беше в Русе за откриването на Българо-румънска конференция, заедно с министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов, евродепутати и посланици

Моника Върбанова

Министър Oпpя беше в Русе за откриването на Българо-румънска конференция, заедно с министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов, евродепутати и посланици © Inquam Photos/Octav Ganea

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

На фона на пореден ден на огромни опашки от българската страна на границата, "Капитал" се срещна на "Дунав мост" с министъра на иĸoнoмиĸaтa, пpeдпpиeмaчecтвoтo и тypизмa на Румъния Щефaн-Paдy Oпpя и разговаря с него за загубите за региона и за инвеститорите от отлагането на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Министър Oпpя бе поканен за откриването на Българо-румънска конференция в Русе под наслов "Обединена Европа - един път за икономическа сигурност и устойчива интеграция" заедно с министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов, евродепутати, посланици и представители на бизнеса от двете страни на Дунава.

Целта на срещата беше да се поговори открито от и с бизнеса за пропуснатите ползи от блокадата за присъединяване на България и Румъния в Шенген. Австрийското вето миналата година беше възприето като голяма несправедливост, особено в Румъния, и доведе до заплахи за бойкот на бизнеси и обявяване на правни действия пред Съда на ЕС. Предвид по-високите транспортни разходи и значителните конкурентни недостатъци, икономическите щети за Румъния възлизат на няколко милиарда евро. Многобройни румънски мигранти, които работят в Австрия основно в професии, поддържащи системата, включително работа по гледане на деца и в земеделието, също страдат от затрудненото движение.

В същото време Австрия се счита за втория по големина чуждестранен инвеститор с около 7000 компании и 100 хил. служители в северната ни съседка. Истинското функциониране на единния пазар след присъединяване на България и Румъния би създало импулси на растеж от полза и за австрийските компании (признават самите те чрез Австрийската стопанска камара, както и чрез Business Europe -най-голямата "шапка" на компаниите в Брюксел, в позиция до Съвета).

Щефaн-Paдy Oпpя има богат политически опит, член на партията на социалдемократите в Румъния (и неин лидер до юни 2023 г). Избран е за префект на Прахова през 2012 г., а впоследствие преизбран през 2016 г. В началото на 2018 г. е министър на малките фирми и търговията. На сегашния си пост е от средата на тази година.

Какви са загубите, които търпи румънският бизнес от блокадата за Шенген? Някой успя ли да ги изчисли?

- След две седмици очакваме да има положителен вот за присъединяване на двете държави в Шенген и всички икономически разходи, които търпим, да се превърнат в ползи. Днес Румъния губи 0.5% от БВП годишно заради това, че не е в Шенген. Ако включим и времето за чакане на камионите на границата, те ще са много повече. Това не са точни калкулации, но говорим и за конкурентоспособността на нашите бизнеси.

Българската и румънската икономика не трябва да бъдат икономики на "ниските заплати", а да носят добавена стойност. В същото време блокадата на границата прави така, че разходите на бизнеса не могат да се калкулират по същия начин, както в западните страни. Какво имам предвид? Когато гръцки предприемачи искат да инвестират на север, те трябва да правят допълнителни калкулации за разходите от това, че България и Румъния не са в Шенген.

Някой дали прави сметка и за всички тонове С02, които генерират чакащите камиони на границата? Единият вариант е да направим всички камиони електрически, но по-ефективният е да влезем в Шенген.

Ние сме изпълнили всички критерии от години. Европейската комисия и Европейският парламент са го признали многократно. Нашите граждани също имат достойнство и трябва да имат права на европейски граждани. Нашите икономики имат нужда от Шенген, за да бъдат конкурентоспособни, а по този начин ще се повиши и конкурентоспособността на общия пазар на ЕС.

Има ли негативно влияние на блокадата за Шенген от Австрия за двустранното икономическо сътрудничество с Румъния?

Австрийският бизнес, както и гражданите, имат интерес страната ни да е част от Шенген. Ще дам много прост пример. Румъния произвежда Dacia Duster, който обаче продава със 100 евро по-скъпо за австрийските граждани (и за всички други европейски граждани), които купуват тази кола. Тези 100 евро се начисляват само заради времето, което прекарва в опашката за износ.

България произвежда части за автомобили. Ако калкулираме времето и разходите за частите, които влизат в Dacia Duster, произведени в България или други части на Европа, то цената е много по-висока, отколкото реално може да бъде в Шенгенското пространство. Не мисля, че европейските граждани заслужават това.

Явно австрийското правителство обаче смята, че те трябва да плащат повече за всеки продукт, който се произвежда в Румъния и се продава. Но вярвам, че блокадата е политическо решение.

Има ли нужда от още мостове между България и Румъния и колко биха били достатъчни?

Има изчисления, направени от министрите на транспорта. Вече си говорим за конкретни проекти, очакваме одобрение за проучвателни действия на нов мост край Русе - Гюргево от ЕК през 2024 г. И той няма да е единственият, трябват повече връзки между нас. Отношенията ни с българския министър на икономиката Богдан Богданов са отлични. Радвам се, че работим заедно за общата ни кауза да бъдем приети в Шенген възможно най-бързо, защото разходите за нашите икономики са съществени.

Кога бързата железопътна връзка между Гюргево и Букурещ ще бъде готова? И планирате ли продължение към Русе?

Този въпрос трябва да бъде адресиран до министъра на транспорта, защото той е в много тесен диалог с колегата му в България. Сигурен съм, че напредък по този въпрос, както и за фериботната връзка, плавателността на Дунав и други съвместни ключови транспортни проекти, ще бъде обявен скоро.

Все повече български компании гледат към румънския пазар като голям и обещаващ. Има ли бързи коридори за влизане на пазара, за които те трябва да знаят - било то като административна, логистична подкрепа, или нещо друго?

Ние се познаваме, съседи сме. Имаме дългогодишен опит за правене на съвместен бизнес. И това, което мога да уверя българските предприемачи, е, че каквито и нужди да имат, въпроси, винаги могат да заповядат в Министерството на икономиката, предприемачеството и туризма, вратите са отворени за тях по всяко време и сме готови да им съдействаме.

Интервюто взе Моника Върбанова