🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
НАТО и Руската заплаха

ЕС ще финансира проучването за нов мост над Дунав при Русе

Проучването е единственият проект от България, одобрен за еврофинансиране по линия на новата покана за инфраструктура с военно и гражданско значение

Дунав мост    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • За изграждането на моста все още не е осигурено финансиране, но възможности от Брюксел, макар и малко вероятни, все пак има.
  • Според експерти, мостът няма да бъде реализиран по-рано от 2030г.
  • Втори мост над Дунав при Русе е само част от забавената с години стратегическа инфраструктура, свързваща Север и Юг на Балканите.

България хвана последния влак и се класира за последната възможна покана за финансиране на инфраструктурни проекти с двойна употреба - гражданска и военна, от ЕС в близките години.

В сряда Европейска изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда обяви 7 млн. евро за предпроектни проучвания и проект за изграждане на нов железопътен и автомобилен мост над река Дунав при Гюргево - Русе (румънско-българската граница) и достъпа му от двете страни. Финансирането идва по военната линия на Механизма за свързаност на Европа - основният инструмент за финансиране на трансевропейската транспортна мрежа.

Мостът е част от нея и е от ключово значение за реакция на източния фланг на НАТО в случаи на военна заплаха. Парите от ЕК обаче ще стигнат само за проектирането, а не и за изграждането, където двете държави ще трябва сами да намерят финансиране.

Ред на румънците

За нов мост над Дунав при Русе се говори поне от 15 години, но досега нищо не беше направено, нямаме нито един документ, чертеж или проучване за него

Йонут Кюрея
Йонут Кюрея

изп.директор и основател на Asociația Pro Infrastructură, румънско НПО, което следи за изпълнението на пътни и жп инфраструктурни проекти в страната

Според одобрения проект дължината на моста ще бъде 2 км, а инфраструктурата за достъп ще бъде около 15 км от румънска страна и 15 км от българска страна. Проектът ще подобри както гражданската, така и военната мобилност в Румъния и България и ще премахне съществуващо затруднение в трансграничния участък, пише в обосновката му.

Тъй като мостът Калафат - Видин е построен от Министерството на транспорта на България през 2013 г., мостът Гюргево - Русе II се очаква да бъде реализиран от CNAIR (Румънската национална компания за магистрали и национални пътища), а стойността на предпроектното проучване, финансирано от ЕС, е около 7 млн. евро.

Пари няма

Въпреки това очакванията за изпълнението му в близко бъдеще не са големи. "Най-оптимистичният срок, който мога да предположа предвид зададените параметри в проекта, е не по-рано от 2030 г., и то при пълна мобилизация от двете страни и привличане на финансиране, което в момента липсва", коментира Йонут Кюрея, изп. директор и основател на Asociația Pro Infrastructură, румънска НПО, която следи за изпълнението на пътни и жп инфраструктурни проекти в страната.

От Европейската комисия също не се ангажират с последващо финансиране. "Комисията очаква всяко проучване, подкрепено от фондове на ЕС, да бъде последвано от подходяща работа. Това бе последната възможност за кандидатстване за финансиране от ЕС по военна линия за този програмен период. По-нататъшни покани по линия на транспорта от Механизма за свързаност биха могли евентуално да се осъществят по-късно през този период в зависимост от наличния бюджет", коментираха източници от ЕК за "Капитал".

От Брюксел посочват като други възможности за финансиране на моста - например структурните фондове. "Комисията насърчава използването на частно финансиране в инфраструктурни проекти; финансирането и схемата за финансиране обаче се решават от организатора на проекта", казват още от комисията. Така парите за построяване на инфраструктурата остават за решаване пред Букурещ и София.

Проблемът е системен и от двете страни на реката

И България, и Румъния вече имат заложени други проекти и недостиг на финансиране за тях по основните европейски коридори. Парите обаче не са единственият дефицит. "Липсата на капацитет, а и досегът на сериозна мотивация в двете държави да реализират мащабни инфраструктурни проекти е допълнителна пречка", посочва още Кюрея.

Примери за добри идеи, удавени в трудната комуникация от двата бряга на Дунава, има много. Жп връзката между Русе и букурещкото летище в Отопени се оказа дори непланиран проект на този етап. Румъния наистина модернизира жп линията между Гюргево и най-голямото летище в страната. Тя обаче нито не е толкова бърза (участъкът от 120 км/час е за едва около 20 км от нея), нито ще се случи по-рано от есента.

"В същото време вероятно русенци ще трябва да преминат с автомобил до другия бряг на реката и оттам да се качат на обновената жп връзка, за да стигнат до Отопени", коментира още Кюрея. От българските железници , които оперират жп линията Русе - Букурещ, коментират за "Капитал", че нито са уведомени, нито участват в реализирането на такъв проект.

Кюрея дава и друг пример - с наскоро построения 2 км мост край Браила, който свърза най-голямото румънско пристанище в Констанца със североизточната част на страната и бе отлаган с години. Накрая е съфинансиран от ЕС за 363 млн.евро. "Бяха нужни повече от две години за издаване на разрешителни за свързване на моста с пътните връзки. Въпреки официалното пускане в експлоатация на съоръжението още в средата на 2023 г. и до днес текат довършителни работи. Факт е, че проучването, с което бе изграден мостът, бе толкова остаряло, че включваше еднолентов път, но това не направи впечатление на държавата. Румъния остави проекта в този му вид, не много функционален нито за граждански, още по-малко за военни цели", допълва Кюрея. Аналогичният пример от българска страна е тунелът под Шипка.