Да влетиш в Шенген

България и Румъния имат малък прозорец за действие, докато Австрия и Нидерландия, изглежда, отстъпват поне частично за членството в безпаспортното пространство

На последната среща за годината на лидерите на ЕС е напълно възможно да има напредък по пътя на България и Румъния към Шенген
На последната среща за годината на лидерите на ЕС е напълно възможно да има напредък по пътя на България и Румъния към Шенген
На последната среща за годината на лидерите на ЕС е напълно възможно да има напредък по пътя на България и Румъния към Шенген    ©  Reuters
На последната среща за годината на лидерите на ЕС е напълно възможно да има напредък по пътя на България и Румъния към Шенген    ©  Reuters
Темата накратко
  • По време на последната среща на върха на ЕС за тази година, която започва днес, се очаква лидерите на ЕС да се разберат дали и как България и Румъния могат да напреднат за присъединяването си към Шенген.
  • Според източници усилията на двете страни в момента са съсредоточени към постигане на ясен срок за премахване на всички ограничения за Шенген.
  • Най-важното - управляващото мнозинство в България ще настоява това да се случи с писмена процедура, а не с нов вот в съвета.

Последната среща на върха на ЕС за тази година на 14 и 15 декември ще бъде най-ключовата за България от много време насам. Макар темата да не е в дневния ред, напълно възможно (и дори вероятно) е на нея страната да получи най-накрая покана за присъединяване към шенгенското споразумение. Или поне някаква покана. Граничните проверки, по всичко личи, ще паднат само за пътуващите по въздух като начало, но дипломатите продължават да работят, за да подсигурят, че пълно членство би било възможно в не много далечно бъдеще.

В понеделник Австрия потвърди, че смекчава тона за присъединяване на България и Румъния към шенгенското пространство. От нея дойде предложението за включване в т.нар. въздушен Шенген. Другата пречка - Нидерландия, също изглежда спечелена за първи път за компромис за България заради амбициите на бившия премиер и сега служебен такъв Марк Рюте да оглави най-високата позиция в НАТО.

"Самият факт, че Австрия и Нидерландия се отказват от принципната си опозиция на нашето членство в Шенген, е голямото постижение", казва пред "Капитал" политологът и преподавател Даниел Смилов.

Тук обаче има няколко големи "но". Първо - противоречивите допълнителни условия, поставени от Австрия, допълнително нагнетяват дипломатическите преговори и могат да ги спънат в последния момент. Тук ще се иска бързо действие от София и Букурещ. Още повече защото, ако моментът бъде изпуснат, вратата може да хлопне: идващата в Холандия крайнодясна антиевропейска Партия на свободата, която спечели изборите миналия месец, надали ще е склонна на компромиси.

Какво всъщност иска Виена

По ирония на съдбата самата Австрия, която се присъедини към Шенген през 1997 г., бе спирана за известно време от Германия, която й наложи вето с аргумента, че не е в състояние да защити адекватно външните граници на ЕС към Източна Европа. Във Виена тогава имаше голямо възмущение.

На кризисна среща на върха между правителствените ръководители Хелмут Кол от Германия, Романо Проди от Италия и Виктор Клима от Австрия беше намерено решение: първо без паспортни проверки по летищата и постепенно въвеждане на отворени сухопътни граници.

Сега явно австрийският план за България и Румъния е подобен. Австрия предлага достъп по "въздушния Шенген", без реално включване в шенгенското пространство на България и Румъния и без конкретни ангажименти кога то би било възможно.

Австрийският канцлер Карл Нехамер и вътрешният министър Карнер твърдяха, че защитата на външните граници не работи и твърде много мигранти идват в Австрия през България и Румъния (нещо, което и София, и Букурещ отричат с данни). Сега Карнер призовава Румъния да контролира по-строго границата по река Дунав с България, иска модернизация на граничната система на българско-турската граница. Парите за това трябва да дойдат от Европейската комисия.

И трето, Австрия настоява България и Румъния да създават по-малко бюрократични пречки за прилагане на Дъблинския регламент. Какво означава това? Двете държави трябва да гарантират, че тези мигранти, които са били регистрирани в България или Румъния за първи път в ЕС, а след това кандидатстват за убежище в Австрия, но бъдат отхвърлени, ще бъдат върнати в държавата, където са първоначално регистрирани. Тази година по данни на австрийското вътрешно министерство това засяга почти 2000 души, които трябва да се върнат в Румъния, и почти 6000 души, които трябва да се върнат в България, пише австрийското издание Der Standard.

Румънският премиер Марсел Чолаку реагира с хумор. "Не съм виждал молби от сирийци и афганистанци, които искат да живеят в Румъния, откакто е в сила този европейски механизъм." София не е реагирала официално на това.

Какво се случва в Нидерландия

Що се отнася до шансовете за промяна на позицията на Нидерландия, те са свързани изцяло с настоящия премиер в оставка Марк Рюте. Той ще управлява до съставянето на редовно правителство след изборите и това е вероятно последният му европейски съвет. Тъй като Рюте има по-високи цели - кандидат за генерален секретар на НАТО - и няма нужда да се бои от обществения отзвук в страната, това може да развърже ръцете му.

Нидерландският евродепутат Софи инт' Велт смята, че хората все още "смилат" резултатите от проведените парламентарни избори през ноември.

"На този етап е напълно неясно какво правителство може да бъде съставено и дали то ще бъде стабилно. Самият Герт Вилдерс, чиято Партия на свободата има най-много подкрепа на последния вот, изглежда, предвижда или дори провокира провал на коалиционните преговори, съдейки по агресивните съобщения в X и участието му в демонстрация срещу миграцията. И тогава вероятно ще обвини другите", казва Ин'т Велт. "Що се отнася до Шенген, според мен единственият шанс е Рюте да направи възможно присъединяването към Шенген, преди ново правителство да поеме властта. Като служебен премиер той повече или по-малко може да си позволи да игнорира позицията на парламента от миналата година (която е твърдо против разширяване с България - бел. ред.). Може би като кандидат за генерален секретар на НАТО ще го направи по-отворен към стратегическото измерение на въпроса", допълва още Софи ин'т Велт.

По въздух в Шенген

Реално това е най-лесният вариант за компромис - злоупотребите на летищата са почти невъзможни. В момента пътуващите от и за България и Румъния преминават през много строго регламентирани проверки на летищата, пътуват до по-далечни и не толкова удобни гейтове (заедно с граждани от трети страни).

"Въздушният Шенген" ще позволи преминаване без паспортен контрол, но все пак проверки за сигурност ще има. Не е напълно ясно как ще стане и разделянето с пътниците, идващи от трети страни, които ще се обработват отделно на отделни контролно-пропускателни пунктове.

Във втора стъпка сухопътните граници трябва да бъдат отворени (практиката е година по-късно, но все пак конкретен срок засега няма), тъй като това изисква повече време за подготовка.

"В дипломатическите разговори България, разбира се, трябва да отстоява позицията за пълноправно членство в Шенген. Но "въздушният Шенген" е огромен успех за страната така или иначе и трябва да бъде приет, ако пълноправното членство не бъде постигнато до края на годината", смята Даниел Смилов. "След отварянето на въздушните граници за българи и румънци сухопътният аспект ще се превърне не в толкова политически, а в технически въпрос и ще намери приемливо решение в близко бъдеще", допълва той.

Свободното пътуване през летищата ще донесе само ограничени ползи за туристите, но няма да промени по-сериозната ситуация с дългите опашки от тирове по границите на България и Румъния. Наскоро в интервю за "Капитал" румънският икономически министър Щефaн-Paдy Oпpя коментира, че те възлизат на поне 0.5% от румънския БВП годишно.

Загубите, които понасят българските и румънските компании, са само част от уравнението. Негативни последици от блокирането на единния пазар и свободен превоз на стоки в ЕС има за българския и румънския бизнес, както и за западния (включително австрийския, който е вторият по-големина инвеститор в региона), които трябва да калкулират допълнителни разходи за бизнес начинанията си на Балканите.

Последни напъни

Българският министър-председател Николай Денков коментира още в понеделник, че "България няма да приеме допълнителни условия като "Мигрантите срещу Шенген във въздухоплаването". "Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено", използва любимата реплика от всички европейски съвети лидерът на коалиционните партньори от ГЕРБ Бойко Борисов.

Малко по-късно българските управляващи изиграха последна карта - бе обявен и краят на бързо приетата преди месеци такса за пренос на газ, защото създава допълнителни пречки за преговорите. Според дипломатически източници Унгария ясно е заявила, че би блокирала присъединяване на България към Шенген, ако таксата не отпадне.

Според източниците усилията на двете страни в момента са съсредоточени към постигане на ясен срок за премахване на всички ограничения за Шенген, както и най-важното - това да се случи с писмена процедура, а не с нов вот в съвета. Това би било печеливша ситуация за всички.

Австрия и Холандия могат да посочат, че опасенията им са взети предвид, тъй като мерките за сигурност в Румъния и България се засилват дори повече от планираното преди година. Европейската комисия ще направи това, което прави най-добре - ще предостави стотици милиони евро за тази цел. А София и Букурещ ще постигнат частичен успех, който ще постели пътя към пълното членство евентуално догодина. И един неудобен за всички въпрос ще може да бъде свален от дневния ред.

Статията е допълнена в 16:00ч.- премиерът Денков потвърди информацията от текста ни от тази сутрин, че Унгария е изпратила, макар и на ниско ниво, съобщение, че ако не бъде премахната таксата за пренос на руски газ през България, ще блокира приемането ѝ в Шенген. Денков потвърди още, че преговорите за присъединяване на България към Шенген продължават, а стратегията продължава да е насочена към сухопътните граници. "Изготвили сме вече предложение, ще го изпратим на Австрия. Разбира се, ще използваме и ЕК като медиатор, така че продължаваме. Още вчера успях да говоря и с Урсула фон дер Лайен, и с президента на Румъния, и с Нехамер (канцлерът на Австрия Карл Нехамер - бел. ред.), така че предварителните разговори се състояха. От всички има желание да продължим преговорите, така че ще продължим", заяви премиерът пред репортери при влизане в лидерската среща.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 2

    Това с влитането са титанични розови глупости!
    Няма да бъркам в джоба си за лична карта на летището. ОК

    Много по-същественото, в което кой знае защо авторката на вниква, е че БГ ще си остане същия транспортен апендикс - с огромните опашки ТИР-ове по всички възможни гранични пунктове!
    В същото време - и това ме изненадва, че авторката не отчита! - транспортните коридори юг-севед и запад-изток вече отдавна заобикалят БГ.

    От пристанищата Пирея и Солун за Берлин, например, се минава не през ам Струма, а по магистралата през Скопие-Ниш-Белград.
    От Адриатика към Черно и оттам за Близкия не се минава по Тракия/Хемус, а вече от Игуменица по Виа Егнатия през Моста на дружбата (гръко-турската...) на Марица и оттам за Близкия и Средния Изток.

    И другата тема: какво ще ни струва "влитането в Шенген"? Защото О`Браян и виенския канцлер се били договорили да ни отворят летищата, а в замяна лоялните на американския окупатор афганци, които янките при бягството си оттам прехвърлиха в Европа, да ни бъдат натресени.
    Като гледам какви шушльовци ни управляват, като нищо ще поискат и бангладешци в допълнение.
    Евроатлантици сме, все пак...

    И така: колко афганци ще ни струва падането на граничния контрол по летищата, Моника?

    Нередност?
Нов коментар