Безплатно висше за всички: защо мярката поляризира мненията

Правителството предложи таксите за учещите по държавна поръчка в университетите да отпаднат, но по-важният въпрос е за качеството на образованието

Предложената от Министерския съвет мярка предвижда още от втория семестър на настоящата учебна година таксите на студентите да бъдат покрити от държавата

Георги Куманов

Предложената от Министерския съвет мярка предвижда още от втория семестър на настоящата учебна година таксите на студентите да бъдат покрити от държавата © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Аргументът на кабинета е висшето образование да е достъпно за всички и да се задържат младите хора в страната.
Мярката ще струва 150 млн. лв. на година, но така и не беше представен анализ защо е нужна и какво ще се подобри.
Обществото е разделено в това дали ходът е правилен или популистки.

Нова тема тази седмица поляризира принципно все по-разединеното обществено внимание и предизвика бурни вълнения в социалните мрежи - изненадващото предложение на Министерския съвет за безплатно висше образование за студенти и докторанти, приети с държавна поръчка. Според авторите му целта е то да стане още по-достъпно и по-привлекателно за българските младежи, които сега избират да учат в чужбина.

Мненията се разделиха: икономисти, анализатори, специалисти критикуваха предложението като недобре аргументирано и със спорен ефект; мнозина академици пък по-скоро го защитиха; а отзвукът в социалните мрежи също е смесен, но преобладаващо негативен - от една страна, защото мярката има доста популистки привкус, а от друга, защото по никакъв начин не адресира основния проблем в българското образование, който силно вълнува всички - ниското качество.

Тези критики имат своите основания. Предложението идва съвсем изненадващо, без досега да е било обсъждано и без в бюджета да е предвидена нужната за целта сума, която не е за пренебрегване - до 150 млн. лв. годишно. Няма приложен и по-дълбок анализ на нуждите на държавата от определени специалисти, как мярката ще се отрази на интереса към различните специалности и на конкурентоспособността на университетите, дали таксите в момента са спирачка пред желаещите да учат - за кои и колко от тях и т.н. А това подхранва усещането за популизъм. Още повече че достъпът до образование в България и сега е сравнително лесен, а насърчаването на съвестните и можещи студенти може да се случва и по друг начин - през повече на брой, по-високи или целеви стипендии, включително социални.

От друга страна, мярката наистина по-скоро няма отношение към реалните проблеми на българското образование и сякаш замита важната тема, която е нуждата от истинска реформа за по-модерно, практично, качествено и конкурентно в съвременния свят образование. Именно това, а не безплатният елемент, би мотивирало повече от българските младежи с потенциал да учат в страната вместо в европейските университети.

Коментар | Въпросът не е в парите, а в качеството на образованието

С аргумент че повече млади хора ще могат да завършат висше образование, а учещите зад граница ще предпочетат България, кабинетът изненадващо предложи таксите за студенти и докторанти, приети държавна поръчка, да отпаднат.

Предложението

Предложението бе качено още в понеделник в портала за обществено обсъждане. То предвижда от втория семестър на настоящата учебна 2023/2024 таксите за студенти и докторанти, приети по държавна поръчка, да бъдат поети от държавата и бюджета ѝ.

В мотивите се посочват няколко основни цели. Едната е за "осигуряване на равни възможности на всички за достъп до образование и обучение". Друга е предоставянето на достъп до висше образование на хората с ниски доходи и социално-икономическия им статус да не бъде пречка да получат възможност да следват в университет. Според вносителите също така различията в семестриалните такси в отделните университети водят до неравномерно разпределение "на териториален принцип и е причина за недостига на специалисти по някои специалности за сметка на излишъка в други". Друг аргумент е, че с безплатното образование може да бъде разрешен и проблемът с напускащите страната млади хора, които отиват да учат в чужбина, а след това остават там. Отпадането на таксите "би направило българските университети по-привлекателни за тези кандидат-студенти, които се колебаят дали да продължат своето образование и житейски път в чужбина или в България", пише в документа.

Не на последно място МС изтъква новата мярка като продължение на вече осъществените промени за безплатно предучилищно образование от началото на 2022 г. и безплатните учебници за учениците от първи до дванадесети клас (от учебната 2024/2025). В мотивите на предложението е записано още, че "въвеждане на аналогична социална мярка и по отношение на обучението в държавните висши училища ще направи образователната система по-съвършена и обхващаща пълноценно ученето във всичките му степени - от предучилищното до висшето образование".

Идеята в числа

Към момента в страната има 51 акредитирани висши училища - 38 държавни, които предлагат обучение в стотици специалности в 52 професионални направления. Студентите в държавни университети през учебната 2022/2023 са били над 179 хил. души. От тях 116 хил. са "бакалавър", 58 хил. "магистър", 5 хил. - "професионален бакалавър", а над 6 хил. са докторанти. Сред тях малко над 36 хил. са приети държавна поръчка (в т.ч. магистри, професионален бакалавър и докторанти).

Според изчисленията на правителството и финансовия министър ще са нужни около 150 млн. лв., за да се покрият годишните им такси през втория семестър на настоящата учебна година и първия на следващата, разясни пред БНТ министърът на образованието Галин Цоков.

По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) минималната годишна такса за обучение по държавна поръчка сега е 530 лв. (за специалност "Педагогика"), а максималната - 3752 лева (за специалност "Квантова и космическа теоретична физика"). Оттам припомнят, че минималната работна заплата вече е 933 лв.

От справка на сайтовете на различни университети в страната пък става ясно, че годишните такси за популярни специалности като "Право" варират според ВУЗ-а - от 1600 в Софийския университет, през 2200 лв. в Пловдивския до едва 760 лв. във Великотърновския. "Психология" пък се учи срещу 1200 лв. в София и Пловдив и 760 лв. във Велико Търново.

Митове за развенчаване

Предложението на кабинета идва като гръм от ясно небе за мнозина - досега то не е било публично оповестявано, суми за него не са заложени в бюджета, който бе приет предколедно от Народното събрание. Дали това е най-наложителният и добър начин да бъдат похарчени 150 млн. лв. е отворен въпрос.

Проектът провокира коментари от специалисти и анализатори. Според Петя Георгиева от ИПИ тази мярка е абсолютно безцелна и няма да постигне нищо. Пред "Дарик радио" тя припомни, че целта на висшето образование е човек да придобие конкретни знания и умения, за да упражнява определена професия, докато промяната ще провокира повече младежи да избират университети и специалности, които смятат, че ще завършат най-лесно, "и този факт намалява качеството на образованието", казва тя. И добавя, че в резултат от промените "ще имаме една крайно отворена и достъпна услуга, която всеки ще може да достъпи с диплома за средно образование".

Колегата ѝ в ИПИ Адриан Николов също смята, че безплатно висше образование си е чист популизъм и по никакъв начин няма да повлияе на решението на този или онзи студент да предпочете СУ или УНСС пред Лунд или Йена", написа той във Facebook. И добавя резонния въпрос "дали на хората с 1000 лв. месечен доход и тези със 7 хил. трябва да им даваме едно и също благо". Всички процеси, разяждащи българското образование и отблъскващи все повече кадърни млади хора, сега ще бъдат финансирани със средства от държавния бюджет, който се пълни от данъците на цялото общество, за което напомни и той самият.

Петя Георгиева посочва още, че с новата мярка университетите няма да имат стимул да ограничават броя на студентите, да намалят бройките или да закриват неатрактивни специалности или такива, които не се търсят на пазара на труда. А това е необходимо, защото всяка година дори на големите и най-желани университети се налага да провеждат по три или четири класирания, за да запълнят бройките си. Така до висшето образование се добират младежи без или с по-ниски от нужните качества, а това сваля значително и изходното ниво.

Дори престижни специалности като "Право" се обезценяват поради завишения прием и невъзможността тези кадри след това да си намерят работа в сферата. Голяма част от тях са принудени да упражняват несвойствени професии като консултант за обслужване на клиенти в outsourcing компании или дори продавачи в магазини.

Всъщност по-вероятно е новата мярка да има точно обратния ефект - по-лесно запълване на празните места в специалностите, което пък носи финансова полза на университетите - те получават субсидия за брой учещи. Това е една от очевидните причини, заради които академиците по-скоро харесват предложението за "безплатно" образование.

Друг проблем е, че с предложението си държавата се отказва да работи за стимулиране на приема в специалности с най-голям видим и задълбочаващ се недостиг на кадри - предимно в научните специалности, математиката, корабостроене, производството на машини за хранително-вкусовата и биохимичната промишленост и т.н. Безплатното обучение само в тези направления (а не във всички) би било по-мотивиращо за младите хора да кандидатстват по тях.

Проблемът с достъпността до образованието от своя страна не е добре защитен от кабинета. За тези, които не могат да си позволят университетските такси (без да е ясно кои, колко и къде са те), сега има активна програма за гарантирани от държавата студентски кредити. Но интересът към нея е минимален. Реформа в системата на стипендиите може също да бъде ефективен инструмент в това отношение.

От друга страна, наличието на такси, макар и сравнително ниски, дава възможност на университетите да се конкурират помежду си. Предоставя и инструмент в ръцете на студентите да бъдат по-взискателни към начина на преподаване.

И не на последно място е и фактът, че младите хора масово учат в чужбина не защото не могат да си позволят таксата в български университет, напротив - издръжката на студент зад граница често е по-скъпа, дори там, където няма такси. Отиват там, защото получават по-качествено образование.

Има и гласове в подкрепа

Мерките на правителството срещат и подкрепа - от представители на академичната общност. На първо място са, разбира се, самите студенти или поне по-голямата част от тях (макар да има и мнения на учещи в т.нар. защитени специалности, които и сега не плащат такси, че безплатното образование демотивира преподавателите).

Председателят на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) Даниел Парушев, с когото разговаря "Капитал", сподели, че организацията "подкрепя безплатното висше образование, защото това ще даде достъп на много млади хора, които нямат финансовата възможност", да продължат образованието си в университет. Разкри, че от няколко месеца е коментирана с НПСС от страна на Министерство на образованието и науката възможността за отпадане таксите за студенти.

Проф. д-р Владислав Попов, заместник-ректор в "Аграрен университет - Пловдив", сподели пред "Капитал" личното си мнение, че инициативата е добра идея и че не се съмнява в добронамереността в мотивите на акад. Денков за покриване на таксите на учещите се. Твърди, че "много от студентите отпадат на първи, втори или трети курс, защото сумите им идват високи".

Журналистът и член на управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти - България, Иван Радев коментира чрез публикация в социалните мрежи, че образованието трябва да е безплатно. Според него "това не е популизъм", а "нормалност", но не пропуска да наблегне, че "не отменя разговора за качество и за реформи". За него няма да бъдат решени всички проблеми на образованието ни, но "е стъпка в правилната посока".

Павел Начев, градски активист в Пловдив, от своя страна даде пример във Facebook със скандинавските държави Швеция, Норвегия, Финландия и Дания, където образованието е безплатно, че "заемат най-горните места в класациите не само по богатство, но и по почти всички социални индикатори, както и по бизнес климат". Според него безплатното образование е един от "стълбовете, които правят възможно функционирането по такъв начин на обществата им".

Според сайта study.eu в 11 страни из Европа се предлага безплатно университетско образование за граждани на ЕС. Сред тях освен скандинавските страни са още Германия, Австрия, Франция, Полша. Безплатно образование предлагат още по-близката ни Словения и съседна Гърция. Във всички тях студентите е необходимо да подсигурят единствено пребиваването си, но много университети предлагат и настаняване в кампуси с ниски такси.

По бързата писта

Изненадващото предложение идва и в момент, в който в редица университети вече тече срокът за заплащане на таксите за втория семестър, а за учещите в задочна форма - и самите занятия. Пред БНР ректора на Софийския университет Георги Вълчев каза, че таксите все пак ще трябва да бъдат заплатени от студентите, тъй като "на този етап няма нормативен документ, който да отменя задължението им".

Общественото обсъждане на законопроекта ще продължи 30 дни, а след това трябва да бъде гласуван и в Народното събрание, което обичайно отнема месеци. Самите промени ще влязат в сила три дни след като бъдат обнародвани в Държавен вестник. Едва след това - в срок до два месеца, ВУЗ-овете ще трябва да върнат на студентите си събраните такси.

Това е предпоставка за хаос в отделните учебни заведения и непредвидени разходи, които биха имали за банкови такси и т.н. За неясноти след обявеното предложение на правителството свидетелства и информацията, с която "Капитал" разполага, че в ПУ в Пловдив на този етап е преустановено събирането на такси за втория семестър. От интервю за БНР на зам.-ректора на "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас проф. Севдалина Турманова пък се разбира, че в университета имат притеснения дали възнагражденията на административния им персонал ще бъдат подсигурени, тъй като в момента те се набавят именно от таксите на студентите.