Българското поколение Z: Децата са добре, но са различни

Увеличаваща се пропаст между младежите и политиката

Отдалечаването на младите хора от политическите процеси става все по-голямо с всяко следващо поколение. През 2014 г. 40% от младежите заявяват, че имат интерес към политиката в България, докато четири години по-късно те са едва 14%. Трикратен е и спадът в интереса към политиката на ЕС - съответно от 31% до 11%.

През 2018 г. 74% от българските младежи посочват, че нямат желание за политическа кариера, 11% се колебаят и само 4% отговарят положително, показва "Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019", проведено сред повече от 10 хил. души на възраст 14 - 29 години. "Има стигма върху думите "партия", "политика", "политик". Голяма част от младежите в училищна възраст или току-що завършили са категорични, че не искат да се занимават с това. Асоциацията е, че ако се интересуваш от политика, се интересуваш от кражба на пари", коментира Яница Петкова от социологическата агенция "Галъп интернешънъл".

Това се дължи основно на три причини - липса на политическо образование в учебната програма, превръщането на политиката в тема табу в семейната среда и на практика нефункциониращите младежки политически организации.

Съвременна българска история почти не се изучава в училищата, а учителите по-скоро избягват да говорят на политически теми. "Не може да се насаждат политически мнения и нагласи, не може да се пропагандира, но за политика трябва да се говори, това учи на отношение към интересите на обществото и как да ги защитим. Без тези знания учениците излизат ощетени от образователната система", казва Петкова.

Друго място, където младежите оформят възгледите си, е семейната среда. Родителите на поколението Z са били в активна възраст по време на промените в България през 90-те години и много често, разочаровани от събитията, са политически незаинтересовани сега.

"Прекъсната е и комуникацията между партията и младия човек, няма го естественият механизъм за преминаване през всяко стъпало в политиката. Усещането е, че изведнъж човек на 40 години става политик "от нищото". Партиите не си изграждат личностите, както би трябвало да се случва", казва Яница Петкова. Така младежите остават изолирани от политиката именно във възрастта, когато оформят позицията си в обществото, и остават с усещането, че тази сфера не е за тях.

"Изобщо не се интересувам от политика. Никога не съм гласувала. Това, което правят политиците, по никакъв начин не ми се отразява на начина на живот", казва 24-годишната Албена Желязкова от Варна, която след бакалавърска степен "Психология" ще продължи с магистратура "Предучилищна педагогика". На същото мнение е и Йоана Йорданова, на 21 години, от Силистра. "Това е тема, по която съм необразована. Гласувам според това кое е най-добре за семейството, защото всяка партия си идва с работници и това повечето хора на държавна работа го знаят." Тя учи индустриален дизайн във Варна и изобщо не си представя да се занимава с политика. "Не мисля, че ще напредне толкова, за да може хората, които са част от политиката, да правят реални неща. Всички партии са под шапката на някого по-високо, нямат лично мнение, всичко е манипулирано", убедена е тя.

"Представителите на поколението Z не са преживели голямо политическо сътресение. Те не помнят друг политик освен Бойко Борисов и доскоро той е бил за тях единственият пример за политика. Затова и младежите не разбират политическите каузи на милениалите", казва Иван Господинов от "Образование без раници".

И все пак младежите са политически най-активни по време на избори. На гласуването за парламент през април 2023 г. правото си на вот са изразили 343 хил. избиратели на възраст между 18 и 29 години по данни на агенцията "Тренд". Това представлява близо половината от младежите, които могат да гласуват, по последни данни на НСИ към края на 2022 г. При избора на партия те рядко имат конкретни аргументи. Най-често той е повлиян от семейството, особено при най-младите. "Децата не разбират връзката между това да гласуваш и бъдещето ти и затова или го правят случайно или изобщо не го правят", коментира психологът Иван Игов.

Липсата на интерес към политиката в дългосрочен план може да доведе до все по-малко младежи в партиите и до запазване на статуквото в управлението на държавата, което от своя страна ще отблъсне още повече млади хората. "Това ще се задълбочава като проблем в световен план. Всички тези слабо активни младежи сега, когато станат на 40 години, ще възпитат още по-малко политически активни деца, което вероятно ще доведе до голям спад в изборната активност", допълва Яница Петкова.

В ерата на онлайн обучение и YouTube учители

През последните години в България основната тема в разговора за образованието са ниските резултати на учениците от матурите. За седемте години от 2016 до 2023 г. оценките на зрелостниците по български език и литература от матурите са паднали с 0.34 до добър 3.93. Тази оценка е резултат и измерител на продължаваща вече години наред катастрофа в публичното образование.

Училището е мястото, където се развиват основни умения и модели на социално поведение и чрез групово взаимодействие могат да се попълнят дефицити от прословутите първи седем години. Или поне така трябва да бъде. Истината е друга - учителите са възпитани в друг строй, учебниците - написани тогава, а децата отдавна не получават това, което им е необходимо, и го знаят. "Поколението Z са чувствителни по темата за образованието. Учениците се интересуват, имат мнение за това какво означава едно образование да е добро", посочва Иван Господинов от "Образование без раници".

И тук идват технологиите като контрапункт на остарелите образователни модели. Прегърната от милениалите, идеята за самообучение е по-актуална от всякога и докато при тях все пак книгите са били по-разпространената опция, днес Gen Z могат да отложат ученето. Те знаят, че могат да се информират за възможно най-много неща по най-бързия начин в интернет. По думите на Господинов ковид и обучението от вкъщи са засилили това усещане, като и днес част от младежите предпочитат да учат, когато решат, а не когато им го налага училището. Това от своя страна отслабва авторитета на учителя, защото "не е нещо, което не са видели в интернет, и ако не харесват даден преподавател, но харесват предмета, те просто ще си изберат друг учител", обяснява Иван Господинов.

"Това, което образованието ни трябва да направи, особено в дигиталната ера, е да даде възможност на децата да бъдат себе си", смята училищният психолог Иван Игов. По думите му поколението Z, а и следващото - поколението Алфа, далеч повече предпочитат активното учене, т.е. това, при което човек сам пренарежда стимулите, които получава от външния свят, по свой собствен начин и схема, а не наложено му отвън, както обикновено става в училище.

Сега е обратното - децата се сблъскват със схема, която им е непозната и трудна, а учителите не са достатъчно гъвкави, за да ги адаптират. "Не може на 7 години да разбираш и вършиш неща, които обикновено се разбират на 11 години, те просто го наизустяват, мисловните им операции не са стигнали дотам да го направят. Това не прави децата по-отворени към училището, напротив - дезинтересират се", казва Игов.

И тук някъде кръгът се затваря - образованието не отговаря на нуждите на съвременното поколение, а то от своя страна не може да придобие основни умения с фрагментирано учене в интернет и кратки клипчета.

По думите на Иван Игов добър пример в България през последните години е дуалното образование, което позволява на учениците да се запознаят с работната среда и да компенсират това, което липсва в училище - сериозно отношение и конкретни знания. Психологът допълва, че всяко дете спрямо своите силни страни (било то когнитивни или технически умения) трябва да бъде насърчавано "в своето развитие да избере мястото, на което ще е способно". Защото днес повечето младежи не са професионално ориентирани. По думите му предстои България да мине през всички стъпки, но бавно и трудно, защото образованието ни догонва случващото се.

Новини? Само ако са ни интересни

Поколението Z е първото, изцяло израснало под знака на технологиите и социалните мрежи. Ако милениалите преди това познават години без мобилни устройства, за младежите сега те определят начина им на комуникация и потреблението на информация. Близо 75% от хората на възраст между 18 и 28 години заявяват, че сърфират в интернет по няколко пъти на ден, като най-често прекарват времето си в Instagram, следвана от Facebook и TikTok. Телевизията представлява всекидневен интерес за едва 25% от младежите. Това показва изследването AB Brand Tracking на агенциите Argent и BluePoint, проведено през юли.

За разлика от по-пасивното използване на социалните мрежи от милениалите, младежите от поколението Z активно създават, споделят или коментират съдържание. Това посочват над 35% от респондентите в проучване на комуникационната група All Channels спрямо 21.6% от представителите на предходното поколение. "Платформите създават възможност за младите хора да се изявят и докажат. По този начин кръгът на лични контакти се разширява. Оттам се изгражда модел на поведение и идентичност, оценявайки себе си през мнението на другите", казва Яница Петкова. Променят се и формите на комуникация - основно през съобщения и много по-рядко през телефонни разговори или на живо. Дори размяната на гласови съобщения често се предпочита пред старомодното позвъняване.

Положителният ефект от израстването с новите технологии е знанието и умението да се предпазват по-добре в онлайн пространството. Ако представителите на милениал поколението опознаваха социалните мрежи в реално време, споделяйки всякакъв тип информация, младежите сега имат по-добра онлайн хигиена и разпознават повече опасностите.

Социалните мрежи далеч не са само платформи за комуникация, но и средство за търсене на информация, като TikTok често е сред най-предпочитаните за целта. "Там имам много папки на различни теми - храна, грим, коса, нокти, забавни неща за свободно време, игри, филми, музика", казва 21-годишната Йоана Йорданова. Тео Стойчев, на 16 години, избира платформата според информацията, до която иска да достигне. "В TikTok търсих каква прическа да си направя. Поръчах си обувки и влязох в YouTube, за да видя ревюта. Информация за кандидатстването в университет търся в Google. Ползвам Instagram за комуникация с приятели", казва той.

Поколението Z се информира по-скоро пасивно и избирателно за случващото се в България и по света. При подрастващите това се случва основно от разговори в семейството, а по-големите търсят целенасочено подробности за новини само ако дадена публикация им грабне вниманието. "Ако ми излезе по-интересен пост или клипче в ТikTok, търся в интернет, за да разбера повече. Но аз сама да напиша нещо за новини, много рядко ще се случи", казва 24-годишната Албена Желязкова от Варна. По думите на Йоана Йорданова "ако нещо стане в България", разбира най-често от майка си или по-големите си колеги. "Те ако споменат нещо, научавам за него и ако ми е интересно, си го проучвам сама", допълва тя.

Щрихи от портрета

Поколението Z е първото, което няма спомен от живота без екрана на смартфона и за което комунизмът е само период от историята. Те са експресивни, креативни, не се колебаят да поемат рискове, имат нужда да говорят и да се изразяват, което ги прави и по-конкурентоспособни. Не се възхищават на някого само заради неговия опит или професия, а на този, който е доказал, че има важни за тях качества. Пътуват повече, но емигрират по-малко. Гледат на социалните проблеми по по-балансиран начин, избират си битките и преценяват кога една тема е наистина социално значима и заслужава дискусия. Но и бързо сменят посоката, поемат невинаги премерени рискове, трудно се концентрират. Възпитавани в силно разединено общество, те са подложени и на сериозна пропаганда.

Прекарват свободното си време не по-различно от поколенията преди тях - музика, филми, общуване със семейството и приятели. Всичко се повтаря, а технологиите само надграждат познатото, обяснява Иван Игов, като дава пример с грамофоните и плочите, които в последните години придобиха отново популярност сред младите.

По данни от изследването за младежта в Югоизточна Европа от 2018 г. близо 70% от българските тийнейджъри предпочитат често да прекарват времето и в т.нар. нищоправене. "Много важни процеси се случват, когато младежите седят по пейките и нищоправят. Именно тогава се изграждат общности и групи по интереси", казва Яница Петкова от "Галъп интернешънъл". Свободното време на младежите в ученическите години най-често е разделено между училището и семейството. С порастването обаче те имат все по-голяма самостоятелност да организират времето си и именно тогава държавата може да им помогне или да ги насочи в изграждането на интереси. "Това обаче не се случва, защото няма къде да се случи. Няма места и възможности за събиране на такива млади хора - на спокойно и защитено място, обособено за тази цел. Оставено е в ръцете на самите млади хора и те го правят както могат", казва тя.

Потвърждава го и 16-годишният Тео Стойчев от Силистра. "В града често се оплакваме, че няма какво да правим. Обикаляме и ходим на различни места, то се намира какво да правим, но няма нещо интересно през цялата година. Зимата, когато е студено, търсим къде да влезем. В мазето на едно заведение има Playstation, дартс и настолни игри. Когато ни се играе, отиваме там. Лятото излизаме повече хора и става по-забавно", казва той. Именно това е едно от нещата, които си мечтае да се променят в града - да има повече места, където не просто да се събират, а да правят неща заедно. "Затова не трябва да се сърдим, че младите хора се занимават с неща, които не ни харесват. В много от случаите просто ние не сме им дали друга възможност", казва още Петкова.

Така децата заживяват в дигиталния свят, за което не са подготвени. "Нямало е как Gen Z да бъдат възпитани как по-етично да използват технологиите, защото техните родители не са толкова навътре в тях и дори може би не предполагат какво се случва в интернет", обяснява Иван Господинов. Въпреки че често им се говори за дигитална грамотност, по думите на учителя тези понятия "не се докосват до реалните им проблеми".

Нещо повече, много деца от Gen Z се отглеждат само от единия родител или дори от баби и дядовци - предимно поради по-високия процент разводи, както и трудова емиграция в Западна Европа. Според експерти тези деца срещат повече емоционални предизвикателства, по-трудно им се поставят граници, а в случаите с отглеждането от бабата и дядото възрастните хора не разбират света на детето - този в телефона.

И така, ако преди те са се доказвали на площадката, днес го правят в TikTok. Но и докато обидите в миналото са били само в училище, днес те са навсякъде и едно дете може да тормози друго по всяко време на денонощието в различни онлайн платформи. Децата обаче не са нито по-агресивни, нито по-озлобени, е мнението на психолози и учители. По-скоро живеем в свят, в който подобен тип истории за "дигитален тормоз" много по-лесно достигат до нас.

"Пак стигаме до реалното общуване. Когато едно дете е социално занемарено - независимо дали е израснало пред компютъра или в гетото и не е видяло нищо друго, никакъв друг социален контакт, резултатът ще е един и същ, защото то няма ясна представа за човешките взаимоотношения", казва психологът Иван Игов. По думите му въпросът не е в технологията, защото преди родителите са се притеснявали от седенето пред телевизора.

Прекомерното стоене в дигиталната среда е симптом на проблем в реалната среда - най-често липса на реален човешки контакт. "Проблемът е, че когато нямаш необходимите социални умения, можеш да решиш, че си успешен, ако започваш да правиш глупости и се радваш, че са те гледали няколко хиляди човека", обобщава той.