Дори синдикатите не харесаха идеята за безплатно висше образование

Според КНСБ така предложените промени в Закона за висшето образование за отпадане на таксите "ще доведат до липса на конкуренция между държавните университети, до значително движение на студенти в различни висши училища, до намаляване на качеството на образователния продукт". И допълват, че подобни кардинални промени не могат да се въвеждат без внимателен анализ и дебат.

Паралелно с това от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) публикуваха становище по проект на правителството за Националната карта на висшето образование (реално с нея се определя приемът на специалисти с висше образование по професионални направления). Според работодателската организация местата за студенти държавна поръчка през учебната 2024/2025 не трябва да надвишават 28 хил. Това е с близо 13 хил. по-малко от бройката, заложена в план-приемът за 2022/2023. Причините - всяка година се бълват кадри в направления, от които икономиката няма такава нужда. Освен това завършващите средно образование намаляват всяка следваща година.

Синдикатите - проблемът не е в таксите

Скъпият начин на живот в големите градове, които са и университетските центрове в страната, повече затруднява студентите и семействата им, отколкото семестриалните такси. Последните, "съотнесени с икономическата рамка на страната, са ниски", заявяват от КНСБ и посочват, че за някои професионални направления са "два пъти по-ниски от държавните стипендии", като минималната е 120 лв.

По техни данни 30 са приоритетните професионални направления (от общо 52), при които и сега държавното финансиране за студентите е 100% и реално те не плащат такси. Според синдиката въвеждането на този модел е дал резултат, като се наблюдава увеличен прием "в специалности в инженерни науки, химични технологии, физика, химия, морска техника и т.н.". От организацията се притесняват, че с отпадането на таксите за всички професионални направления тези специалности отново ще станат непопулярни сред кандидатите, а "от това ще последва отлив на специалисти от ключови сектори на икономиката, а държавата ще се лиши от устойчив и добре работещ инструмент за обвързване на търсенето на образование с нуждите на пазара на труда".

От ВОН-КНСБ смятат, че с промените ще изчезне конкуренцията между отделните учебни заведения и че цената на образованието ще бъде определяна от управляващите към дадения момент, а не от качеството на образованието във ВУЗ-а, а "това крие огромен риск от съвсем явни обвързаности и зависимости от политическата конюнктура".

"В държавния бюджет за последните три години няма актуализация на средствата за висше образование и цялата система е ощетена с над 320 млн. лв.", заявяват от синдиката и посочват, че "това е видно от ръста на брутния вътрешен продукт и дела за висше образование, който намалява от 0.76% на 0.6%" за същия период. Вместо 150 млн. лв. за покриване на таксите на студентите, от ВОН-КНСБ предлагат те да се използват целенасочено за висшето образование - за увеличение на работните заплати, за повишаване на коефициентите за финансиране на професионалните направления (в момента то е далеч под средното за ЕС), както и "за комплексната оценка за качеството на обучението".

В заключение от синдиката посочват, че с предвидените промени "от партньор в образователния процес студентът се превръща в клиент, ръководен не от вътрешната си мотивация, а от възможността за лесен и непосредствен достъп до образователния ресурс".

Работодателите: университетите произвеждат ненужни кадри

Един от доводите на управляващите за премахване на таксите за приетите по държавна поръчка студенти беше, че така ще се увеличи броят на завършилите висше образование млади хора. Според АИКБ обаче в момента системата на висшето образование "произвежда" кадри в професионални направления, които не са търсени, което води след себе си висшисти да се развиват на работни места с по-ниски квалификационни изисквания. Макар от 2015 г. насам делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, да се е увеличил от 47% на 59.4%, останалите почти 40% или се вливат сред безработните, или работят несвойствени за образованието им професии. Най-много са те сред обучаващите се в "Социални, стопански и правни науки", които заедно с тези в частните университети са около 70 хил., като в тези "направления се обучават над половината настоящи студенти", според становището.

В тази връзка от АИКБ посочват, че "е необходима единна държавна политика във връзка с приема и реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с националните потребности на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование". Според тях приемът в държавни университети не трябва да надвишава 50% от завършващите в страната средно образование. Те от своя страна намаляват всяка година, докато броя на обявяваните бройки за прием не. Ползите биха били по-голяма конкуренция сред кандидат-студентите, а с това и на по-доброто усвояване на професията в процеса на обучение.

Припомнят, че според доклад на министъра на образованието планираният прием за учебната 2023/2024 г. е 42 611, а завършилите средно образование 36 457. Това означава, че "всеки завършил средно образование може да бъде приет за студент". Ако се прибавят и местата в частните университети, то бройката набъбва до 50 хил. В същия момент поради демографски причини и напускащите страната годишно около 6 хил. абитуриенти запълняемостта на местата в университетите намалява.

"Общият капацитет за обучение на студенти, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), през 2023 г. е 419 159 места, което е с над 11 500 повече, отколкото през 2021 година", посочват от асоциацията. В същия момент броят на действащите студенти през пролетта на 2023 г. е бил едва 42.9% от определения от НАОА капацитет. Предходните две години той е бил съответно 48% и 53%.